— Тази магьосница те кара да си говориш сам — засмя се Мустафа. — Трябваше да оставиш Фауд да я задържи на кораба си, защото и двамата плавате към едно и също пристанище.
— Да, трябваше — съгласи се Тарик. — но мисля, че трябва да я наблюдавам.
— Жал ми е за Ибрахим.
— Не, на мене ми е жал за лейди Уилоу. Тя никога няма да се нагоди към живота в харема и ще пострада заради това.
— Това не е твоя грижа, господарю. Нищо друго няма значение освен живота ти и безопасността на майка ти. Аллах не случайно е поставил лейди Уилоу на пътя ти. Тя ще направи възможно да се спазариш за живота на майка си, без да жертваш собствения си живот.
Тарик изгледа критично Мустафа.
— Майка ми трябваше да дойде с мене, когато ме отвлякоха насила от сарая. Знаеш, че нямаше да я оставя, ако бях в съзнание.
— Ако беше в съзнание, нямаше да се измъкнеш жив от сарая. Нямаше да те ударя, ако майка ти не ми беше позволила да го сторя.
Тарик въздъхна.
— Много пъти сме говорили за това, Мустафа. Независимо какво сте се разбрали с майка ми, щях да остана и да се бия, за да отмъстя за братята си.
— Животът на майка ти не беше в опасност, твоят живот беше застрашен.
Тарик не отговори. Умът му още се занимаваше с изкусителната руса фурия в каютата му.
3
Уилоу видя Тарик едва когато той се върна по-късно тази вечер, за да я придружи на разходката по палубата. Припомняйки си предупреждението му да покрие косата си, тя извади една плетена шапка, която беше намерила в сандъка му, нахлупи я на главата си и напъха косата си под нея.
— Добре, сега си готова — каза Тарик, когато пристигна и й отвори вратата. Нетърпелива като дете, Уилоу излезе на палубата и се запъти към перилата. Лунната светлина освети лицето й, когато тя вдигна глава към топлия ветрец и вдъхна дълбоко пресния въздух с аромат на сол.
— Звездите са толкова ярки, че мога почти да се протегна и ги докосна — каза тя. — Виж луната! Великолепна е.
— Да, великолепна е — отговори Тарик, приковал поглед към лицето й. — Ще се поразходим ли? Движението ще ти се отрази добре.
Положи ръката й на своята и двамата тръгнаха по палубата. Когато приближиха нощния вахтен, мъжът нарочно отвърна поглед. Уилоу не можеше да не се начуди на гази странна религия, която не позволяваше мъж да гледа жена в лицето.
— Кой е едрият мъж, когото наричаш Мустафа? — полюбопитства Уилоу.
— Мустафа беше капитан на личната ми охрана. Сега е много повече от това. Нямаше да съм жив днес, нито да съм господар на „Отмъщение“, ако не беше той.
— Какво странно име за кораб.
— Може би, но името подхожда на целта ми. Отмъщение за греховете на Ибрахим срещу онези, които са ми скъпи — ето това е целта ми в живота.
— Какво е направил той?
Тарик изведнъж спря. Лицето му помрачня, обзето от болезнени спомени, които по-скоро би предпочел да забрави.
— По-добре е да не знаеш. — И тръгна отново.
Уилоу искаше да разбере какво е сторил Ибрахим, че да си спечели омразата на Тарик, но усети, че Тарик няма да й каже нищо повече. Вместо това тя изрече:
— Корабът ти е голям.
Има четиридесет оръдия — обяви гордо Тарик. — „Отмъщение“ е флагманът на пиратската ми флота.
— Защо си станал пират? Този живот не подхожда на принц.
— Основанията ми не са твоя работа. Достатъчно е да кажа, че почти нямах избор. Избягах от сарая, спасявайки живота си, с неколцина верни приятели и с една торба злато и скъпоценности, които майка ми извади от сандъците си.
— Кой е заплашил живота ти?
— Много питаш, любопитна малка хурия.
— Просто поддържам разговора. Защо ми казваш „хурия“? Какво означава това?
Тарик се засмя и белите му зъби блеснаха на лунната светлина.
— Хуриите са красиви девици, които доставят удоволствие на мъжете в мюсюлманския рай.
Устата на Уилоу се отвори, а после рязко се затвори. Тя спря внезапно, извърна се и застана лице в лице с Тарик.
— Повече не ме наричай така.
Като видя извърнатото й нагоре лице и очите, хвърлящи огън, Тарик помисли, че думата хурия е била измислена, за да опише тъкмо нея, Уилоу. Обвивайки ръка около тесните й рамене, той я притегли към себе си. Дясната му ръка се плъзна около нея, докато лявата повдигаше брадичката и, за да срещнат устните й неговата целувка. Тогава устата му плени нейната.
Вкусът й беше сладък, естественият й аромат — възхитително възбуждащ. През тежкия плат на шалварите, с които и двамата бяха облечени, той чувстваше нейната топлина, усещаше как собствената му възбуда отговаря на нейната. Изкушаваше се да отхвърли всякакви страхове, да я отнесе в каютата и да я научи какво означава удоволствие.
Ръцете му намериха гърдите й, толкова съвършени в дланите му, че той не можа да се удържи да не погали нежните хълмчета. Чу я как си поема дъх и отпи дълбоко от устата й, докато езикът му търсеше сладостта й. Усети вкуса на рая.
— Прелестна вечер, нали, господарю? — чу се глас зад гърба му.
Мустафа!
Тарик рязко прекъсна целувката и отблъсна Уилоу настрана.
— Какво правиш тук, Мустафа? — запита той на техния език. — Сега не е твоята вахта.
— Възхищавам се на красотата на нощта, точно като тебе. — Гласът му тежеше от укор. — Това, което вършиш, не е разумно.
— Прав си, разбира се. Може би трябва ти да придружиш лейди Уилоу на разходката й. На мене не може да ми се вярва.
Той се обърна към Уилоу.
— Трябва да отида другаде. Мустафа ще те придружава, докато не се умориш и не пожелаеш да се върнеш в каютата.
— Но аз не мога да говоря с него — протестира Уилоу. — Не говоря неговия език.
— Искаше раздвижване, не разговор — изръмжа Тарик. Отдалечи се и скоро нощта го погълна.
Уилоу погледна неуверено към Мустафа и продължи да се разхожда. Капитанът тръгна зад нея, но неодобрителното му мълчание беше нямо свидетелство за ниското му мнение за нея. След няколко обиколки на палубата тя се върна в каютата, вече с поугаснало желание за чист въздух.
През следващите дни Уилоу почти не виждаше Тарик. Тя спеше, когато той се връщаше нощем в каютата, а на сутринта него вече го нямаше, когато тя се събуждаше. Мустафа идваше всеки ден малко след смрачаване, за да я придружава за разходката й по палубата. Тъй като не можеше да разговаря с никого освен с Тарик, това правеше живота й невероятно скучен. Тя намираше това за непоносимо и реши да се оплаче на Тарик.
Един ден по време на вечерната си разходка го зърна на кормилото. Когато се запъти към него, Мустафа изръмжа предупредително, но тя не му обърна внимание. Преди той да успее да я спре, тя се качи по стъпалата към квартердека, за да говори с неуловимия пират. Той вдигна очи и я изгледа намръщено.
