Никой от турските моряци не изглеждаше склонен да срещне принца в единоборство и капитан Фауд беше достатъчно разумен да разбере, че хората му ще бъдат победени от пиратите, които живееха и се биеха само и единствено заради плячката.
Тарик наблюдаваше през присвитите си клепачи как Фауд се бори със себе си. Знаеше, че капитанът е храбър и честен, че цени живота на хората си, но се питаше дали добрият капитан цени съкровището, което превозва, повече от живота си.
— Обещаваш ли да пощадиш хората ми? — запита Фауд. — Знам какво е, когато палубата ми стане хлъзгава от кръв.
— Предай ми кораба и съкровището и можете да си идете живи и здрави.
Фауд огледа недоверчиво пиратите, наредили се зад Мустафа.
— Хората ти ще те послушат ли?
Тарик отметна глава и се засмя.
— Моите пирати винаги ме слушат. Трябва им само съкровището, което носите.
Тъмните вежди на Фауд се вдигнаха.
— Какво знаеш за това съкровище, принц Тарик?
Външно спокоен, Тарик всъщност бе напрегнат като струна.
— Не особено много, с изключение на това, че Ибрахим очаква с нетърпение пристигането му. Няма да го получи обаче, защото аз ще го взема.
— Ела в каютата ми — покани го Фауд. — Трябва да поговорим насаме за съкровището.
— Наистина ли ще ми го предадеш?
Фауд се засмя.
— Разбира се, съкровището е твое. Възползвай се със здраве.
Капитанът даде кратки заповеди на хората си и им каза, че трябва да предадат кораба и съкровището на принц Тарик. Реакцията им не беше това, което той би очаквал. Някои мъже се изсмяха, докато други го изгледаха хитро усмихнати. Макар че неколцина замърмориха, повечето изглеждаха облекчени да се отърват от султанското съкровище.
— Вържете кораба — обърна се Тарик към Мустафа. Пиратите се разделиха, когато Тарик последва капитана в каютата му. Някои от моряците на „Осман“ го тупнаха по гърба, докато други му пожелаха късмет. Някои дори поискаха да се присъединят към пиратското братство.
— Долу Ибрахим убиецът! — извика един турски моряк; последваха одобрителни възгласи.
Тарик влезе в каютата на капитана и затвори вратата.
— Седни, принце — покани го Фауд. — Отдавна не сме говорили. — Той въздъхна. — Дните на великия Мурад отминаха. Сега трябва да се подчинявам на Ибрахим, независимо дали ми харесва или не.
Тарик седна на мястото, което му беше предложил Фауд.
— Надявах се да се предадеш, Фауд. Нямам нищо лично против тебе и ще ти пощадя живота заради баща си, защото той те обичаше.
Доволен съм да го чуя, принце. Аз само изпълнявам заповедите на Ибрахим. Имам късмет, че досега не съм те срещал в открито море. Ибрахим е убиец; малко негови поданици го уважават. Не прилича на баща си. Дори се опита да убеди великия везир, че си имал пръст в убийството на братята си. Селим не му повярва. Всички ти се възхищават заради смелостта ти и за това, че не си се озлобил като брат си.
Благодаря, че ми го казваш, Фауд. — Той стана от стола. — Все пак се налага да те освободя от товара ти. Какво носиш? Злато? Сребро? Кажи какво толкова иска да има брат ми.
Фауд поправи чалмата си и се прокашля.
— Съкровището не е това, което си мислиш, принце.
Тарик се намръщи.
— Опиши ми го.
— Най-добре да ти го покажа. Ела, принце. Последвай ме и ще видиш сам какво съкровище очаква султан Ибрахим.
— Знам колко е алчен Ибрахим, когато иска нещо — каза Тарик, излизайки след капитана, — затова нямам търпение да видя съкровището му. Да го лишавам от неща, които желае, е единствената ми цел в живота. Това е причината да се обърна към пиратството.
Фауд въздъхна и поклати глава. Тръпка на безпокойство се плъзна по гърба на Тарик. Защо капитанът не казва нищо определено? Може би няма съкровище и нарочно са го заблудили.
Спря рязко и накара Фауд да се обърне към него.
— Нещо не е наред, Фауд. Да не би съкровището да е на борда на друг кораб?
Капитанът вдигна рамене.
— Има съкровища и съкровища. Сам ще прецениш като го видиш.
Тарик се намръщи още повече. Започваше да се тревожи. Капитан Фауд говореше с гатанки. Съкровището си беше съкровище, независимо от оценките на хората. Надяваше се да отнеме от Ибрахим нещо, което той цени, което желае с цялата си душа, но поведението на Фауд го караше да се чувства странно.
Последва капитана по тесния коридор. Смяташе, че ще отидат в трюма, където обикновено се складираха товарите, но явно това съкровище беше твърде ценно, за да бъде оставено на влажно място. Тази мисъл ободри духа му, но не премахна изцяло съмненията му.
Фауд спря пред една врата в дъното на коридора. Тъмните вежди на Тарик се вдигнаха, когато видя един едър моряк да пази пред нея.
— Държиш съкровището на Ибрахим тук, под охрана?
— Да. Сега ще видиш защо.
Фауд освободи стражата и отвори вратата.
— Виж съкровището на султана, принц Тарик. Прави с него каквото искаш, защото сега то ти принадлежи. Наистина се радвам, че се отървавам от него. Причини ми много неприятности.
Тарик внимателно влезе в каютата. Сниши се тъкмо навреме, за да избегне нещо, хвърлено по него, което мина покрай главата му и се разби на пода.
После, шокиран и смутен, той я видя.
Съкровището на Ибрахим.
Уилоу Фоксбърн скочи със свиреп поглед към пирата, който беше нахлул в каютата, готова да се защитава, ако се наложи. Той като че ли се смая, когато я видя, и жестокото му изражение я накара да сподави един вик. Какви опасни очи, помисли тя. Хипнотизиращи сиви очи. Плениха погледа й и го задържаха, но тя не отмести очи.
Дали говори английски, запита се тя.
Той не каза нищо, само я изгледа втренчено с напрегнатите си сиви ириси. Тя затаи дъх, внезапно осъзнавайки, че този мъж е нова опасност. Макар че беше облечен като турчин, имаше нещо в него, което го отличаваше от моряците на капитан Фауд.
Беше красив. Невъзможно красив. Ужасяващо красив. Сигурно беше турчин, но сребристосивите очи смекчаваха чертите му и подсказваха, че кръвта му не е изцяло турска. Никога досега не беше виждала мъж като него.
— Кой си ти? — запита тя, отказвайки да отстъпи пред плашещото му присъствие. — Чух оръдия. Нападнат ли е корабът? Пират ли си?
Потрепна, когато блестящият му поглед се спусна по нея; любопитството му беше очевидно, както и нейното.
— Говориш ли английски? — запита Уилоу. Проблясъкът в сребристите му очи може би беше изненада, но изражението му остана неразгадаемо.
Тарик беше прекалено шокиран, за да каже и една дума. Не му беше хрумвало, че съкровището на Ибрахим може да бъде жена. Не каква да е, а жена с коса от чисто злато, очи като изумруди, кожа като коприна и бузи с цвета на розата. Умът му не приемаше това, което виждаха очите. Знаеше, че Ибрахим предпочита златокоси жени, но още не е открил точно такава красавица… досега. Жената, стояща пред него, като че ли би задоволила всички изисквания на брат му.
Имаше защо. Би задоволила и камък, стига да имаше мъжки атрибут. Тарик не можеше да си спомни в
