шепа лечебни билки, после се върна до ваната и ги пусна в нея.
Те образуваха пяна и мехури във водата, а отгоре се понесоха най-различни благоухания. Магнъс вдигна очи към Йона.
— Благодаря ти.
Тя кимна леко, при което на лицето му се появи широка усмивка. Той се потопи до врата, като трепна и стисна зъби от болка, стенейки от удоволствие. Когато намокри главата си, за да я насапуниса, разбра, че ръцете й го бяха изпреварили. Йона започна да масажира главата му, като нежно го насапунисваше и леко пипаше е лечителските си длани. Той затаи дъх.
— В кой ад си бил, Синклер? — Пръстите й се плъзгаха по кожата му, но спираха на раните и следите от ухапванията. — Бих искала да разбера кой е сторил това.
Възмутеният й шепот го накара да сграбчи ръцете й и да ги стисне нежно.
— По-добре недей. Всичко свърши.
— Тялото ти е белязано от глава до пети. Някъде дори е забрало гной. Темето ти е пълно със следи от ухапвания и зараснали рани. От плъхове ли? — Гласът й затрепери.
Магнъс кимна утвърдително, след което отново облегна главата си назад и се взря в жена си.
— Не се безпокой, лечителко моя. Сега съм по-добре от всякога.
Йона се сепна от думите му, тъй като долови скрития им смисъл.
— Варварин — промълви тя.
Магнъс се засмя. Почувства загрижеността й. Желаеше я силно. Състрадателното й изражение стопли сърцето му, както нищо друго, откакто бе затворен в тъмницата. Толкова му бе липсвала. Мисълта за нея му бе помогнала да не изгуби здравия си разсъдък в онази черна дупка.
— Толкова си слаб — прошепна тя — и още повече белязан… — Задави се от вълнение.
— Няма значение. — Улови дланите й в своите и я завъртя така, че да застане до него. — Всичко наред ли е при теб, лейди Синклер?
Топла вълна заля тялото й.
— Всичко е наред. Земите на Синклер са печеливши. В хазната влизат пари от селяните…
Магнъс се засмя и стисна ръцете й още по-здраво, когато усети, че тя иска да се отдръпне.
— Не, милейди, остани. Засмях се на практичността ти, а не на амбициите ти. От уредбата на владенията на Синклер, както и от доверените ми управители в тях, бях сигурен, че новините ти ще са добри. Години наред баща ми мислеше как да ръководи наследените от майка ми и от самия него земи. И намери доста удачно решение.
Но внезапно лицето му помръкна и Йона се наведе над него.
— Май и ти имаш лоши помисли, Магнъс Синклер? Не само аз имам тайни.
Той се поколеба за миг, после кимна.
— Сънувам един великан, въплъщение на злото. Дълбоко в душата си съм убеден, че е мъж — макар старият Терил да смята, че може и да е жена. Тези кошмари започнаха, след като родителите ми бяха убити от маскирани неизвестни нападатели, които се опитаха да убият и мен, и брат ми. Може би един ден ще успея да проумея смисъла на този сън и ще разбера кои са убийците.
Колко странно! — помисли си Йона съчувствено. Магнъс бе преживял нейния ужас, макар и по различен начин. Тя знаеше, че родителите му са били подло убити, но не знаеше, че той е бил свидетел на престъплението. И двамата бяха белязани толкова рано от жестоката съдба и бяха видели как предишните им щастливи семейства се разпадат.
— Много е мъчително да страдаш сам.
— Да. — Магнъс целуна дланите й.
— Нашите народи се разбират добре — промълви тя и неволно посегна да приглади мократа коса по челото му.
— Интересувах се за теб.
— Аз съм… добре. — Беше й по-лесно да гледа на него като на пациент. Като мъж Магнъс бе изключително властен и привлекателен. Още при първата им среща той бе проникнал дълбоко в душата й и бе пробудил в нея чувства и страсти, за чието съществуване тя изобщо не бе предполагала. Йона мразеше уязвимостта си, не мразеше мъжа. — Добре съм — повтори тя. — Работите на Айн Хелга вървят добре.
Магнъс изведнъж скочи на крака, при което оплиска е вода каменния под. Макар ваната да го успокояваше, не можеше да издържи на едно място толкова дълго време.
— Сега се чувствам чист — заяви той. — Веднага щом се върнем в земите на Синклер, ще се потопя в морето. Какво ще кажеш да пийнем малко греяно вино преди лягане?
Преди Йона да успее да му отговори, той се озова до вратата, чисто гол, и я отвори, след което даде някакви заповеди шепнешком.
Затова вместо да легне пред камината, завита с кожи и готова за сън, принцесата седна със съпруга си, отпивайки от топлото вино, и се заслуша в неговия разказ за престоя му в затвора.
— Криеш много неща от мен, Магнъс — най-накрая каза тя, — ето защо смятам, че е било много по- ужасно, отколкото го описваш.
Той й се усмихна, но очите му останаха студени и безжизнени. Нямаше да се успокои, докато не разплетеше загадката за неговото нагласено залавяне.
— Наистина бе ужасно — съгласи се той, — но сега трябва да водим друга битка, в която да победим. Имам нужда от твоята защита, скъпа. Как ще действаш по-нататък?
— Ще следвам закона. И ще победим. — Тя се умълча. — Но вуйчо ми…
— Глупак — заяви Магнъс и изпи на един дъх виното си. — Ще умре бавно.
— Сигурно няма да предположи, че аз… аз бих ти казала за…
Магнъс протегна ръце към нея, вдигна я от постелята и я сложи в скута си.
— Неговите предположения не променят резултата. Той те е наранил. Не се смилявай над тази свиня. Винаги е бил престъпник. — Целуна я по челото и почувства приятния й парфюм. Рози! Къде ли го бе намерила? — Изглежда ми някак странно, че след няколко новолуния ще отпразнуваме една година от сватбата ни, милейди. Ако трябва да кажа истината, струва ми се, че оттогава е изминала цяла вечност.
— Така е. — Тя затвори очи, за да се полюбува на силното му тяло. Почти бе забравила топлината и сигурността, които се излъчваха от него.
Магнъс я взе на ръце, занесе я в леглото и се изтегна до нея.
— Наистина ли ще ми откажеш, Йона?
Не бе длъжен да й задава този въпрос. Имаше пълното право да я притежава. И двамата съзнаваха това. Но той не можеше, никога не би го сторил насила. Двамата го знаеха много добре. Винаги се бяха любили е взаимно желание и всеотдайно. Никога не би се отнесъл към нея така, сякаш тя е лека жена.
Йона протегна ръце към него и обгърна врата му.
— Аз съм твоя съпруга, Магнъс Синклер.
— Това никога не излиза от ума ми. — Целуна я по устните, при което сърцето му заби лудо.
После се люби бавно и блажено с жената, която бе обсебила мислите му. Каквито и подозрения да се таяха дълбоко в съзнанието му, те не охладиха страстта му. Нейната съблазнителна красота, както и разпаленият в сърцата им плам, премахнаха всякакво съмнение.
Йона се отдаде на мъжа, който бе останал жив в мислите й, чието лице бе изниквало пред очите й ежечасно, макар да го смятаха за мъртъв. Тя му се отдаде, без каквото и да е съмнение или колебание. Обичаше го.
Деветнадесета глава
Често уважението и любовта са примесени със страх.
