— Внимавайте, командоре. Вие никак не сте ми по вкуса.
И като потвърждение на думите й, когато се обърна да излезе, той забеляза появилата се на тила й цицина. Какво ли щеше да му струва тя? В душата му отново се прокрадна съмнението, че там, на Сол-3 тя би могла да го предаде.
Девойката извика Трагор-3, получи нареждане да влезе в орбита около планетата и да чака инспектор. Всички чуждосистемни кораби минаваха през задължителен преглед, преди да им се разреши кацане. Няколко часа по-късно до тях долетя малък патрулен кораб и с помощта на вакумприхващачи се закрепи за корпуса. Роки отиде да отвори шлюза.
През люка се вмъкна офицер с чин капитан и двама помощници. Инспекторът бе съвсем млад човек с очила. Веждите му бяха необичайно гъсти и продължаваха до самата челюст. Прекалено големите уши също бяха защитени от четинести жълти косми. Роки прие тази особеност за отличителна черта на местната еволюционна тенденция, защото и двамата помощници изглеждаха по същия начин. Съвършено очевидно бе, че атмосферата на Трагор-3 е изключително прашна.
Капитанът кимна в знак на поздрав и поиска документите на кораба. Той промърмори нещо, като погледна розовата квитанция на предполетния контрол и много внимателно прочете бланките на пътните листа.
— Полет-наблюдение към Сол-3? — обърна се той към Роки на междузвездно есперанто.
Отговори му девойката.
— Точно така. Бихте ли побързали с прегледа?
Капитанът презрително я огледа от главата до петите.
— Ама да не би ти да си собственикът на този кораб, мис?
Девойката с мъка сдържа гнева си.
— Да!
Капитанът просто й обърна гръб, като по този начин недвусмислено подчерта, какво мисли той като трагорианец по този въпрос и продължи да говори с Роки, сякаш той бе командирът на кораба.
— Бъдете така добри да напуснете кораба докато бъде извършена газовата дезинфекция и обичайният оглед. През това време ще бъдете настанени с всички удобства на патрулния кораб, където ще ви се наложи да минете през задължителния медицински преглед.
Роки кимна утвърдително и двамата последваха помощника му. На излизане, точно когато се озоваха в коридора, той погледна девойката и се захили. Резултатът не закъсня — свирепият ритник в глезена почти го зашемети.
— О! Извинете! — измърмори лукаво тя.
Трагорианецът не я удостои с поглед.
— Може ли да разменим няколко думи с Вас, сър? — обърна се той към Роки.
Девойката предизвикателно закрачи нататък, а Роки кимна и се върна в кабината.
— Ако не се лъжа, Вие много сте летели, сър — вежливо попита трагорианецът.
— Космосът е моята професия.
— Тогава е излишно да Ви предупреждавам относно местните обичаи — капитанът леко наклони главата си напред.
— Знам достатъчно, за да се отнасям към тях с уважение и да ги зачитам — увери го Роки. — Това е всеобщо правило. Но за съжаление не съм запознат с особеностите на Трагор-3. Необходимо ли е да знам нещо по-особено, преди да извършим кацането?
— Проблемът е в жената, Роки. Добре ще направите, ако й съобщите, че на планетата тя трябва да покрие лицето си с плътен воал, да не разговаря с непознати и да не излиза на улицата, ако не е съпроводена от някой мъж. В противен случай ще бъде по-разумно, ако си остане в каютата на кораба.
Роки сподави усмивката си.
— Ще се опитам да гарантирам приличното й поведение, сър.
Капитанът го погледна с известно предизвикателство.
— Вероятно нашите обичаи Ви се струват доста примитивни?
— Всяко общество си има свои собствени вкусове, капитане. Мъдростта за едни общества е безумие за други. Кой е способен да съди? Само Вселена, която произнася присъдите, да живееш или не — за всички хора.
— Благодаря. Вие сте мъдър човек. Искам само да Ви уверя, че тези наши воали са резултат на особеностите на еволюцията. Впрочем, Вие и сам ще се уверите.
— Всъщност аз не съм в състояние да дам абсолютни гаранции, че моята спътница ще се държи както трябва — каза Роки, когато двамата излизаха от кабината, — но ще се опитам да направя всичко възможно, за да й повлияя.
Широка усмивка се бе разляла по лицето на Роки, когато премина на борда на патрулния кораб. Едно беше ясно. Дори тя да се опита да го обвини в бунт и да го натика в затвора, тук на Трагор-3 нямаше никакви шансове да успее.
Лицето на девойката пламна като желязо в пещ, когато той й предаде предупрежденията на капитана.
— Няма да се подчиня на подобни тъпотии — заяви непоколебимо тя.
Роки неопределено сви рамене.
— Сама разбирате, че местните обичаи трябва да се спазват и уважават.
— Но не и в случаите, когато унижават личното достойнство.
Тя се настани в мекото кресло с непроницаем израз на лицето. Роки реши сега, повече да не я занимава с този предмет.
Инспекторът им съобщи, че ремонтът на синхронизаторите ще продължи около седмица. Той самият трябваше да остане в кабината на „Идиът“ до кацането му на трагорианския космодрум.
— Всички резервни части при нас са стандартизирани, но само в пределите на Системата. Подходящи детайли за синхронизаторите на Вашия кораб няма да се намерят лесно, така че ще се наложи да се изработят специално.
— Няма ли някаква възможност ремонтът да бъде ускорен?
— Като казах „една седмица“ имах предвид именно работа с ускорени темпове.
— Е, ще почакаме щом се налага. — Роки леко докосна клавишите на управлението, насочвайки кораба към мястото за кацане, посочено му от капитана. Далианката се бе затворила непристъпно в кабината си.
— Мога ли да Ви попитам за целта на Вашия полет, Роки?
Бившият командор помълча, преди да отговори. Налагаше му се да излъже, естествено. Но трябваше много внимателно да претегли думите си, за да предотврати евентуални опасни последици. Той погледна спътника си с обезоръжаваща усмивка.
— За миг забравих, че Вие не принадлежите към Шестдесетзвездния Куп и мога да Ви разкрия истината. Официално това е полет-наблюдение, но в действителност сме натоварени с деликатната мисия да доставим една много дефицитна стока за нуждите на едно високопоставено лице от Купа.
Капитанът се усмихна с разбиране. Изглежда, че на Трагор-3 си имаха известна представа за корупцията. Постепенно обаче усмивката на трагорианеца премина в замислено изражение.
— На една от планетите Сол?
Роки кимна.
— Дефицитна стока? Ако не съм прекалено любопитен, не става ли дума за банка за органи?
Роки почувства тръпка на изненада по лицето си, която побърза да овладее.
— Твърде възможно — спокойно отвърна той. Искаше му се да сграбчи офицера за раменете и да му изкрещи в лицето хилядите въпроси, които го измъчваха, но се въздържа и не каза нищо.
