— Разбрано.
— Предупреждавам Ви, че мога бързо да се уморя. Ще отговарям на сигналите, докато Вие проявявате желание да ми сътрудничите. Можете да бъдете уверен, че Ви мамя относно намеренията си.
— Уверен съм, че не е блъф.
— Вие прекалено малко знаете за моята родна планета.
— Наистина зная малко, но все нещичко зная.
— Тогава вероятно сте чули за „Меча на оправданието“.
— Какво отношение има това към… — Хулгрув помълча и самодоволната му усмивка изчезна. — Разбирам, щом сте извършили грешка, Вашият Кодекс на Честта повелява да умрете и вие следователно мислите, че ще можете без колебание да пропуснете сигнала.
— Потърпете и ще видите.
— Може би няма да се наложи. Кажете ми, защо интервалът между сигналите е две минути? Защо не цял час?
— Отговорът можете да откриете сам.
— Аха, разбирам, Вие сте преценили, че късият интервал ще ви предпази от опити за убеждаване чрез изтезания. Така ли е?
— Може би. Дава ми възможност на всеки две минути да решавам, дали да продължавам или не.
— Какво ще поискате от нас, капианецо? Да предположим, че Ви дадем девойката и Ви пуснем?
— Девойката попадна тук съвсем случайно — промърмори Роки, като се стараеше да не се запъне. — Това, което искам, е Вие да се предадете.
Хулгрув искрено се разсмя. Очевидно бе, че неговите планове бяха съвършено различни.
— Защо сте решили, че ние сме Ваши врагове?
— Нали чухте съобщението, което предадох в Купа?
— Разбира се. Ние напълно го пренебрегнахме и по косвен начин Ви представихме за глупак, тъй като изпратихме още един санитарен кораб във вашата система. На стоката имаше етикети с произхода й и той нарочно спря за оглед при сигнала на един патрулен кораб. Сега там у вас Ви обичат още по-малко, отколкото преди. — Той се усмихна. — Предлагам Ви да полетите с нас на Сол. Помогнете ни да създадем деформиращи клещи.
Роки помълча.
— Вие казахте, че звездолетът е спрял за преглед?
— Съвършено вярно.
— Това не ви ли създаде прекалено много неудобства? Изменили сте диетата си, оставили сте „стадото“ вкъщи, та нашите хора да не разберат, кои сте вие в действителност.
Хулгрув леко се напрегна, след което кимна.
— Предположението Ви е правилно.
— Канибал!!!
— Съвсем не. Та аз не съм човек!
Известно време те не се взираха напрегнато един в друг. Роки почувства, как го обвива пелена от ненавист. Мелодията идваща от говорителя изведнъж замлъкна, последвана от секунда пълна тишина. Роки се отпусна в креслото.
— Аз няма да отговоря на първия сигнал.
Командорът погледна през отворената врата в коридора и тръсна глава. След миг в кабината гордо влезе Талева Валкека, придружена от плещест пазач. Тя измери Роки с леден поглед, но не каза нищо.
— Далианке…
Тя изфуча като котка и седна в предложеното кресло. Те чакаха. От приемника прозвуча първия сигнал: две серии къси изсвирвания на различни честоти. Ръката на Роки неволно натисна ключа. Той изпрати отговора. Девойката озадачено се намръщи.
— Илген по уфген е равно на хрк сеган — преведе тя доволно.
На устните на Хулгрув се появи хитра усмивка. Той се обърна към девойката.
— Вие умеете да смятате по капиански?
— Не отговаряй — изрева Роки.
— Но тя вече отговори, хомо.
— Знаете ли какво прави приятелят Ви, мис?
Тя поклати глава. Хулгрув накратко й обясни. Момичето мрачно погледна към Роки, поклати глава и впери очи в пода. Изглежда или беше под действието на наркотици, или пък не бе разбрала същността на соларианците, за да ги смята за врагове на Галактиката.
— Кажи, далианке, добре ли те хранеха?
Тя отново засъска в отговор.
— Ти съвсем си откачил.
Хулгрув се засмя.
— Той иска да Ви каже, че ние сме людоеди. Ще повярвате ли на това?
По лицето й се изписа страх, сменен от недоверие. Тя погледна командора соларианец, но не откри признаци на вина по лицето му. Погледна презрително Роки.
— Послушай ме, далианке! Аз разбрах, защо тогава те не спряха. На борда си са превозвали живи хора. Един поглед в трюма и щяхме разберем всичко. Зад прикритието на благотворителността щяхме да разпознаем в тях домораслите свръхчовеци, бихме отгатнали плановете им да завладеят Галактиката. Те отглеждат хората като добитък на своята планета и ги продават за месо. Тяхната главна цел е да спечелят нашето доверие. Те знаят, че ако разберем същността на кръвосмучестата им цивилизация, ще ги размажем.
— Ти си ненормален, Роки — изфуча тя.
— Така ли? Защо тогава отказаха да спрат? Някакви технически секрети? Глупости! Технологията им все още изостава в сравнение с нашата. Просто са возили стока, в която е зреела нашата ненавист. Те не са могли да ни позволят да открием тази тайна.
Хулгрув гръмко се разсмя. Девойката бавно поклати глава, сякаш съжаляваше Роки.
— Това е истина, повярвай ми! Разкрих тайната им. Лесно е да се разбере, че своята стока те добиват чрез масови убийства. Те признаха, че не са хора. Това се вижда веднага. Пазят своите кораби и живеят само в тях. Самият Хулгрув току-що си призна това.
Дойде вторият сигнал. Роки отговори и на него, а после реши да не обръща повече внимание на девойката. Тя не му вярваше. Хулгрув искрено се забавляваше. Той изтананика сигнала без грешка.
— Вие използвате многотонов код за въпроса и монотонен код за отговора. Така че по-трудно да се научат.
Роки притаи дъх. Той погледна плешивия череп на командора.
— Вие се надявате да научите тези триста или четиристотин звука за времето, което Ви предоставям?
— Защо да не опитаме.
Нотката на презрение сепна Роки.
— Съкращавам срока на ултиматума на един час. Решавайте до тогава. Или се предавайте или преставам да отговарям. Учете сигналите колкото си искате.
— Той може да ги научи, Роки — измърмори далианката. — Те запомнят цяла страница от пръв поглед.
Роки избумка още един сигнал.
— Аз ще съкратя още времето, ако той само се опита.
В напрегната ситуация командорът се държеше отлично.
— Попитайте себе си, капианецо — измърмори той с насмешка, — какво ще постигнете, ако унищожите кораба и себе си заедно с него? Ние не означаваме нищо. Нашата планета ще загуби само този звездолет — нищожна мушичка в дълбочините на космоса. Нима си въобразявате, че ние не сме способни на саможертва?
Роки не можа да отговори нищо. Мълчеше и само отговаряше на сигналите. Той се надяваше да успее, но сега виждаше, че Хулгрув ще му позволи да унищожи кораба. Ако Роки беше на негово място, би
