- 1
Стоян Михайловски
Свинар и дрехар
Един забогатял свинар
балкански
поискал да се облече разкошно, по граждански,
и влязъл при един дрехар…
/Това не е за чудене…
и изреченьето не е несправедливо./
Въпросния свинар бил кривокрак, гърбат,
дебел и нисък, късоврат
и едроглав — плашило живо…
Дрехопродавецът грижливо
взел мярката му — на широчина
и дължина —
облякъл го със най-изящни облекла,
жакети, рединготи и мантела… Но напразно!
За тяло толкоз неблагообразно
не би се нигде по света
намерила добра одежда; —
то не било човешки гръб,
а нещо като сложено кълбо на стълб…
Дрехарят, след като изгубил веч надежда
да вземе от планинеца пари —
показал му дюкенските врати
и рекъл му: — Върни се
от гдето си дошел, и на жена си помоли се,
като за твоите плещи
и хълбоци — да ти ушие дрешка!
Законодателю, таз басня прочети
и знай, че вред не е една природа човешка.
Например за България не мязат тез неща:
белгийски устав и закони френски,
управа шведска и наредби немски,
и други още работи, — добри, но „чуждоземски“.
На българина българска е нужна простота…
На този час
у нас —
от много форми, правила, узаконенья,
от много процедури и установленья,
принесени все из далеч, —
до съдник, до съдилище човек не може веч
да доближи!… С манията си за нововъведенье
ний в ново паднахме порабощенье.1
Информация за текста
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Пламен Барух
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6450]
Последна редакция: 2008-04-19 11:00:00
1
Никой, вярваме, няма да търси в тази басня повече от това, което тя съдържа. Ний искахме — ще си го кажем прямо и откровено — да се присмейме на някои учени наши младежи, които се опитват да въвеждат в България ту френски, ту холандски, ту норвежки, ту американски уредби, наместо да си дадат труда да изучат миналото и традициите на българина. /Бел. на Стоян Михайловски/
- 1
