което отново замислено се загледа във високия бряст до каменния зид.
Патрик седеше с кръстосани крака на една дебела възглавница в покоите на султана и държеше в ръката си втората си чаша боза. Гъстото, леко ферментирало питие, беше едно от многото неща, които той приемаше с удоволствие при посещенията си в двореца.
— Значи, първоначално тя е трябвало да бъде продадена на Рахим — каза, леко мръщейки чело, Халиф. Той беше облечен в обикновени дрехи, много подобни на тези на Патрик, а не в разкошна роба и чалма, както би се очаквало. Тъмната му коса беше късо подстригана, а в черните му очи се четеше загриженост.
Патрик кимна, после се усмихна. Май се усмихваше всеки път, когато си помислеше за Шарлот, стига тя да не беше там, за да го види.
— Един от моите хора я спечелил, когато играли хазарт и ми я донесе като подарък.
Халиф въздъхна и се премести да седне срещу Патрик на друга богато извезана възглавница.
— Чувал ли си за Рахим, приятелю?
— Никога не сме се срещали — отговори Патрик, присвивайки небрежно рамене. Той знаеше, че Рахим бе пират и общо взето с недобра слава, но в тази част на света последното не беше изключение.
Халиф все още изглеждаше тревожен и замислен.
— Той е много брутален и отмъстителен мъж — бавно изрече той, явно натъжен от недостатъците в характера на пирата. — Щом хората му са взели твоята Шарлот от пазара, то те са го направили вероятно защото Рахим е заповядал да му доведат светлокожа жена. Значи, без съмнение сега е вбесен, че волята му не е била изпълнена.
Патрик смръщи вежди и остави чашата си настрана. Не беше в стила на Халиф да се тревожи по подобни въпроси, имаше си кралство, което да управлява, а към тази си задача се отнасяше съвсем сериозно. Въпреки че султанът в никакъв случай не беше жесток човек, той просто не разполагаше с време и достатъчно енергия, за да се занимава с всяко отвличане, което се извършваше в пределите на държавата му.
— Страхуваш ли се от този мъж? — попита Патрик и се усмихна, когато забеляза как в следващия момент в очите на Халиф проблесна, после силно се разгоря дълбока ярост.
Халиф измърмори под нос някаква арабска псувня, една от многото, на които беше научил Патрик, докато двамата споделяха една стая в общежитието на училището за момчета в предградията на Лондон и сърдито каза:
— Аз не се страхувам от никого, а още по-малко от такъв тъп и неук пират като Рахим, обаче виждам, че силно се интересуваш от момичето, за което говориш и се чувствам длъжен да те предупредя като приятел. Рахим няма да се спре пред нищо, за да отмъсти за това, което в неговите очи е чиста несправедливост. Въобще не би се замислил даже да пререже врата на жената и после да ти изпрати останките от тялото й.
Патрик, също като Халиф, не се боеше от никого поне що се отнасяше до собствената му безопасност. Но в този случай, с появяването си Шарлот беше внесла в живота му ново, леко смущаващо измерение, беше успяла да му стане достатъчно скъпа, за да поеме лична отговорност към нея.
— Аз ще я защитя, каза той, сърдит че се бяха пробудили мъжките му инстинкти. Дори сложи ръка върху дръжката на ножа, който висеше в кожената кания на колана му.
Халиф повдигна вежди:
— Да, ако си до нея, когато Рахим реши да нападне. Само че ти си често зает с търговските си сделки, Патрик. Можеш ли да влачиш и една жена със себе си, когато пътуваш и да не и изпускаш от погледа си?
Идеята да има Шарлот непрекъснато до себе си му се стори странно привлекателна, още повече като се имаше предвид, че тя беше една от най-проклетите и непокорни жени, които някога бе срещал.
— Не — каза той. — Ти какво би предложил?
— Да остане тук в двореца — отговори Халиф, като пресегна за инкрустираната със злато гарафа, от която напълни отново чашите им. — Само докато приключиш със сделките си в Испания.
Идеята накара гърлото на Патрик да се стегне от гняв и внезапна ревност прободе гърдите му, остра като кинжал, но после си напомни, че Халиф беше един от най-старите му и най-доверени приятели. Все пак не можеше да не попита:
— И точно каква роля би играла Шарлот в харема ти?
Халиф весело се разсмя и вдигна чашата си за поздрав.
— Завладян си от яростни чувства — изтъкна той. — Точно като малко момче, предизвикано в училищния двор. Няма да извикам малката ти приятелка в леглото си, Патрик. За мен честта е по-важна от живота ми, знаеш добре това.
Патрик отмести поглед за миг, засрамен от примитивната си реакция към любезното предложение на приятеля си и сърдит на Шарлот за това, че беше го превърнала в глупак.
— Ако имах сестра — искрено каза той — не бих се поколебал да ти я поверя.
Другият мъж протегна ръка и приятелски потупа Патрик по рамото:
— Разбрано тогава. Засега, ще оставиш момичето тук.
Патрик се замисли за обещанието, което беше дал на Шарлот — че щеше да отплава заедно с него, когато „Енчантрес“ вдигнеше котва — и го съпостави на факта, че тя щеше да се намира в опасност в момента, в който пристъпеше извън двореца. Беше съвсем вярно, че имаше да довършва няколко сделки, преди да се отправи към другия край на света и просто нямаше да има възможност непрекъснато да се грижи за безопасността на Шарлот.
— Да — отговори най-после той, с натежал от неохота глас. — Шарлот ще остане тук, докато приключа с работата си на Континента.
Халиф кимна и издаде едно типично арабско възклицание, означаващо одобрение.
— Ще наредя да я изпратят в апартамента ти тази вечер, за да можеш да се сбогуваш с нея както трябва — каза той.
Патрик бе завладян от дълбока тъга при мисълта, че щеше да изостави временно Шарлот, а и знаеше, че тя щеше да оцени решението му като предателство.
— Искам да ми дадеш едно обещание — продължи той, оставяйки чашата си и се изправи наред с домакина си. — Шарлот не трябва да бъде наказвана според прищевките на някой евнух, нито пък тези на майка ти.
Султанът въздъхна, заел поза на древен мъдрец — преструвка, която го караше да изглежда много по- възрастен от своите тридесет и четири години. Държеше се така още от времето, когато се бяха срещнали с Патрик, и двамата едва на дванадесет години.
— Тя ще трябва да спазва правилата в харема както останалите, но аз ще се погрижа Шарлот да бъде контролирана от самия мен, от никой друг.
Патрик трябваше да се съгласи: той разбираше, че Халиф проявяваше благородство. Независимо че жените в харема му бяха глезени и дори уважавани от своя султан, сред тях се поддържаше строг ред и бунтарките, били те дребни или едри, се наказваха с всякакви средства — като се започне от строго мъмрене, та се стигне до обезглавяване. Тук културата беше древна, следователно и традициите, и той нямаше право да очаква дълбоко вкоренените обичаи да се пренебрегват заради твърдоглавието на една темпераментна, лекомислена американка.
Халиф отново потупа Патрик по рамото и се засмя:
— Не се тревожи, стари приятелю. Няма да лиша младата дама от главата й, нито да наредя да я съблекат и набият публично пред портата, давам ти думата си за това.
Патрик въздъхна и малко притеснено се усмихна:
— Не бих прибързвал толкова с думите си, ако бях на твое място — ти не познаваш Шарлот.
Шарлот седна на каменната скамейка под брястовото дърво и се отпусна назад, зареяла поглед през клоните му към лазурносиньото небе. Тя не възнамеряваше да постъпи толкова глупаво, та да избяга сега, по предпочиташе да си състави все пак план. Ако Алев се окажеше права и Патрик я беше излъгал за намеренията си, щеше да се наложи да предприеме драстични мерки.
