— Говорила съм пред Аалтинг — продължи Йона — и съм предявявала искове както на благородници, така и на простолюдието. Имам необходимите познания.
Магнъс кимна леко.
— Аз съм съгласен.
Кралят също кимна.
— Обявявам съгласието на Магнъс Синклер и отбелязвам, че нортумбрийският барон посочи защитниците си. След като и двамата се спогодиха да решим въпроса чрез съд, аз също ще дам съгласието си. — Когато се усмихна, сякаш лицето му се озари. — Магнъс, не сте споделяли с мен за дарбите на жена си. — После погледна Йона. — Освен това сте и лечителка — добави той на исландски.
Принцесата се поклони.
— Вярно е, че е страшно надарена — рече Магнъс — и е белязана от боговете.
Йона долови острия сарказъм в гласа му и го изгледа внимателно, удивена от промените в него. Беше един непознат, е брада, по-твърд, по-слаб и с кръвожадни очи. Усмивката му бе по-студена от ледниците около Исландия, а лицето му беше непроницаемо и излъчваше непоколебимост.
Без да забележи втренчения поглед на жена си, Магнъс огледа Килдър. Баронът знаеше, че Йона е била защитник по най-различни дела. Без съмнение Скийн му беше казал. Дали знаеше за злодеянието на вуйчо й над нея? Дали този съд не бе измислен, за да го унищожи, но и за да нарани съпругата му с ужасното преживяване от детството й?
— Празникът продължава — заяви Малкълм и кимна на музикантите. — Синклер, вие не носите своето каре. Защо? Трябва да се присъедините към мен на моята маса и да ми разкажете всичко.
— Добре, ще дойда. — Хвана Йона за лакътя и я поведе към Малкълм.
Но Килдър го спря, тъй като застана пред него е лице към краля. Макар да се държеше почтително, в гласа му се четеше непоколебима решителност.
— Не мисля, че моят случай ще бъде подпомогнат от това, че Синклер ще ви изложи факти, които аз бих сметнал за неверни, Ваше Височество.
Магнъс се наежи и сви ръцете си в юмруци. Изведнъж усети, че някой го докосна и погледна към Йона.
— По-добре да не разказваш нищо, преди да свикаме съвета — посъветва го тя.
Килдър се изсмя дрезгаво.
— Послушайте помощничката си, Магнъс Синклер. Това може да предизвика лошите страни в душата ви.
Магнъс се постара да изглежда невъзмутим.
— Истина е, че само глупакът реве като магаре. Вярвам, че ще потвърдите това мнение пред гостите, Килдър.
— Достатъчно! — изрева Малкълм и слезе от подиума. Откъсна Йона от съпруга й и я отведе настрани. — Тези дворцови препирни не са много приятни за слуха — промърмори той. — Както и за мирния договор.
— На вашите услуги, Ваше Височество — разсеяно отговори Йона и погледна през рамо към съпруга си.
— Синклер, вие ще умрете — заплаши Килдър през зъби.
— Един от нас ще умре със сигурност. — Магнъс се вторачи в своя враг. Дали той бе неизвестният грамаден злодей, който витаеше в сънищата му след смъртта на родителите му? Разкъсван от силен гняв, той попита: — Ходили ли сте някога в Нормандия и Британия, Килдър? — Очите на барона се разшириха. От изненада? Или от страх?
— Да… но преди много години — отвърна той, сякаш мереше думите си. — Защо питате?
— Чудя се дали е възможно да сме се срещали там — загадъчно поясни той и се извърна да каже нещо на брат си.
Мисълта за коварната смърт на родителите разпали гнева в душата му. Оттогава Килдър бе остарял с десет години. Макар да беше маскиран, водачът на нападателите, отнели живота им, явно бе едър мъж с ръста на Килдър. Може би е бил той. Точно в този миг би трябвало баронът да умре по хиляди причини, но най-вече, задето се бе опитал да сплаши Йона. Копнееше да отиде до нея, но се спря, за да поздрави Кенет. Двамата братя си стиснаха ръцете.
— Смятахме… — започна Кенет, но се отказа, тъй като гласът му затрепери.
Магнъс поклати глава.
— Не сега, братко. Ще говорим по-късно, когато сме сами. — Зашари с поглед из салона. — Къде е чичо ни?
Кенет сви рамене.
— Не знам, но предполагам, че вечеря сам. Има една жена…
— Разбирам — прекъсна го Магнъс, а на лицето му светна усмивка. — Що се отнася до жените…
— Да. Иди при жена си, Магнъс. Ще си поговорим по-късно.
Магнъс се обърна и нетърпеливо се запъти към подиума. Изведнъж обаче забави крачките си, тъй като видя как Малкълм се навежда над Йона с усмивка на лице. Дори кралят нямаше право да докосва жена му! Постепенно стихващият гняв, който го изгаряше от момента, когато за пръв път се събуди в подземната тъмница, отново закипя в него. Дали кралят бе един от ухажорите й? Или чувствата й бяха спечелени от някой враг?
Магнъс се изкачи на подиума, но не зае мястото си отдясно до монарха, а застана до жена си. Гневно стрелна с поглед царедвореца, който се осмели да му направи кисела физиономия от стола си.
— Махай се.
Придворният изчезна.
Малкълм се ухили.
— Дворцовите ти маниери са изгубили своята изтънченост, Магнъс.
— Ще се постарая да я възвърна — промърмори той.
Монархът се изсмя отново и се обърна наляво.
Магнъс се отпусна на пейката до масата. Един прислужник напълни чашата му с бира. Гаврътна я на два пъти, след което протегна чашата си, за да я напълнят отново.
Виждайки това, Йона даде воля на гнева си, предизвикан от силното й стъписване от появата му и от хладнокръвното му пренебрежение на танцувалната площадка.
— Защо се забави? — хладно попита тя.
Той се изви рязко към нея.
— Говорех с барона… последния ми тъмничар.
— Значи си бил там — промълви Йона, а очите й се премрежиха от сълзи със стихването на гнева й.
Магнъс се намръщи.
— Какво искаш да кажеш? — попита той.
Принцесата понижи глас.
— Торбьорн открадна няколко коня от васалите на барона.
— Това е добре.
— Чуй ме. Докато се е пазарял с коняря, в замъка е настъпила голяма суматоха. Някой споменал, че един шотландец е избягал. Никой не знаел името му. Но няколко души го били видели и го описали като грамаден мъж. — Йона погледна тълпата и наклони глава, като дари е усмивка всички, вперили очи в нея и Магнъс. — Айнър ми съобщи това и три дни по-късно отплавахме за двореца на Малкълм. Дойдохме тук, за да те намерим.
— Наистина ли? — Магнъс не можа да сдържи саркастичния си тон. — А аз смятах, че си дошла да танцуваш и да лудуваш, исландска принцесо.
Язвителните му думи предизвикаха отново гнева й.
— Колко предвидливо от твоя страна да осъзнаеш, че и аз имам нужда от развлечения в живота си.
Йона му обърна гръб, при което Магнъс се навъси. Защо, по дяволите, се засегна толкова много? Нима бе вехнала в някой затвор през всичките изминали месеци? Напротив, бе пирувала и се бе радвала на ласкателства в двореца. Можеше да се закълне, че с усмивки и кокетничене бе успяла да покори сърцето на
