Упорство или омраза към властите?
На челото на Роки се появи лека бръчка.
— Не, сър.
— Защо?
— Това не се изисква от устава, сър. А и моите собствени съображения… културните особености на планетата ми…
Стрелата се върна там откъдето бе изпратена. Полковникът бе добре запознат с военната култура на родината на Роки — „Капа-4“. Там звание се получаваше още при раждането, по наследство. На своята планета командорът беше знатен човек, офицер от военен колеж. Бяха го научили да се осланя на мнението си, да взима бързи решения и да очаква точното им и незабавно изпълнение. Полковникът се намръщи, гледайки в покривката на масата.
— Тогава да кажем така: вие знаехте ли мнението на екипажа си по този случай?
— Да, сър. Те смятаха, че трябва да прекратим преследването и да им позволим да продължат полета си. Дори бях принуден да изпратя в карцера двама души за неподчинение и опит за бунт. — Той замълча, като погледна към един от майорите. — Това е всичко, което мога да кажа за свое оправдание, сър.
Майорът пламна. По чин не отстъпваше на Роки, но в полета бе участвал само като наблюдател и независимо от високия си ранг, бе длъжен да се подчинява на командорската власт, докато корабът се намираше в пространството. Него също го бяха напъхали в карцера. Сега изпепеляваше бившия си началник с поглед, без да произнесе нито дума.
— И така, командоре, след отказа да спрат, какво предприехте?
— Изтеглих се на безопасно разстояние и дадох предупредителен залп точно по техния курс. Избухването стана пред кораба им — не са могли да не го видят. Те пренебрегнаха предупреждението и отново се опитаха да избягат.
— Продължавайте.
Роки едва забележимо повдигна рамена.
— В съответствие с параграф тридесети от Устава аз ги унищожих.
Девойката издаде приглушен стон.
— И повече от десет хиляди души на Джод-6 загинаха само за това, че вие…
— МЛЪКНИ, ДЕЛА! — рязко я прекъсна полковник Бейти.
Настъпи дълга тишина. Роки спокойно очакваше следващите въпроси. Той изглежда, не забеляза избухналите чувства на девойката. Полковникът заговори отново. В гласа му се чувстваше напрегнато спокойствие.
— Огледахте ли останките на унищожения кораб?
— Да, сър.
— Какво намерихте?
— Остатъци от замразени кости, кръвна плазма, различни органи, тъкани във вид на култура или в замразен вид, готови за използване в операции по присаждане, с една дума, пълен набор материали за аварийна банка, както се предполагаше. Ние взехме образци, но да съхраним това, което бе останало, нямахме никаква възможност.
Полковникът забарабани с пръсти по масата.
— Вие казахте: „предполагахме“. Означава ли това, че вие сте си давали пълна сметка за характера на стоката и не сте подозирали наличието на борда контрабанда или нещо от този род.
Роки направи кратка пауза.
— Аз подозирах контрабанда, сър — каза той спокойно.
Бейти удивено вдигна вежди.
— Преди не сте ми говорили за това.
— Никой не ме е питал.
— И все пак, защо не сте споменали?
— Нямах доказателства.
— Аха, разбрано — промърмори полковникът. — Отново проличава културата на Капа-4. Отлично, но изследвайки остатъците вие не сте намерили свидетелства за контрабанда? — отвращението изписано на лицето на полковника, подсказваше на присъстващите, че отговорът му е известен, но иска да го има в протокола.
— Не намерих улики, полковник.
— Защо се поколебахте?
— Аз все още подозирам нарушаване на закона, сър, въпреки че, за съжаление, няма доказателства.
Този път полковникът не можа да се сдържи чувствата си и изсумтя с отвращение. Прекалено дълго се рови в книжата на масата, след което погледна майора, взел участие в полета на патрула:
— Ще потвърдите ли показанията на Роки, майоре? Верни ли са те по същество — доколкото ви е известно?
Обърканият майор хвърли към Роки поглед, изпълнен с нескривана ненавист:
— За протокола, сър: по мое мнение командорът извърши позорна и неразумна постъпка. В резултат жизнено необходими материали…
— Не искам от вас морална оценка на постъпката — рязко го прекъсна полковникът. — Само ви моля да потвърдите, това, което ни каза Роки. Така ли са протекли събитията, както ги описа той?
Майорът с труд преглътна.
— Да, сър.
Полковникът кимна:
— Отлично. Сега ще ви задам още един въпрос, джентълмени: Налице ли е някакво нарушение на Устава? Действал ли е командор Роки в съответствие с изискванията на Космическия кодекс или не? Отговаряйте кратко: да или не? Майор Тули, моля.
— Пряко нарушение нямаше, но…
— Без никакво „но“! Майор Гоан?
— Е-е… Нарушение нямаше, сър.
— И аз стигнах до същия извод — полковникът се обърна към бележника на Дела. — Наистина, резултатите от инцидента имат катастрофални последствия, това е така, и действията на Роки са били за съжаление неудачни. Шестдесетзвездният Куп никога няма да одобри подобно нещо. Законите, уставите и правилата се създават за хората, а не за тях. Роки е спазил буквата на закона, но, струва ми се, е забравил неговия дух. Но така или иначе, той не може да бъде обвинен в нищо. Комисията, която провежда това следствие, препоръчва да се отстрани командор Роки от полетите — временно и без други последствия — да бъде подложен на физическо и психологическо изследване, преди да му бъде разрешено отново да изпълнява своите задължения. С това ние завършваме, джентълмени. Дела, ти си свободна.
Девойката стана, хвърли още един гневен поглед към невежия капианец и гордо напусна стаята. Бейти се облегна на креслото си. Двамата майори отдадоха чест и се оттеглиха. Когато останаха сами той каза:
— Имате ли да добавите нещо неофициално, извън протокола?
Роки кимна:
— Бих ли могъл да си подам оставката чрез вас, сър?
Бейти студено се усмихна:
— Предполагах, че ще постъпите точно така, Роки.
Той издърпа чекмеджето на бюрото си и извади един лист хартия.
— Позволих си да подготвя документа, остава само да го подпишете. Разберете ме правилно, не ви принуждавам да подавате оставка. Но съм готов да я приема, ако пожелаете да напуснете. В случай, че не одобрявате стандартната бланка, можете да я напишете със свои думи.
Въгленочерните очи на командора бързо пробягаха по листа и ръката му стремително драсна подписа отдолу.
— Документът встъпва в сила незабавно, нали сър?
— В дадения случай можем да си го позволим.
