— Благодаря, сър.
— Не го смятайте за услуга — полковникът завери подписа на командора.
Роки не се чувстваше засегнат.
— Може ли да си тръгна?
Бейти вдигна глава и с любопитство отбеляза, че Роки, преминавайки в състояние на гражданско лице, незабавно изпусна обръщението „сър“ и очите му престанаха да бъдат непроницаеми; в тях се четеше гняв, отчаяние и болка.
— Интересно, от какво се ръководите вие, капианците? — промърмори полковникът.
— Нямам намерение да обсъждам това с вас, полковник. Аз заминавам — Роки се изправи от мястото си.
— Почакайте, Роки — полковникът заплашително се намръщи, прикривайки по този начин действителните си чувства.
— Да, чакам.
— Роки, до това произшествие вие много ми харесвахте. Дори лично казах на генерала, че сте един от най-обещаващите млади офицери.
— Много мило от ваша страна — монотонно отвърна Роки.
— След години бихте могли да седите на моето бюро и дори мисля, че сте се надявали на това.
Последва леко кимване и бърз поглед към пагоните на полковник Бейти продължи.
— Вие имахте цел в живота, а сега загубихте всичко. Аз разбирам какво означава това за вас.
Напрегнатите скули на капианеца подсказаха на полковника, че той не се нуждае от съчувствие, но Бейти продължи:
— Понеже живеем на най-старата и най-усвоена планета в Купа, вие едва ли ще успеете да намерите друга работа.
— Това не ви засяга, полковник — тихо каза Роки.
— Засяга ме в съответствие с етиката на нашата култура — прогърмя полковникът. — Естествено вие, капианците мислите иначе. Но ние тук не се сме чак толкова хладнокръвни. Сега слушайте: готов съм да ви помогна, въпреки че, с вашето тъпо упорство, вероятно ще откажете. Бог вижда, че вие не заслужавате това.
— Продължавайте.
— Готов съм да наредя на патрулния кораб, да ви достави на коя да е планета от Галактиката. Само кажете името и ще ви отведем там. — Той почака. — Добре, можете да откажете. В такъв случай сте свободен.
Слабото лице на Роки трепна за миг, след което той кимна.
— Съгласен съм. Закарайте ме на Сол-3.
Полковникът бе зашеметен. Той пое дълбоко въздух, почервеня и започна да дъвче долната си устна.
— Да… като казах Галактиката аз имах предвид… впрочем вие разбирате, че ние не можем да изпратим военен кораб извън пределите на Шестдесетзвездния Куп.
Роки невъзмутимо чакаше, а черните му очи продължаваха да изучават полковника.
— Защо ви е нужно именно там?
— Имам си лични съображения.
— Каква им е връзката със санитарния кораб?
— Дознанието свърши, полковник.
Бейти удари по масата.
— Но това е безумие! На Сол никой не е летял от хиляди години! Защо?! Това е нечисто и деградирало място. Дори не очаквах, че ще отговорят на молбата на Джод-6 за помощ!
— Защо не, та те не я извършват безплатно.
— Естествено. Но се съмнявам, че на Сол-3 още има звездолети, особено свръхсветлинни. Единствената им заслуга пред Галактиката е в разселването на човешката раса, ако може да се вярва на тази легенда. Те отдавна нямат връзка с другите системи. Аз просто не ви разбирам.
— Значи ли това, че си взимате обратно предложението, полковник.
Очите на Роки съвсем откровено дразнеха Бейти.
— Не… — полковникът пое дълбоко въздух. — Вече ви казах. Но патрулен кораб не мога да изпратя. Ще ви заплатя място на частен звездолет. Причини… ще измислим… например, някакви изследвания.
Роки язвително предложи:
— А защо не изпратите дипломатическа мисия, която да поднесе извинения на Сол-3 за унищожения кораб.
— Какво? С вас на борда?!
— Точно така! Те не ме познават.
Бейти измери Роки с учуден поглед, сякаш пред него стоеше представител на друга раса.
— Ще го направите ли? — настойчиво повтори Роки.
— Аз ще помисля. Във всеки случай ще се погрижа, сега тръгвайте до там, щом толкова много настоявате. А сега тръгвайте. Вашето общество ми дотегна, Роки.
Капианецът не се обиди, изправи се, завъртя се на токовете си и напусна кабинета. Секретарката, стояща до картотеката, вдигна глава, когато той влезе в приемната. Тя скочи към вратата и прегради пътя му с малкото си наежено тяло. Лицето й се превърна в бяла маска на отвращение и думите й изкачаха през полуотворените устни:
— Вие сигурно сте доволен: погубихте десет хиляди души и излязохте сух от водата? — изсъска тя.
Роки внимателно се вгледа в лицето й, където откри характерните признаци на потомствена джодианка: леко увеличена обвивка на жълто-кафявите очи, тесен нос с тънки подвижни ноздри и заострена брадичка. Не е изключено някой от роднините й да е загинал при катастрофа и сега тя да го смяташе за виновен. Той бе унищожил кораба, който носеше спасение на пострадалите.
— Радвате се, нали? — повтори тя и гласът й стана още по-силен, а юмруците й заплашително се свиха.
— Бъдете така добра да се дръпнете от пътя ми, мис.
Стремително замахване на ръцете и острите нокти одраскаха бузите му. Лицето му пламна от болка. Той не помръдна. Две ярки ивици се проточиха от очите към ъгълчетата на устните… Капка кръв увисна на края на брадичката и падна върху обувката на девойката.
— На моята планета — каза спокойно Роки, — когато жена желае да се държи като животно, ние й помагаме — бием я с пръчка гола насред площада. Виждам, че тук личното достойнство няма такава цена. Вие явно считате, че е нормално да се държите като дива котка.
Тя гневно пое въздух и отново се вцепи в лицето му, но той отново не помръдна, а само студено я гледаше; накрая секретарката избяга.
Елис Роки, роден за слава на планетата Капа, отдал себе си в служба на Шестдесетзвездния Куп, изведнъж откри, че се е превърнал в своего рода парий. Крачейки по коридора, той усети, как го обгръща сгъстяващата се мъгла на самотата. Сега вече нямаше дом. Нали се отрече от наследствените си права на Капа, за да получи офицерско звание в Патрула. Сега и от него се лиши, а заедно със званието и от каквато и да е надежда за кариера.
От момента, в който натисна спусъка, за да унищожи санитарния кораб, той знаеше, че ако не намери доказателства за контрабанда на борда, ще настъпи краят на кариерата му. И досега той бе дълбоко убеден, че не е сгрешил. Ако на борда нямаше медикаменти и тъкани, щеше да пострада за това, че не е унищожил нарушителя. Ако пък нямаше какво да крият, защо не позволиха да бъде извършен прегледът? Отговорът на този въпрос се намираше там някъде на Сол. Оставаше му само един път. Това се наричаше „Мечът на оправданието“.
Роки седеше в квартирата си и чакаше кога полковникът ще изпълни обещанието си.
Бейти позвъни на следващия ден:
