Лунна красавица

— Много добре — отвърна Скийн, — повече няма да говоря за това. Поне засега.

Той продължи да излага стъпка по стъпка случая — плетеница от лицемерие, хитри лъжи и изопачени думи, които дооцветяваха и преиначаваха истината. Затова най-накрая, когато Скийн седна в своя стол, мнозина изгледаха Магнъс с недоверие.

Йона излезе напред, за да произнесе своята защитна реч. Озърна се спокойно и зачака, докато всякакво шушукане и шумолене утихна.

— Справедливостта ще възтържествува — започна тя, — когато хората, предали каузата на истината и справедливостта, бъдат наказани. Ето защо, в съответствие със законите в Шотландия и Нортумбрия, ние ще се обърнем към Закона за държавната измяна, за да осъди престъпниците.

Настъпи голяма суматоха — понесоха се оглушителни викове на одобрение и възмущение. Даже Магнъс се изправи в стола си и зяпна своята съпруга.

Държавна измяна! Всеки знаеше значението на този латински закон в превод, до който се прибягваше само в случай че някой е извършил сериозни престъпления, с които е предал владетеля на своята страна. Но кой бе предателят?

Йона изчака врявата да замре, доволна, че Малкълм не се намеси, за да възцари ред и тишина. Всички я гледаха с интерес.

— Магнъс Синклер е обвинен в убийството на няколко „праведни мъже“ в земите на Килдър. Баронът иска възмездие. Правилно ли съм разбрала? — Йона се втренчи във вуйчо си, докато той най-после кимна в знак на съгласие. — Каква ирония! Не е никакво съвпадение, че четиримата мъже, които са умрели веднага след бягството на Магнъс Синклер, са били пазачи в най-мрачния затвор в този замък… в подземната тъмница… в смъртната камера… в дупката, от която излизат само мъртъвци. — Рязко протегна ръка и посочи към съпруга си. — Той се е освободил, нахапан от плъхове и други гадини и изнемощял от оскъдната храна и малкото вода, освободил се е, като е надвил двамата си тъмничари и ги е убил. Другите двама, според твърденията на свидетелите, които ще призова в съда в определеното за тях време — услужливият й писар бе свършил удивително добра работа по време на едночасовата реч на Скийн, — са били изкормени от самия барон Килдър, защото затворникът е избягал. Ние не приемаме вината за тези зверски убийства, нито смятаме въпроса за убийствата за приключен. В единия случай сме изправени пред срамно клане, а в другия — пред справедлива разправа с противника.

Тирадата на принцесата бе посрещната с възклицания, ахвания и приглушени ругатни, но Малкълм почука на масата пред него, за да въдвори тишина. Йона съзнаваше, че бе необичайно директна, тъй като адвокатите обикновено заобикаляха действителния случай, като важничеха и проточваха защитата си. Но неотложността я придържаше стриктно до същината на въпроса и я караше да се държи нападателно.

Магнъс бе възхитен от поведението на съпругата си, която представяше неговата страна. Веднъж взела думата, тя не я изпускаше. Просто се надсмиваше над опитите на Скийн да я прекъсне със заплашителните възражения. Йона се стараеше да привлече вниманието на присъстващите и успя.

— Нима човек няма право да защитава живота си, когато е в опасност? — попита тя. — Нима трябва да се остави да бъде посечен, вместо да се защити? Дали е честно, почтено и морално да дадеш живота си, без да се опиташ по някакъв начин да го запазиш?

Присъстващите зашепнаха в отговор — едни се съгласяваха с нея, други — не.

— И така, уважаеми приятели, съгласни ли сте, че човек трябва да се защитава дори ако това означава да отнеме живота на враговете си?

Не бе правилно да задава въпроси на огромната тълпа от присъстващи, но бе законно. Йона запази невъзмутимото изражение на лицето си, когато отвън долетяха отекващи и гръмогласни одобрителни викове. Нямаше да остане толкова дълго време в съда, ако не съзнаваше, че стеклите се тук нортумбрийци не се ползваха с добро име и че баронът бе считан за жесток и долен човек. Тя си играеше с това така, сякаш свиреше на лира и мелодията примамваше множеството на нейна страна.

Кралят можеше да я смъмри, но не го направи. Йона разпери ръцете си като криле и започна да цитира римския закон със силни и уверени думи — първо на галски, после на развален нортумбрийски и най-накрая на исландски език.

Викачите повтаряха думите й, като смотолевяха непознатите изрази, но все пак стигнаха до края. От различните дворове на двореца се понесоха възгласи и окуражителни поздрави. Исландската принцеса бе спечелила масите на своя страна.

Йона млъкна и се огледа, за да обгърне с поглед всички присъстващи в големия салон.

— Длъжен ли е човек да продаде душата си на дявола, като позволи на останалите да отнемат живота му?

— Не! — изрева тълпата, при което чашата на краля се търкулна по масата.

Йона извърна очи от вече утихналото множество от хора. Внимателно заоглежда съдебните заседатели един по един, задържайки погледа си върху абата, но най-накрая се спря върху краля.

— Ние ще докажем, че Магнъс Синклер — достопочтен шотландски лорд, воин за свободата на своя крал и народ, спасител на своето семейство от враговете, които бяха се осмелили да го унищожат, се е борил и този път срещу тъмните сили, които излагат на опасност самия него, страната и краля му. — Йона се поклони и с величествена походка се върна на своето място до мъжа си.

Възцари се пълна тишина. Дали току-що викингската принцеса не свърза барон Килдър с дявола?

Почервенял от гняв, Скийн скочи на крака, като едва сдържаше яростта си.

— Настоявам да…

— Вие настоявате? — попита Малкълм. — Това е съдебно заседание, Еруик Скийн от Йона. Вие може да помолите. — После изгледа краля на Нортумбрия. — Какво мислите, Тостиг?

— Наистина може да помолите — измрънка Тостиг, като едва-едва отвори устата си. Нито веднъж той не бе удостоил с поглед своя военачалник, барон Урдрик Килдър. Но сякаш въздухът се разцепи от някакво послание между краля и неговия пълководец. Кралят не беше доволен.

Скийн усети своята нетактичност и стисна зъби. Бе доведен до положението на обвиняем. Сдържано се поклони на съда, след което се обърна към своята противничка. Устните му се извиха в злъчна усмивка, тъй като също трябваше да й изпрати едно послание.

Магнъс долови това изражение и понечи да се надигне със стиснати юмруци. Искаше му се да убие този гаден кучи син пред всички в залата. Но Йона леко го натисна обратно в неговия стол.

— Някой път няма да успееш да ме спреш, скъпа — прошепна мъжът й.

Тя почувства силната му омраза към Скийн, сякаш бе изстрелял огън и жупел към другия край на салона.

— Невинаги ще искам да те възпирам, Синклер.

Скийн отново погледна двамата крале.

— Нека бъде волята ви, господарю мой. Също така се прекланям и пред мъдростта на Тостиг. Освен това искам да подчертая необходимостта да се вземе предвид Законът за наслед…

Без да помръдва от мястото си, Йона каза:

— Ваше Височество, този въпрос е вече уреден.

Малкълм кимна.

— Така е. Отхвърлям вашето искане.

Скийн продължи да се моли, да призовава и да ласкае, но Малкълм не искаше и да чуе доводите му за отстраняването на Йона от съда. Оттегляйки искането си е едва скрито раздразнение, Скийн призова своите свидетели. Един по един те заявяваха под клетва, че Магнъс наистина бе убил много нортумбрийци, при това не в почтена схватка, а подло — като ги връзвал с въже, като ги промушвал е кама из засада, просто защото е кръвожаден варварин. На всичко отгоре Скийн прибягна до едно изключително впечатляващо и зловещо средство, което бе напълно законно, но се използваше рядко по време на царуването на Малкълм. За назидание на присъстващите той показа главите на така наречените жертви.

— Това са доказателства за истинността на твърденията на свидетелите, о, славни заседатели — извика той.

В големия салон настъпи суматоха. Не един от присъстващите хукна навън с ръка на уста. Някои се изсмяха нервно, други дадоха израз на възмущението си.

Йона положи усилия да не повърне.

След като приключи със своите доказателства и със свидетелите си, Скийн остана прав, но му се зави