свят. Усмихна се така, сякаш собствената му преценка за положението го задоволяваше. После махна с ръка на мъжете, които понесоха зловещите доказателства, и седна отново.
— Почакайте — викна Йона и стана. — Ако обичате, вдигнете високо главите, за да могат да ги видят всички — продължи тя, глуха за възклицанията и бурните реакции на отвращение. — Не желая да обидя присъстващите. Би било голяма проява на небрежност от моя страна, ако не проверя доказателствата от името на моя довереник. — Тя усмихнато се наведе към съдебните заседатели, които кимнаха като по дадена команда. После отиде до ужасните доказателства, вдигнати високо. — Някой познава ли тези… лица? — Йона посочи четирите глави.
Няколко души вдигнаха ръце и тя им даде знак да излязат отпред. Те разкриха самоличността на обезглавените под клетва за вярност на твърденията им.
— Благодаря ви. — Принцесата се извърна към значителния брой свидетели на Скийн. — Познавахте ли тези мъже? — Всички кимнаха утвърдително. — Нортумбрийци ли бяха? — Отново положителен отговор. — Кои от вас са нортумбрийци? — След като всички се представиха за такива, тя кимна. — Нека писарите запишат това. — С усмивка на лице Йона зашари с поглед из салона, но най-накрая се спря върху свидетелите и тези, които твърдяха, че познават убитите мъже. — И на колко от вас плаща барон Килдър?
Сякаш видели собствената си смърт, мъжете се изчервиха и вцепениха. Ясно съзнаваха зеещата пропаст, в която ги бе въвлякла исландската принцеса.
Йона се покашля тихо.
— Напомням ви, че сте дали клетва да говорите истината и ви обещавам закрилата на великите крале Малкълм и Тостиг в замяна на истината. Това е един почтен и справедлив съд. Нито един свидетел няма да бъде подведен под отговорност, задето дава верни показания. — Обърна се към двамата крале. Те й кимнаха и тя се усмихна още по-сърдечно на свидетелите. — Може да отговаряте без страх. Всеки, който се опита да оспори вашите думи или да ви заплаши, независимо дали е господар или благородник, ще загуби живота си. А сега, бъдете искрени и отговорете на моя въпрос: На кои от вас плаща барон Килдър?
В голямата зала се понесе силен шепот, когато свидетелите кимнаха с неохота, вдигнаха десните си ръце и измрънкаха утвърдителните си отговори. Виковете на глашатаите отекнаха във внезапно настъпилата тишина, последвала глъчката.
Йона обгърна с поглед смълчаната аудитория и изчака всеки от присъстващите да я удостои е внимание.
— Съжалявам, че трябва да чуете това, но се опасявам, че не можем да приемем показанията на тези свидетели за правдоподобни. Със своята преданост към господаря си те не могат да представят обективната истина, която е единствената приемлива истина в този съд. Призовавам съдебните заседатели да вземат под внимание факта, че показанията на тези свидетели трябва да се поставят под съмнение. Следователно, в съответствие със закона, те трябва да бъдат отхвърлени. — Принцесата се приближи по-близо до отрязаните глави. — Никъде на тези глави не пише, че Магнъс Синклер е убиецът и не смятам, че хората, които искат да го затворят за престъпване на закона, са прави.
Йона разпери ръце.
— Магнъс Синклер се е борил за свободата си и затова е отнел живота на двама тъмничари. Признаваме това. Нещо повече — дори се гордеем с тази негова постъпка. Магнъс Синклер не се примири с изтезанията и не се остави страхът от затвора да го надвие. Избра живота и постигна целта си. Той не е престъпник. Дори е герой…
Одобрителни викове прекъснаха речта й.
— … затова умолявам този съд да съди Магнъс Синклер справедливо.
— Протестирам! — Скийн скочи като ужилен.
Бурни възклицания и дюдюкания разцепиха въздуха. Малкълм затропа със своята чаша, докато тя най- накрая се нащърби.
— Синклер трябва да плати — извика Скийн — за коварното си навлизане в една приятелски настроена страна и за насилието си над нейните хора.
— Лорд Синклер бе хвърлен в затвора, когато Шотландия и Нортумбрия воюваха — противопостави се Йона. — Противниковата страна знае това. Всеки от присъстващите го знае.
Тя посочи Магнъс, но сгреши, че го погледна. Стресна се от проблясващото възхищение в очите му и едва не загуби самообладание. По дяволите Синклер и влиянието, което имаше над нея!
— Уважаеми съдебни заседатели — продължи Йона, — моля да погледнете истината в очите, фактът, че Магнъс Синклер е имал силата да остане жив, да се измъкне от тъмницата и да се изправи пред този съд, е най-голямото изпитание за смелостта на един мъж, владетел на най-могъщия шотландски клан. Би било несправедливо да не му отдадем заслуженото уважение. — Поклони се на Магнъс, после на публиката и най-накрая на съдебните заседатели.
Присъстващите нададоха окуражителни викове и започнаха да ръкопляскат, като гръмко изричаха името на Йона. Малкълм побърза да ги усмири.
— Закриваме това заседание, за да се оттеглим за вземане на решение относно присъдата — заяви той. Удари назъбената си чаша по масата, после заедно с Тостиг и останалите съдебни заседатели се изнизаха от голямата зала.
Настъпи оживление, тъй като всеки искаше да изчака произнасянето на присъдата. Някои излязоха, за да се облекчат, други отидоха да похапнат, но всеки остави в салона човек, който да пази мястото му.
Александрийският воден часовник, който бе домъкнат в залата, отмерваше с капки всяка измината минута.
Мнозина трепереха от студ, но никой не си отиде вкъщи, за да се сгрее на домашното си огнище.
Слънцето залязваше на западния хоризонт, оцветявайки облаците в червени краски. Със спускането на мрака студеният вятър се усили.
Господарите изпратиха слугите си за хляб и бира, а навън, заедно с греяно вино, се продаваха и сладкиши.
Падна здрач.
— Хапни нещо — каза Магнъс на пребледнялата Йона. Двамата се бяха оттеглили в своите стаи веднага щом Малкълм и останалите съдебни заседатели напуснаха залата. — Ти победи, скъпа.
Гордееше се страшно много е нея и едва преглъщаше от вълнение. Бе присъствал на процеси, чийто брой надвишаваше броя на пръстите на ръката му, и бе виждал най-различни защитници — многословни, мрънкащи, гръмогласни, тихи, способни и недотам способни. И никога не бе слушал по-убедителен и по- самоуверен адвокат от жена си. Изобщо не бе подозирал колко мъдра, хитра и уверена в силите си е тя. Даже леко се подразни, че му бе дала още един повод да я обича.
— Не говори така — рече тя. — Още не сме победили. — Пи вода, а не вино, и отказа сладкиша с козя извара и питките е еленско месо.
Магнъс я взе в обятията си, наслаждавайки се на нейното ухание и на нежната й плът.
— Скоро ще останеш само кожа и кости и ще ми убиваш, Йона.
Развеселена от думите му, тя го попита е дрезгав глас:
— И тогава какво ще направиш?
— Ще те угоя, разбира се. — Усмихна се и я целуна. — Струва ми се, че в този съд има и приятни моменти. — Усети как тя се разтрепери и видя сълзите, навлажнили миглите й, затова я целуна отново.
— Магнъс, аз…
Кенет влетя в стаята, зачервен от възбуда.
— Побързайте, те се връщат в залата. Най-сетне. — Но като съзря бледото лице на Йона, която се бе вкопчила в рамото на Магнъс, изражението му се смекчи. — Чудесно се справи, сестро. Обзалагам се, че Магнъс ще бъде на своя остров преди новолуние. А аз ще се радвам на завръщането му, защото ще поеме отново управлението, което ми създаваше доста главоболия.
Йона не изглеждаше по-спокойна. Магнъс я притисна плътно до себе си, улови я за ръката и я поведе навън.
При появата на двамата крале и на съдебните заседатели присъстващите ги приветстваха с бурни възгласи, но скоро замлъкнаха. Всеки, който посмееше да се изкашля, си спечелваше гневен поглед, а който се осмелеше да мръдне, биваше сръгван. Нито една дума не трябваше да бъде изпусната.
