близките роднини. Наметалото ще те защити от нежелателно мъжко внимание.
Мърморейки, тя наметна фереджето. Тарик посегна да закопчае плата, който щеше да закрие цялото й лице с изключение на невероятните зелени очи. Погледите им се срещнаха. Ръката му замръзна, после се плъзна по бузата й.
— Толкова е нежна — прошепна той. — Чудя са… Дали устните ти също са толкова меки като кожата ти?
— Не ме докосвай! — изсъска Уилоу, изплъзвайки се, когато той понечи да вкуси устните й.
Тарик замръзна и изрече с глас, лишен от всякаква емоция:
— Права си, разбира се. Ибрахим очаква девица. Ако те взема, няма да ми свършиш никаква работа. — Вгледа се в лицето й. — Недокосната си, нали?
Дъхът на Уилоу заседна в гърлото й.
— Вярвам, че вече е доказано. Роботърговецът накара да ме прегледат, преди да ме предложи на султана. — Тя потръпна. — Не беше приятно преживяване.
Лицето на Тарик остана все така безизразно. Състраданието нямаше място в неговата професия. Опитвайки се да не мисли как Ибрахим отнема девствеността на Уилоу, Тарик закрепи воала й и я изведе от каютата.
Тя излезе на палубата и замръзна.
— Хората ти са свирепи, не ми харесват.
Тарик предполагаше, че неговите пирати наистина изглежда варварски на една благородна английска дама. Повечето носеха бради и чалми. На поясите им висяха ятагани и всякакви други оръжия; облеклото им бе смесица от дрипави арабски и западни дрехи.
— Няма да ти сторят нищо — каза той. Капитан Фауд се присъедини към двамата.
— Говорих с хората си и те искат да станат част от братството. Съгласен ли си?
— Зависи — отвърна Тарик. — Още един кораб ще ми е от полза в моята малка флота. Колкото повече кораби и хора имам под свое командване, толкова повече ще мога да гоня търговците на Ибрахим. Хората ти искат ли това, което и ти?
— Ние с тебе добре знаем какво ще направи Ибрахим с мене и хората ми, когато научи, че съм изпуснал съкровището му. Ще ме осъди на смърт без никакви угризения. Предпочитам живота, принце.
— Надявах се да съобщиш на Ибрахим условията ми за размяна, но ще се свържа с него по обичайните канали. Корабът ти ще получи ново име и ще плава под моя флаг. Ще отговаряш пред мене за всичко. Можеш да спираш който кораб си пожелаеш и да делиш плячката между хората си, като отделяш моите двадесет процента, разбира се. Основната ти цел обаче ще бъде да нападаш и да ограбваш кораби под турски флаг. Приемаш ли условията ми?
— Да, приемам ги — отговори Фауд.
— Добре. Ще уредя жените, децата и наложниците ви да бъдат изведени от Турция и прехвърлени в моята крепост на Липси.
— Липси. Добър избор за крепост — каза Фауд. — Стига гърците да нямат нищо против. Островът е техен, нали знаеш.
— Да, но и островът, и шепата обитатели отдавна не са грижа на Гърция. И Турция не се интересува от тях. Възнамерявам да закарам лейди Уилоу на Липси. На южния бряг има залив с дълбоки води и вълнолом, там можем да закотвим корабите си. Твоят ще бъде петият във флотата ми. Колко време ти трябва, за да го поправиш?
Капитан Фауд огледа щетите, нанесени от „Отмъщение“.
— Няма да е много. Може би няколко дни.
— Ще осведомя хората си за твоето решение да влезеш в братството.
С тези думи Тарик остави Фауд, за да поговори с хората си.
— Какво става? — запита Уилоу.
— Трябва да се потрудиш да научиш турски — посъветва я Тарик. — Ще ти бъде от полза, когато заживееш в харема.
Уилоу се наежи.
— Няма да стана сексуална робиня на някакъв султан! Татко ще ме намери и ще ме върне у дома. Нямам желание да уча варварския ви език.
Един мускул се стегна на челюстта на Тарик. Лейди Уилоу трябваше да се научи да си сдържа езика, ако иска да доживее до старини. Щом стигнат благополучно на Липси, щеше да я научи какво представляват дворцовите интриги и какво трябва да прави, за да оцелее. Това беше най-доброто, което би могъл да стори за нея, преди да я прати на брат си. Не че й желаеше злото, но просто трябваше да има срещу какво да размени майка си. Ибрахим искаше тази руса богиня, а Тарик искаше майка му да бъде в безопасност.
Грабвайки Уилоу в силните си ръце, Тарик тръгна по палубата, скочи на дъската и я отнесе на борда на „Отмъщение“.
Пусна я да стъпи и веднага насочи вниманието си към своя кораб и към хората си, които го бяха последвали обратно на „Отмъщение“.
— Откачете куките! — извика той. — Приберете дъските и разгънете платната! Кормчия, дръж курс към Липси.
2
Тарик тичаше напред-назад, раздавайки заповеди, докато хората му се суетяха около Уилоу, без да й обръщат особено внимание. Щом „Отмъщение“ потегли, Мустафа се обърна към своя принц с лице, потъмняло от ярост.
— Не мога да повярвам, че взе жената от кораба, а остави съкровището. За какво ни е тази жена, щом искаме ценностите? Какво стана със съкровището? Информацията на Кемал лъжлива ли излезе?
Тарик махна към Уилоу.
— Аз прехвърлих съкровището на борда на „Отмъщение“. Тя е съкровището. Казва се Уилоу. Претендира, че баща й бил английски маркиз.
Черните очи на Мустафа се разшириха в неверие.
— Сигурно се шегуваш, господарю. Какво й е толкова изключителното на тази жена?
— Ибрахим желае точно тази англичанка и се е разделил с купчина злато, за да я купи за харема си.
Мустафа изгледа намръщено Уилоу, после се дръпна потресен, когато тя срещна погледа му, без да трепне. Малко мъже, какво остава за жени, досега бяха имали смелостта да му се опълчват.
— Кажи ми кое прави тази жена толкова изключителна, за да разбера по-добре защо Ибрахим е така обсебен от нея — каза Мустафа.
Тарик се поколеба за момент, за да събере мислите си. Бърз поглед към предизвикателните зелени очи на Уилоу му напомни за всичко, което беше намерил за привлекателно у нея. Дъхът му спря, когато затърси думи, с които да я опише на Мустафа.
— Тя е скъпоценност между жените, по-блестяща от луната и звездите. Косата й блести като току-що отсечена златна монета, а кожата й е гладка и сияе като изящна перла. Устните й са сочни и розови, създадени за целувки… за ласки, за любов.
Тарик почувства как тялото му се втвърдява, как мъжествеността му набъбва и се размърда неудобно. Не можеше да отрече факта, че иска тази английска робиня в леглото си.
— Продължавай — подкани го нетърпеливо Мустафа.
— Тялото й е съвършено, кожата й е гладка като коприна, а гърдите й са достатъчно големи, за да запълнят ръцете ми, без да преливат от тях.
Тарик си пожела да беше могъл да види зърната й, но те не личаха под късото елече.
— Тя е наистина съкровище — призна той. — Ибрахим може да й се наслаждава на воля, след като освободи майка ми.
Мустафа потърка небръснатата си брада.
— Ибрахим няма да я иска, след като ти си я имал.
— Няма да я докосвам — изрече Тарик с нотка на съжаление. — Ще запазя девствеността й заради
