— Не можеш ли да я държиш изкъсо? — обърна се Тарик към Мустафа на турски.
— Не повече от тебе — беше отговорът на Мустафа.
— Много добре, ще поговоря с нея.
Обърна поглед към Уилоу.
— Искаш да говориш с мене ли?
— И още как! Намирам положението си за непоносимо.
Тъмните вежди на Тарик се повдигнаха.
— Какво искаш да кажеш? Не се ли храниш добре? Не се ли отнасят с уважение към тебе?
— Да, но…
— Значи няма от какво да се оплакваш.
— Напротив, милорд пирате — изсумтя Уилоу. — Страдам от липса на човешки контакти и жив разговор. Никой с изключение на тебе не разбира и не говори английски или френски. Аз твоя затворничка ли съм, или гостенка?
— Гостенка, разбира се. Никой няма да ти стори зло, докато си под моя закрила.
— Тогава се отнасяй към мене като към гостенка. Тъй като нямам камериерка или компаньонка, най- малкото, което можеш да направиш, е да разговаряш с мене.
— Не знаеш какво искаш — предупреди я Тарик.
Тя изправи рамене.
— Искам да се отнасяш към мене като към човешко същество. Никога не съм… — преглътна буцата, заседнала на гърлото й — не съм се чувствала толкова самотна досега в живота си.
— Ще имаш непрекъснато компания в харема на Ибрахим. Ще бъдеш обкръжена от жени.
— Не! Ще се боря с гази съдба до последния си дъх.
Тарик се взря в нея, очите му бяха замъглени, неразгадаеми.
— Ако всичко тръгне по плана, ти ще станеш наложница на Ибрахим, може би дори негова съпруга. Но разбирам защо се чувстваш изолирана. Същото ще бъде и в харема, ако не разбираш или не говориш турски. От утре ще започна да те уча на езика.
Уилоу почувства, че е спечелила малка победа. Щом научеше турски, щяха да й се отворят всякакви възможности. Ако се надяваше да избяга от харема на Ибрахим, владеенето на местния език щеше да й бъде от голяма полза.
Тя кимна охотно.
— Очаквам с нетърпение да започна да уча езика ти. Пожелавам ти лека нощ, пирате.
— Можеш да ме наричаш Тарик.
— Харесва ми да те наричам пират.
Вдигнала високо глава, тя се обърна и се запъти обратно към каютата, последвана от Мустафа.
След нощната разходка по палубата Уилоу се плъзна в леглото и заспа веднага. Но се събуди посред нощ в паника. Сякаш каютата се затваряше около нея. Кошмари препълваха сънищата й. Видя Ибрахим да се смее, а стражите му да я държат, докато той прави каквото си иска с нея. Потискайки един писък, тя се изправи. Трепереше и се потеше обилно. Страхът за съдбата й се стоварваше върху нея, изпълваше я огромна несигурност.
Надигна се, цялата скована; имаше нужда от свеж въздух, за да прогони кошмарите. Отвори вратата и веднага усети освежаващия ветрец, който люлееше кораба и изпълваше платната.
Когато понечи да нахлупи плетената шапка, един порив на вятъра я изтръгна от ръцете й и я хвърли във водата. Решавайки, че тъмнината ще скрие косата й, ако някой я срещне по това време на нощта, Уилоу се прокрадна внимателно към перилата. Вдигайки глава, затвори очи и с наслада пое освежителния солен въздух.
Лунният сърп висеше насред обсипаното със звезди небе и я обливаше в сребриста светлина. Тя застана с разтворени крака, за да устоява на движението на кораба, и се загледа в небето с мисълта, че никога не е виждала над Англия небе, което да се равнява по великолепие на това тук.
Беше така погълната от взирането в звездите, че не чу приближаващите се стъпки. Усети обаче нечие присъствие зад себе си секунди, преди една тежка ръка да стисне рамото й. Извърна се и влетя право в ръцете на един свиреп пират. Той каза нещо, което тя не разбра. Поклати глава и отвори уста, за да извика за помощ.
Усети миризма на лук и немита плът, когато ръката му затисна устата й, заглушавайки вика й. Той притисна Уилоу към перилата и започна да гали косата й със свободната си ръка. Тя се бореше, но пиратът беше огромен и лесно сломи съпротивата й. Ръката му се отдели от косата й, разкопча ризата й и покри гърдата й, стискайки болезнено с дебелите си пръсти.
Заговори отново, гласът му беше суров като внезапно развълнувалото се море. Тогава тя усети как ръката му намира пътя си под пояса на шалварите й. Мятайки глава, Уилоу се опита да се освободи от ръката му, за да извика за помощ, но той беше твърде силен и неумолим в похотта си.
Корабът внезапно се люшна и ръката му се плъзна — достатъчно, за да й даде възможност да извика. Той изръмжа нещо в ухото й и я задърпа към сенките, където без съмнение възнамеряваше да я похити. Когато намери мястото, което търсеше, пиратът я бутна върху едни навити въжета и се просна върху нея, от което дъхът й спря. Устата й беше свободна, но не беше останал въздух в дробовете й, за да издаде дори един звук, какво остава да изпищи.
Той заби нокти в ризата й и успя да разголи гърдите й за мръсните си ръце. Тя знаеше, че по нежната й кожа ще останат белези от грубото му докосване, но това беше най-малката й грижа. Защо беше излязла сама на палубата? Тарик я беше предупредил за своите хора, а тя не го беше послушала. Само да беше тук сега!
Яростен рев раздра въздуха около нея; сякаш див звяр се нахвърляше върху плячката си. Тогава нападателят отлетя и тупна като чувал с картофи, а от устата и носа му шуртеше кръв. Тарик изрева отново; Мустафа дотича при него. След няколко къси и резки фрази, изречени от Тарик, Мустафа изтегли злощастния пират настрана.
Уилоу още се бореше да се поеме дъх, когато Тарик я взе на ръце и я отнесе в каютата, положи я на леглото и се извърна, за да запали свещта. Лицето му, очертано от премигващата светлина, изглеждаше така свирепо, че Уилоу се дръпна изплашена. Очите му бяха добили сивия цвят на буреносен облак, устата беше сурово стисната.
— Направи ли ти нещо? — запита той.
Тя поклати глава, не можейки да си поеме дъх или да намери думи, за да отговори.
Тарик вдигна високо свещта, за да я погледне по-отблизо. Горещина нахлу в лицето й, когато той се загледа в синините на гърдите й.
— Ще го убия — изрече Тарик.
Остави свещта и отиде към умивалника. Върна се с парче мокър плат и гърненце с мехлем. Погледът й не се отдели от лицето му, докато той промиваше драскотините, загрозяващи млечнобелите й гърди.
— Драскотините няма да оставят белег — процеди той през зъби. — Такава красота не бива да бъде похабявана. Абдул ще опита камшика заради безсрамието си тази вечер.
Докосването на пръстите му беше нежно. Кожата й пламна, допирът му накара ярки усещания да пробягат по цялото й тяло чак до пръстите на краката.
— Какво те прихвана да излизаш сама от каютата тази вечер? Очевидно не съм ти обяснил добре колко опасни са моите хора. Не са виждали жена от месеци.
— Не помислих — изшептя Уилоу. — Събудих се от един страшен сън и ми беше нужен въздух. Беше късно, помислих, че няма да има никой на палубата.
Гласът му тежеше от укор.
— Винаги има хора на палубата. — Сребристият му поглед се задържа на гърдите й. — Другаде имаш ли синини?
Лицето й почервеня.
— Н-не.
Горещият му поглед мина над нея. Внезапно изражението му стана сурово и той поднесе свещта по- близо. Преди Уилоу да успее да протестира, той развърза шала, който придържаше шалварите й, и ги смъкна достатъчно, за да види драскотините, оставени от Абдул по корема й.
