Мисълта да остане скрита зад стените на харема до края на живота си беше повече от това, което Уилоу можеше да понесе. Изоставяйки всякаква предпазливост, тя се нахвърли върху Тарик и го заудря с юмруци по гърдите.
— Няма да те слушам! Няма! Пусни ме, проклет да си! Отведи ме в Англия или в Марсилия, ако Англия е много далече. Кой демон ще осъди жена на живот в нечестиво робство?
Хващайки я да китките, Тарик притисна ръцете й зад гърба. Тя се изви напред и тялото й се опря в неговото. Той почувства как зърната й щръкват при допира до гърдите му и веднага се втвърди. Изпъшка. Беше плавал прекалено дълго. Трябваше да се върне на Липси при Сафие.
С Уилоу в ръцете си не можеше дори да си спомни как изглежда Сафие, освен че косата й беше черна и очите й не блестяха като скъпоценни изумруди. Плътта му копнееше за Уилоу, а той обикновено просто вземаше желаното. Започна да я тласка към огромното легло и двамата се строполиха на него, когато коленете й опряха ръба му и се подгънаха под нея.
Очите й се разшириха; устата й се отвори, за да нададе вик. Прекалено увлечен в страстта си, Тарик забрави всичко друго освен меките устни, толкова близо до неговите, и сладкия дъх, който облъхваше бузата му. Викът не успя да излезе от гърлото на Уилоу, когато устата му покри нейната. Дори неясният звук от дълбините на гърлото й престана, когато целувката му стана по-дълбока и изискваща.
Уилоу затихна под него. Бяха я целували и преди, но не така. Тя изстена, когато езикът му навлезе дълбоко в устата й, за да я вкуси и предизвика. Усети да я облива нещо странно, нещо започва да вибрира в най-интимната част на тялото й. Не биваше да изпитва такива чувства в близост до този свиреп пират. Дори не можеше да предположи колко хора е убил!
Тя не разбра, че Тарик е пуснал ръцете й, докато не почувства как пръстите му галят гърдата й. Господи, той щеше да я похити!
Откъсвайки се от устата му, тя извика:
— Каза, че няма да ми сториш зло.
Тарик премига. Какви ги вършеше, в името на Аллах! Тази жена го бе омагьосала. Колкото и много да я искаше, не биваше да я докосва. Ако вземеше девствеността й, Ибрахим нямаше да я приеме. Нямаше да може да се пазари, щеше да загуби майка си, а може би и живота си.
Смъкна се от леглото и се вгледа яростно в златокосата лейди, смаян от слабоволието си. Тази жена беше опасна. Колкото по-скоро я предаде на Ибрахим, толкова по-добре.
— Това няма да се повтори, милейди. Не ми пробутвай номерата си.
Уилоу скочи на крака.
— Луд си, ако мислиш, че исках да… да ми налетиш. Всичко, което искам от тебе, е свобода.
— Това, което искаш, не е възможно. Примири се с неизбежното. Ще станеш наложница на Ибрахим веднага щом успея да се отърва от тебе. — С тези думи Тарик се обърна и излезе от каютата.
Уилоу се отпусна на леглото, разтреперана от думите му. Никога нямаше да се примири да стане сексуална робиня на един неверник.
Докосна устните си. Усещаше ги подути, също и гърдата, която Тарик беше докосвал. Този пират беше жив дявол и прекалено красив. Наистина ли беше принц? Това нямаше никакъв смисъл. Защо един принц ще става пират?
Най-вероятно беше лъжец. Тя си спомни мрачната сила на погледа му, докато я беше държал прикована към леглото. Сребристите му очи блестяха жадно. Едва бе избягала от страстта му този път. И щеше ли да има следващ?
Прониза я тръпка. Искаше ли да бъде похитена от дявол, когото познаваше, или от друг, когото не познаваше? Предпочиташе такова нещо да не се случва. Но така, както беше тръгнал животът й, желанията й може би щяха да бъдат пренебрегнати. Това, което наистина я плашеше, беше възможността никога повече да не види родителите си.
Една сълза се търкулна от окото й и се стече по бузата. Уилоу я изтри с опакото на дланта си. Баща й винаги й беше казвал, че е упорита и капризна, и сигурно беше прав, но никога не се беше смятала за особено смела. Храбростта, реши тя, беше нещо, което трябваше да открие у себе си, и то много скоро. И щеше да успее, кълнеше се. Щеше да й трябва много смелост, ако искаше да се измъкне от тази ужасна ситуация.
— Дълго настанява жената в каютата си — каза Мустафа, когато Тарик се появи на палубата. — Нямаше те много време.
— Тя е истинска напаст — измърмори Тарик.
— Аха — изрече Мустафа, сякаш всякакви по-нататъшни обяснения бяха излишни.
— Знаеш ли със сигурност дали е още девствена?
— Ако питаш дали съм й отнел девствеността, не, не съм, макар че едва се удържах. Красотата й е ослепителна, тялото й — зряло и пищно. Щях да я взема, ако не се бях осъзнал навреме. Ибрахим ще бъде доволен от нея.
Мустафа се подсмихна.
— Изненадан съм, че си могъл да се овладееш, господарю. Дълго време не сме се радвали на женска плът. Хубаво е, че се връщаме на Липси. Къде ще държиш жената на Ибрахим?
— Уилоу ще живее в харема ми със Сафие. Ще бъде в безопасност там, докато не я предам под опеката на Ибрахим.
— Кой ще я пази от тебе, принце? Или пък от Сафие. Наложницата ти няма да приветства с добре дошла друга жена в харема. Твърде дълго те е притежавала сама.
— Недей да виждаш неприятности там, където ги няма — изръмжа Тарик. — Сафие ще се подчини на желанията ми, щом разбере, че нямам сексуален интерес към Уилоу.
— Както кажеш — изрече скептично Мустафа.
Уилоу се разхождаше нервно из каютата, търсейки оръжие, с което да може да се защити. Легенът и каната ставаха, а също и тежкият глобус и ножът за отваряне на писма, който лежеше на бюрото. Тя се надяваше, че няма да стане нужда да се бие, но не се доверяваше на принца пират. Макар устните му да казваха едно, сребристите му очи обещаваха друго.
Въпреки че положението й изглеждаше безнадеждно, тя не се беше предала. Ако можеше да се вярва на Тарик, имаше няколко седмици, през които да промени намерението му да я прати на султана.
Тя отиде към големите прозорци, които гледаха към кърмата, и се взря в леките вълни, плискащи се срещу корпуса. Мислите й се върнаха към Марсилия, спомни си прекрасните седмици, които беше прекарала с майка си, и как беше очаквала с нетърпение да се върне у дома при баща си и при приятелите в Лондон. Уютният й свят се беше преобърнал, когато проклетите пирати бяха пленили кораба и бяха отвели нея и камериерката й в робство.
Благодари на бога, че не я бяха ранили или изнасилили. Двете с Кити седяха затворени в една тясна каюта, която им бяха определили, докато не ги извлякоха навън и не ги продадоха на един роботърговец в Алжир. Все още я болеше, че я отделиха от Кити скоро след това. Макар че Уилоу отрано беше научила каква ще е съдбата й, не знаеше какво е станало с Кити, докато Тарик не й го беше казал.
Не знаеше нищо за остров Липси, фактически не беше и чувала за него. Но едно бе сигурно. Ако имаше начин да избяга, щеше да го открие.
Вечерта един млад прислужник й донесе поднос с храна. Когато тя се опита да го заговори, той сведе очи и бързо излезе. Очевидно не разбираше и не говореше английски.
Уилоу започна да рови без апетит в пикантното агнешко с ориз, а после си легна напълно облечена. Макар че се опита да остане будна и да бди, изтощението надви добрите й намерения. Спеше дълбоко, когато Тарик влезе в каютата.
Той отиде до леглото и се взря в нея. Лунните лъчи проникваха през прозорците и осветяваха тялото й. Той си пое рязко дъх. Косата на Уилоу, позлатена от лунната светлина, беше разпиляна по възглавницата като златист облак. Размърда се насън и гърдите й изскочиха от дълбокото деколте на елечето.
Мислите на Тарик запрепускаха, когато видя двете коралови зърна да сочат право към него. Първата му мисъл беше да вземе едната сочна пъпка в устата си и да я засмуче. Главата му сама се наведе и устата му се отвори. За щастие, мигом дойде на себе си и се отдръпна. Уилоу избра този момент да отвори очи.
