Съдът щеше да се състои в един слънчев ден, пет дни след появата на Магнъс сред танцуващите. Трябваше да се проведе в големия салон, затова призори вътрешните и външните дворове на двореца се изпълниха е гости, с влюбени и със зрители. Към благородниците се присъединиха селяни, роби и занаятчии, които се проточиха чак до близката поляна. Гръмогласни глашатаи, поставени на стратегически места, щяха да повтарят разменяните думи на свиканото заседание.
Йона смени тоалета си два пъти, тъй като два пъти потта от разтрепераното й тяло навлажни дрехите й. Втория път, когато смъкна роклята си и потърси нова, съпругът й влезе в тяхната стая и с рязко движение на главата си даде знак на прислужниците да се оттеглят.
— Но аз имам нужда от тях! — задъхано протестира Йона.
— Напротив. Аз ще те облека. Но най-напред ще обтрия тялото ти с освежителна есенция, след което ще поговорим.
— Нямаме много време. — Йона не се опита да му обясни, че трябва да се концентрира максимално за този важен и труден ден. Това бе един тържествен случай, който щеше да бъде описан от писари и запазен в ценни свитъци.
Магнъс взе едно меко парче плат и започна да масажира тялото й.
— Обикновено това води до други, по-приятни преживявания…
— Как можеш да се шегуваш в такъв момент.
— Не се шегувам.
— Как можеш да се смееш сега? Ти си се побъркал, Магнъс.
— Само заради теб, Йона. — Той целуна голото й рамо и въздъхна. — По-добре да не правя това. Твоята плът ме омайва! Винаги ще ми доставя удоволствие да я докосвам.
Забравила за безпокойството си, Йона се помъчи да изглежда навъсена, но той настояваше да я целуне. Тя дръпна главата си назад.
— Като ваш адвокат, сър, държа да изглеждате сериозен. Ще се съберем по пладне.
Магнъс се усмихна доволно. В желанието си да придобие намръщен вид Йона бе поруменяла. Вече не изглеждаше бледа. Бе готова и от нея се излъчваха войнственост и нетърпение, а той много обичаше тези нейни качества. Обичаше! Доста странна дума му бе хрумнала. В края на краищата бе негова съпруга… неговият живот… неговите блянове.
— Защо се мръщиш, съпруже? Някакви съмнения ли те мъчат или самоувереността ти те напусна?
— Имам ти пълно доверие и затова не се притеснявам за теб. — Леко начумерен, Магнъс видя как тя се извърна, за да се облече. Явно мислеше за вуйчо си. Този кучи син трябва да умре, задето не я оставяше на мира.
След като остана доволна от външния си вид, Йона се извърна към него.
— Готова съм.
Той й предложи ръката си.
— Сигурен съм, че ще ги разгромиш.
— Да, възнамерявам да победя — промълви тя. — Тръгваме ли?
Съдът се откри, след като Малкълм, Тостиг и избраните съдебни заседатели заеха местата си. Малкълм даде знак с глава и викачът обяви началото.
— Внимание! Внимание! Всички, които се интересуват или желаят да чуят процеса, нека се съберат. Той ще протече под ръководството на нашия добър и обичан крал Малкълм Шотландски. По Божиите закони и по законите на тази земя милостивият Тостиг Нортумбрийски ще председателства редом с нашия крал. Внимание! Внимание! — Викачът се поклони на краля, който на свой ред даде знак на защитниците на Килдър да станат и да изложат исканията си.
— Ваше Височество, аз ще говоря от името на Урдрик Килдър — заяви Еруик Скийн. После пристъпи напред, като косо погледна племенницата си.
Магнъс забеляза как жена му се стегна и сключи ръце. Но докато си мислеше за хилядите мъчения, на които щеше да подложи Скийн, вниманието му бе привлечено от един от съдиите. Абатът от владенията на Синклер! Магнъс седна по-изправено в своя стол и започна да разглежда по-внимателно човека, чиято прехрана бе осигурявал с щедрите си дарове към абатството. Абатът не го харесваше, а и неприязънта им бе взаимна. Но дали точно той бе предателят? Или това бе едно най-обикновено съвпадение?
Магнъс зашари с поглед из тълпата от зрители и най-накрая се спря на Айнър и Глен. Отново стрелна с очи абата, но бързо насочи вниманието си обратно към двамата викинги. Нито единият от тях не трепна, но сега бяха приковали погледите си върху абата. Магнъс даже не можеше да си обясни защо бе дал сигнала на тях, а не на брат си, който стоеше близо до тях. Но той се доверяваше на интуицията им. Със сигурност щяха да разберат истината за абата.
— Започвайте! — Кралят подкани Скийн.
— Първо, ние протестираме за незаконното присъствие на жена като защитник пред настоящия съд. След като сме възприели повечето от римските закони, трябва да се придържаме стриктно към тях. А именно, припомням на съда за Закона за наследството. Държа да отбележа, че тази жена управлява земи, принадлежащи на Торфин, покойния крал на Исландия, като свои собствени. Това не само е в разрез с нашите закони, но тези владения се смятат за наши, т.е. на Шотландия, включително и моите земи на остров Йона. Затова тя е незаконен ищец. Човек, пристъпил закона, не може да говори пред съда. Следователно моят клиент е победител в този спор, след като той е единственият законен представител.
Скийн замълча и зад гърба му се понесе шепот. Кралят остана дълбоко умислен, без да погледне към останалите съдебни заседатели, нито пък обърна някакво внимание на усилващата се глъчка около него.
— Обявявам се против това повърхностно заявление — най-накрая отсъди той. — Принцеса Аздис Йона е кралска особа с принадлежащите й права. Тя е взела наследените си исландски земи, които й са отредени. А след като в своята страна е законен защитник, принцесата има пълното право да изпълни тази роля и в настоящия съд. Продължавайте!
За миг по лицето на Скийн се изписа гняв, но после чертите му омекнаха и той се поклони на Малкълм.
— Приемаме мъдрото ви решение, господарю. Затова ще продължим по-нататък и ще докажем правотата си в случая срещу Магнъс Синклер, като заклеймим името му завинаги пред събраните тук. — Скийн млъкна и със сериозен вид и блясък в очите огледа огромната тълпа. — Ще докажем, че Магнъс Синклер е влязъл умишлено в замъка на Урдрик Килдър, нортумбрийския барон, и го е нападнал подчертано враждебно, при което е убил четирима нортумбрийци, преди да бъде заловен…
— Протестирам, Ваша Светлост — намеси се Йона и скочи на крака. — Въпросните убити са били двама. Как е възможно да надвие четирима души?
Скийн отговори:
— Моят господар Килдър не е знаел, че има още двама уби ти. Един бързоходец му е донесъл тази вест едва вчера.
— Продължавайте! — Малкълм махна е ръка и пак се облегна назад в своя стол.
Йона веднага се обърна към писаря, който й помагаше, и го помоли да открие този вестоносец и да научи каквото може от него. Мъжът хукна навън.
— Баронът — продължи Скийн — възнамеряваше да предложи на вниманието на крал Тостиг и на Ваша милост престъпните деяния на Магнъс Синклер. Това щеше да стане, ако жестокият Синклер не бе създал по-голяма суматоха в замъка. И когато праведни мъже се опитаха да го заловят, той се обърна към своя съветник Луцифер.
От тълпата се изтръгнаха силни възклицания и ахкания. Йона се изправи.
— Протестирам. Нито Еруик Скийн, нито който и да е друг е виждал Луцифер. Настоявам това да се изтрие от протокола и умолявам този съд да обясни на защитника, че не трябва да придава свръхестествени способности на хората от нашия свят.
След тези думи седна с достойнство на стола си и погледна невъзмутимо. Малкълм кимна.
— Не споменавайте повече такива неща, защото, позовавайки се на името на дявола, току-виж, сте го поканили при нас.
Някои от присъстващите се изсмяха, други се намръщиха и прекръстиха.
