за предстоящото ви пристигане. Кралят очаква с нетърпение вашата поява, като ви изпраща хиляди поздрави и най-добри пожелания за вас и вашите спътници. Също така ви очаква възможно най-скоро в двореца си.
Официалният и учтив тон прикриваше заповедта. Йона, обиграна в дворцовите маниери, долови ясно явното и скритото послание.
— Молбата на краля е голяма чест за нас — отвърна тя. — И ще побързаме да я удовлетворим.
Воинът се усмихна и даде знак на хората си да обърнат лодката. По традиция викингите щяха да придружат принцесата до брега. На военачалника не му се нравеше да види викинги на сушата, но заповедта на краля бе категорична. Трябваше да се отнасят към лейди Синклер е подобаващото за една кралска особа уважение. Бе смаян от вида на жената, известна като Лунната красавица. Наистина беше красива.
Двата викингски кораба прибраха весла и безшумно зашиваха към брега.
Айнър се наведе към Йона, докато се приготвяха да слязат в лодката.
— Смятам да ви придружа заедно с двадесет от най-добрите си войници, принцесо. Останалата част от екипажа ще се раздели, за да защитават корабите ни. Скоро ще се появи Торбьорн с третия ни кораб, но ще изпрати новините по бързоходци. Не след дълго ще научим повече неща.
Айнър й помогна да слезе в очакващата ги лодка и не промълви нито дума повече, докато не стигнаха брега, където ги посрещна друга група от хора на Малкълм.
— Трябва да сме крайно предпазливи, милейди — прошепна й Айнър.
— Знам — промълви тя в отговор. — Нортумбрийците ще пристигнат тук, за да обсъдят мирното споразумение. — Усмихна се хладно. — Научих се да разбирам езика им.
— Дворецът е мястото, където ще се наложи да напрегнете слуха си, милейди. Вероятно няма да бъда винаги пред очите ви, но заедно с Глен ще ви следваме неотлъчно. Скоро ще научим истината.
— Благодаря ви, приятелю. — Йона впери очи в приближаващата ги свита, когато Глен застана от лявата й страна. Айнър остана от дясната. — Наистина ни посрещат като кралски особи, приятели. Посрещачите са много, а и цветовете на Магнъс са непосредствено до флага на краля.
— Внимавайте, милейди — посъветва я Айнър. — Не се знае, може би влизаме в меча бърлога. — След тези думи той й предложи ръката си и двамата се запътиха към очакващата ги група от посрещани.
Осемнадесета глава
Пътят на всяко коварство е дълъг и труден!
Йона бе уморена духом и телом. Дори мускулите на лицето й я боляха от прекалено многото усмивки. Тя седеше на един издигнат подиум до краля, но не изпитваше никакво въодушевление, никаква радост. Салонът гъмжеше от най-различни хора, подобно на гъши пух, натъпкан в юрган, който се е скъсал и разпилял в преддверията. В двореца на Малкълм цареше непрестанна глъч, но макар кралят да харесваше тази обстановка, Йона се чувстваше така, сякаш главата й ще се пръсне, а очите и ушите й гърмяха от силния смях, постоянното бръщолевене и оглушителната музика. Повдигаше й се от противната миризма на пот, храна и разлято вино. Червата й се бунтуваха срещу вареното говеждо със зеленчуци. Копнееше да се усамоти в стаята си. Само ако Айнър бе още в двореца, но той беше заминал преди няколко дни, за да провери един слух за Магнъс. Щеше да последва следата и може би най-накрая да намери владетеля на Синклер. Може би след толкова много разочарования най-после ще…
Въпреки своята бдителност и преструвките си, Йона бе научила твърде малко неща и надеждата й да открие Магнъс жив и здрав бе започнала да отслабва. Отчаяно вярваше на първоначалната вест на Торбьорн.
Вече изминаваше втора седмица от деня на пристигането й, но още не бе получила никакво известие. Сърцето й бе обвито в лед като езеро през зимата. Черпеше сили единствено от надеждата — една надежда, която бавно избледняваше и чезнеше.
— Какво мислите за пиршеството, принцесо Аздис Йона? — попита Малкълм.
— Жонгльорите са великолепни. Без съмнение те са от Кремона. — Престори се на заинтересувана от играта им. Кралят бе много проницателен и щеше да разбере, че нещо не е наред. Трябваше да бъде по- внимателна.
— Така е. Вие сте пътували, милейди — рече Малкълм с усмивка. — Дълбоко съм впечатлен от вашите познания.
— Аз също, господарю.
Сърдечният смях на краля бе внезапно прекъснат.
— А, ето го и новия ни съюзник, барон Килдър. Струва ми се, че той ви харесва, скъпа. Кани ви на танц.
— Поласкана съм — излъга Йона. Ако можеше да съди по строгото изражение на Малкълм, и той не обичаше нортумбриеца. Йона се изправи на крака, когато широкоплещестият благородник я покани на танц.
— Грижете се за принцесата, лорд Килдър. — Малкълм се усмихваше, но независимо от това, в гласа му се бе прокраднала ледена нотка.
Килдър се поклони учтиво и поведе Йона надолу по подиума към каменния под, който вече гъмжеше от танцуващи.
Йона бе благодарна, че бързите стъпки, поклоните и завъртанията на официалния дворцов танц не изискваха от нея да стои близо до своя партньор. Струваше й се, че очите му са като живи змии, които се стремят да се увият около нея.
Тя бе изпитала физическа неприязън към Килдър след първия си танц с него скоро след пристигането й. Докато танцуваха, ръката му се бе задържала върху нея малко по-дълго, отколкото позволяваше благоприличието. Няколко пъти бе проявил дързостта да се намеси, когато други я канеха на танц. Йона забеляза, че макар доста хора да мразеха барона, малцина се осмеляваха да му се опълчат. Независимо че се опитваше да го прикрие, принцесата силно се възмущаваше от явните му интриги, с които целеше да предяви правата си над нея. В този момент Йона се опита да прогони отвращението, което присъствието му събуждаше у нея, и да се съсредоточи върху сложния дворцов танц.
Един мъж наблюдаваше присъстващите от ъгъла в салона, но каменната подпора, която се извиваше до тавана, закриваше лицето му. Магнъс бе пристигнал в двореца на Малкълм преди доста дни, но брадясалото му лице и умишлено приведената му стойка бяха подходяща маскировка. Търсеше предателите — тези, които го бяха разделили нарочно от неговите войници по време на една битка, за да може да бъде заловен от Килдър.
Със свито сърце гледаше как Йона и баронът танцуват. Нортумбриецът обръщаше специално внимание на съпругата му по време на пребиваването й както денем, така и всяка вечер. Неведнъж бе го видял да язди редом с нея на лов и в тези случаи тя приличаше на богиня, възседнала бял кон. Сега най-големият му враг танцуваше пред очите му с неговата жена. В момента ненавиждаше Йона, макар разумът му да говореше, че тя не би могла да откаже този танц.
Магнъс отмести поглед от двойката и заоглежда тълпата, както правеше от четири дни. Предателят щеше скоро да се издаде или да се покаже, но шотландецът се нуждаеше от време, за да разучи двореца. Килдър беше успял да го хвърли в тъмница, но кой му бе помогнал?
През първата седмица след пристигането си в двореца на Малкълм Магнъс се движеше далеч от погледа на благородниците. Навърташе се около кухненските помещения и конюшните, подслушваше разговорите на хората там, за да разбере кои са гостите. Когато дочу, че всъщност Тостиг и Малкълм са подписали мирен договор, едва не се задави от яд. Но Синклер бързо сподави гнева си и зачака подходящия момент.
През тази нощ Магнъс се свърза със своя верен приятел от детството Дауъл Маккензи, който живееше в двореца. Макар да притежаваше собствена земя и огромно богатство, Дауъл предпочиташе двореца, но
