Магнъс му се доверяваше, тъй като той бе прочут воин. Маккензи му разказа защо Малкълм и Тостиг се бяха съгласили на мирни преговори и освен това му зае някои от дрехите си.
— С теб имаме почти еднакви размери, Синклер — заяви шотландският боец, — но тази риза ти е малко тясна. — После се засмя, но бързо възвърна сериозния си вид. — Ако си дошъл да отмъстиш на Килдър, то аз ще те пазя. На Малкълм това ще му хареса донякъде.
— Знам. Но една схватка в двореца на Малкълм не би разрешила въпроса. Трябва да разбера как Килдър успя да ме залови.
— Мислиш ли, че в някой от клановете, които се биха на твоя страна, има предател?
— Да. Може би. Аз имам врагове. — Наистина бе предаден. Все още се ядосваше, че беше надвит, че бе пленен от един враг. Винеше немарливостта си за това, слепотата си към коварството на някои от своето обкръжение. Но ще намери предателя и ще го убие.
Магнъс се сети за този разговор, когато намести карираното наметало на Маккензи върху раменете си. Трябваше да намери наметало е цветовете на собствения си клан. Кормак и Кенет бяха в двореца, но още не беше ги уведомил за присъствието си. Още не бе готов.
Отново погледна към танцуващите. Не мисли за това, че съпругата ти е с най-големия ти враг, помисли си той. Въпреки това душата му се късаше от ярост всеки път, щом нортумбриецът докоснеше Йона по ръката или обгърнеше кръста й. Не можеше да я гледа е този мъж. Нима го бе забравила?
Освен това Магнъс се дразнеше, че тя се облича в най-хубавите си дрехи. По време на съвместния им живот никога не бе виждал разкошните рокли и прекрасните бижута, с които се кичеше тук. Нито пък скъпоценните камъни идваха от хазната на Синклер. Изглеждаше като същинска кралска особа. По роклята й блестяха скъпоценни камъни, както по косата и ръцете й. Тя бе най-прелестната от всички красавици в двореца на Малкълм.
Докато Магнъс наблюдаваше танцуващите, Кенет прекоси салона точно пред него, мрачно устремен към тях. Явно бе усетил, че Килдър се държи прекалено свободно с Йона, затова грубо го стисна за рамото.
Магнъс се намираше твърде далеч от тях, а освен това глъчката, музиката и силният смях му попречиха да чуе очевидно гневните им думи. Но успя да види как ръката на Килдър се плъзна към камата му и веднага тръгна към тях. Той бързо си проправи път през тълпата, при което присъстващите го познаха и зашепнаха зад гърба му.
— Не пипайте камата си, бароне, иначе ще ме принудите да опръскам пода с вашата кръв. А това ще го направи твърде хлъзгав за танцуващите.
Дори когато Кенет възкликна, а Йона изхлипа името му, Магнъс не отмести погледа си от барона. Тя се олюля, но той не се поддаде на порива си да отиде до нея. Знаеше много добре, че не трябва да проявява каквато и да е слабост пред такъв смъртен враг.
Музиката заглъхна, тъй като повечето от гостите извърнаха погледи към драматичния спор в средата на салона. Понесе се развълнуван шепот, а някои посегнаха към оръжието си. Но когато Малкълм се изправи, всички се умълчаха и застинаха по местата си.
— Искам този убиец да се арестува! — изрева Килдър в настъпилата тишина. — Искам главата му!
— Аз пък искам да запазите тишина — заяви Малкълм, когато от тълпата се изтръгнаха ядосани викове. Войниците на краля тръгнаха из навалицата и безшумно изпълняваха заповедта му, докато спря всеки шум.
Кралят се усмихна на Магнъс.
— Виждам, че не си призрак.
Магнъс му се поклони леко.
— Не, не съм. Но щях да бъда, ако…
— Искам този убиец да се екзекутира! — прекъсна го Килдър. — Той уби двама от моите хора в собствения ми замък. Нима кралят ще ми откаже правото на удовлетворение? Нима ще откаже да ми даде главата му?
Малкълм изгледа нортумбриеца, после кимна към Магнъс.
— Отговори на обвиненията му.
— Избягах от проклетия му затвор — непринудено отвърна Магнъс. — Тогава убих двама от стражите му.
Той осезаемо долавяше стъписването на Йона, сякаш ръката й го докосваше, но въпреки това не се издаде, нито я удостои е поглед. Не отмести очи от Килдър, освен когато се наложи да отговори на Малкълм.
— Ти се нуждаеше от помощ, за да ме оплетеш в мрежата си, Килдър. Скоро ще узная кой е бил този изменник.
Окото му не трепна, когато баронът извади меча си. От много месеци не го бе сполетявал такъв късмет. Един дуел със злодея щеше да го удовлетвори. Смъртта на Килдър щеше да компенсира мъките му.
Магнъс тъкмо посягаше към своя меч, независимо че Малкълм им извика да спрат, когато Йона рязко се извърна към барона и го срита зад коляното. Той се олюля и принцесата се нахвърли върху ръката, в която държеше меча си.
— Стойте! — извика тя. — Нима искате да предизвикате бъркотия в двореца точно когато се е постигнало споразумение за мирен договор?
С всички сили стисна ръката му, макар да усети как мускулите му се издуха, за да се измъкне от нея. Баронът беше в отлична форма — охранен, обучен и готов за двубой. Докато Магнъс едва стоеше на краката си.
Последните й думи разтърсиха Магнъс и го върнаха към прекрасните дни, които бяха прекарали заедно на Айнхалоу. Дали друг мъж бе споделил магията й оттогава, дали силната й страст бе изгаряла някой друг и го бе извисявала до звездите? В душата му се надигна отново ревността, която го измъчваше по време на трудното му пътуване към двореца на Малкълм. Никога не му бе казвала, че го обича. Какво ли би могло да я спре да не потърси утеха в друг мъж, след като го смяташе за мъртъв? По дяволите! Ще я убие, ако му е сложила рога.
Магнъс й хвърли бегъл поглед, когато тя се извърна към него, и ясно долови молбата й. Нямаше да настоява за дуел. Като кимна веднъж, Синклер отстъпи назад.
Лицето на Килдър се сгърчи от усилията му да овладее кръвожадността си.
— Няма да развалям празника. Но ще предявя обвиненията си чрез своя крал. — Впери очи в шотландския крал. — Тостиг ще дойде всеки момент тук.
— Вие сте в пълното си право — отговори Малкълм. — Тостиг все още е добре дошъл за мирните преговори. — Макар да говореше спокойно, очите му блестяха. — Тук сте в пълна безопасност, барон Килдър. Всички ние, включително и вашият крал, ще ви изслушаме внимателно. Какво ще кажете, Магнъс Синклер?
— С охота приемам възможността да разкажа истината.
— Така да е. Ще свикаме съвет веднага щом успеем да съберем хората, които ще представляват съда. Заедно е Тостиг и моя милост. Кой ще говори от ваше име, барон Килдър?
Магнъс настръхна, когато баронът се подсмихна. Каквито и намерения да имаше, те предвещаваха лошо за Магнъс и за клана му. Кръвта в жилите на Магнъс се смрази, тъй като Килдър за миг спря погледа си върху Йона.
— Скола, нортумбрийският писар, и Еруик Скийн, един от вашите хора, от остров Йона. — Той се усмихна, тъй като Йона отстъпи назад, онемяла. Баронът й се поклони. — Не бива да се изненадвате, че избирам вашия способен роднина, милейди. Той е изключително надарен човек и мой добър приятел. Изглежда, раздаването на правосъдие е семейна черта.
— Моите почитания, сър — изрече тя с официален й студен тон. В очите на барона се четеше жестокост, от която я побиха тръпки. Изведнъж усети нечия ръка на гърба си, но знаеше, че бе Магнъс. Тя се изправи и надменно вдигна брадичката си, след което се обърна към краля: — С ваше разрешение и с позволението на съпруга си, аз ще говоря от негово име пред съда.
Учудени възклицания разцепиха тишината. Мнозина отвориха уста от почуда, а други заклатиха глави.
Малкълм присви очи. После вдигна ръка, след което настъпи мълчание. Само Килдър се усмихваше.
