всеки мерзък царедворец тук.
В този момент до него се приближи Елизабет, която се бе омъжила за потомък на рода Мак’Дъгъл след вестта за смъртта на Магнъс. Бе протегнала ръце напред, а в очите й блестяха сълзи. Магнъс дари предишната си любовница с по-широка усмивка, отколкото бе възнамерявал.
— Добра среща, Елизабет.
— Милорд, вашето присъствие е радост за мен. — Тя му се поклони дълбоко, след което леко кимна в посока към Йона.
— Сега виждам защо си в двореца — хапливо подметна Йона, достатъчно тихо, за да я чуе само Магнъс.
— Сприхавостта, както и саркастичният тон, не ти правят чест, Йона. — Принцесата понечи да стане, но Магнъс я стисна за ръката. — Няма нужда да даваш на придворните хиени храна за клюките им — посъветва той жена си, после се извърна обратно към Елизабет, която все още стоеше пред него. Тъй като тя не бе на подиума, едрият й бюст почти се опираше на масата, а деколтето й бе съблазнително и доста отворено. Роклята й бе от ефирна материя, която гъделичкаше въображението и събуждаше желания за флирт. — Благодаря за загрижеността ви, Елизабет.
— Цяла Шотландия плаче от благодарност за избавлението ви, милорд. — Тя въздъхна и прекрасните й очи се навлажниха леко.
— Не цялата страна — прошепна Йона.
— Със съпругата ми ви благодарим, добра ми Елизабет. — Магнъс подмина думите на жена си. — Надяваме се да ни посетите в нашия дом веднага щом се върнем там. — Едва не трепна, когато Йона го срита под масата.
— Бях страшно опечалена, когато научих за смъртта ви — продължи Елизабет.
— Забелязах това — миловидно заяви Йона. — Та нали Куберт Мерсийски ви утешаваше.
Магнъс би се изсмял на хитрия ход на съпругата си, но това щеше да прозвучи страшно грубо. Йона фучеше като разярена котка. Това му достави удоволствие, тъй като никога не я бе виждал в такава светлина.
Елизабет гневно стрелна Йона с очи, после се поклони на Магнъс.
— Може би скоро ще се видим, милорд.
— Може би. — Инстинктивно отмести крака си и едва не получи още един силен ритник от съпругата си.
Над Магнъс и Йона надвисна тежко мълчание, след като Елизабет бавно се отдалечи.
— Бъди така добър да пуснеш ръката ми — най-накрая рече тя, — бих желала да стана.
— Много рядко някоя жена успява да държи езика зад зъбите си дълго колкото теб, жено.
Магнъс я огледа. Тя бе прелестна, по-красива, отколкото на Айнхалоу. Тези сладки спомени го крепяха, докато бе в тъмницата. Сега Йона го гледаше гневно. Това би трябвало да го подразни, но вместо това, му напомни за страстните й ласки. Внезапно желание за любов се надигна у него и той веднага се изправи.
Магнъс се поклони на краля.
— Бих желал да се оттегля заедно със съпругата ми в нейните покои. Ненадейната ми поява, както и предположението й, че съм мъртъв, я разстроиха силно. — Йона пак го срита, когато й помогна да се изправи на крака.
Малкълм кимна.
— Изборът ти е добър, Магнъс Синклер. Жена ти е изключителна красавица.
— Съгласен съм.
— И смятам, че твоята съпруга прикрива изненадата си доста добре, Синклер, но… — Кралят махна с ръка. — Имаш позволението ми да се оттеглиш. На твое място също бих потърсил усамотението на спалнята си, ако съм бил разделен от невястата си толкова продължително време. — После се усмихна. — Няма нужда да се изчервявате, милейди. Това е естествено.
Йона се поклони, без да отговори.
Магнъс взе ръката й, сложи я върху своята и заедно закрачиха през огромния салон към стълбите. Изпратиха ги с усмивки и поклони, макар не едно зорко око да ги следеше. Йона пожела лека нощ на мнозина, а Магнъс само безмълвно кимаше.
Двамата излязоха от салона и се заизкачваха по каменните стъпала, които водеха към стаите за гости.
— Няма да спя с теб — ядно прошепна Йона.
— Йона, ти си моя жена. Би било неприлично да спим отделно.
— Не използвай собствените ми думи. — Тя се изскубна, когато ръката му се плъзна по гърба й. Но съжали за поведението си, щом го огледа по-добре. Бе по-слаб, бе страдал. Дали се чувстваше добре?
— Мога да ти сваря горещо питие от мляко, вино и подправки.
— Не тази вечер. Спомням си, че имаше най-хубавото дупе в цяла Шотландия, милейди.
— Грубиян! —
— Съпруг. — Изражението й му се нравеше.
— Изобщо не се надявай, че ще спиш в моята стая.
— Налага се.
— Длъжна съм да се погрижа за теб, ако се нуждаеш от това. Но ти нямаш нужда. В мое присъствие флиртуваш със своята любовница…
— Не можех да я изхвърля от трапезата.
— Ти… ти я гледаше влюбено.
Силната й ревност му допадна. Поне за момента прогони съмненията му. Явно не й бе безразличен, а това му помогна да устои на гнева и раздразнението й.
С гордо вдигната глава Йона подмина Глен, който пазеше пред вратата й. Глен погледна Магнъс, кимна леко и отново зарея поглед в пространството.
Магнъс последва жена си в спалнята и затвори дебелата врата зад гърба си.
След като влязоха в стаята с каменни стени и с тежки гоблени, които се поклащаха леко от силния вятър, идващ от Северно море, Йона го погледна в очите.
— Ти си по-едър, затова ще спиш на леглото. Аз ще спя пред…
— И двамата ще спим в леглото. Твоя работа е дали ще удостоиш е любов съпруга си.
Тонът му я накара да изтръпне.
— Не аз бях човекът, който толкова бе побеснял долу в салона, че оглеждаше всеки до мен е омраза!
— Действах инстинктивно. — Подсмихна се, тъй като изражението й омекна. — По принцип съм разумен мъж.
— Ха! Ти? Но защо, аз…
Преди да успее да го иронизира по-силно, Магнъс се върна до вратата, отвори я и нареди нещо на Глен.
— Какво каза на Глен? — подозрително попита тя, щом той се приближи отново до нея.
— Поисках вода, за да се изкъпя.
— О-о.
Йона изобщо не откъсна очи от него, докато той крачеше из стаята, явно забравил за присъствието й. Магнъс засвири глухо с уста, при което принцесата поклати глава. Колко бе глупаво от негова страна да прави това! Старите хора в Исландия биха казали, че вика зли духове.
След няколко минути пристигнаха прислужници с бакърени кофи, от които излизаше пара. Те довлякоха една тежка метална вана със себе си и я поставиха пред камината.
След като слугите си отидоха, Магнъс се съблече, влезе във ваната и започна да се къпе.
Йона се приготви да му държи една сърцераздирателна поучителна реч за безочието му, тъй като не бе се свързал веднага с нея след бягството си, за своеволието му, за обидните му намеци, но видът на неговото тяло я отвлече от мислите й. Все още беше доста добре сложен, но какво или кой го бе белязал така? От глава до пети бе нашарен със синини, мехури, следи от ухапвания и саблени рани. В душата й пламна силен гняв, подхранван от необуздано желание за мъст при вида на тези белези. Бързо отиде до шкафа и извади
