Очите му пламнаха в несдържан гняв.
— Разбираш ли, че можеше да те изнасили? Тогава каква полза щях да имам от тебе?
Мисълта на Уилоу се върнала заедно с нея гневът й.
— Ами моите чувства, моята болка? Нищо ли не означават? Измерваш цената ми с ползата от мене. Важна съм за тебе само защото можеш да ме размениш за човек, който ти е скъп.
Ръцете на Тарик се разтрепериха, когато започна да маже с мехлем корема и гърдите на Уилоу. Плътта й беше топла и твърда под пръстите му; мисълта, че нежната й бяла плът е била осквернена, едва не го накара да полудее. Такава красота не беше за очите на обикновен мъж като Абдул.
С подчертано нежелание той вдигна чаршафа до шията на Уилоу, пожела й лека нощ и се обърна към вратата.
— Къде отиваш?
— Да накажа Абдул.
— Тази вечер ли?
— Не виждам защо да отлагам.
Тя преглътна мъчително.
— Стой при мене, докато заспя.
Тарик се вгледа в лицето й.
— Уплашена си. — Това беше твърдение, а не въпрос.
— Аз… предполагам. Не съм страхливка, но…
Той я прекъсна, преди да беше довършила изречението си.
— Никога не съм те смятал за такава. — Приближи се. — Много добре. Ще седя до тебе, докато заспиш. Абдул може да почака до утре. Тази случка доказва, че жените нямат място на пиратски кораб — измърмори той, настанявайки се на един стол.
Уилоу се обърна настрана, с лице към него.
— Съгласна съм. Ако ме оставиш на суша в най-близкото пристанище, ще намеря начин да се върна у дома.
— Бих те оставил, ако можех, красавице, но ми трябваш.
Тя го изгледа свирепо и се обърна към стената. Погледът му проследи изкусителната извивка на гърба и ханша й под леката завивка и си пожела да можеше да се озове в леглото с нея. Намазването на драскотините й с мехлем едва не му беше отнело самообладанието. Тази жена беше същинска хурия. Примамваше го с деликатния си аромат, с красотата и невинността си — невинност, за която беше започнал да съжалява. Ако не беше недокосната, щеше да я вземе още сега, в същия този миг. Стиснал зъби, Тарик си напомни защо девствеността на Уилоу беше важна за него и се опита да не й обръща внимание.
Уилоу се събуди призори. Свещта беше изгоряла, оставяйки каютата обляна в странна предутринна светлина. Висока, широкоплещеста фигура се надигна от стола. С гъвкава грациозност на тигър Тарик разкърши високото си тяло.
Сенките, които го обгръщаха, се разделиха, когато той пристъпи към леглото. Тя го загледа как се приближава; във всяка дълга, дебнеща крачка се долавяше властна мощ.
Очите му с тежки клепачи имаха цвета на сребро под тъмните извити вежди. Изглеждаше истински турчин, страховит, докато тя не погледна в очите му. Намек за нещо нежно се криеше в сребристите дълбини.
Устните му бяха плътни и дръзко чувствени, гъстите му мигли смекчаваха резките черти на лицето. Сега беше свил устни, сякаш тя беше загадка, която не може да разгадае. Уилоу затаи дъх, когато той се наведе над нея, и после бързо се изправи. Чу го да измърморва нещо.
Вгледа се в него.
— Нещо не е наред ли?
— Не. — Погали я по бузата. — Кожата ти е мека като листчетата на роза. — Загледа я мълчаливо. — Една старица в Истанбул можела да зашива ципата на жената и да й връща девствеността.
Уилоу премига.
Той седна на ръба на леглото.
— Наблюдавах те цяла нощ. Нямаш представа колко те искам. — Ръката му се плъзна надолу, минавайки по гърдите й. — Ще убия Абдул, задето те докосна. Да, ще го направя.
Тя потръпна.
— Не е ли малко драстично?
— Не повече, отколкото си е заслужил.
— Не можеш ли да проявиш милост?
— Искаш милост за един пес, който едва не те изнасили?
— Смъртта е най-крайното наказание.
— Много добре, ще бъда милосърден, ще го лиша от ръката, която те оскверни.
— Ще му отсечеш ръката ли?
— Да, и при това ще ми благодари.
Ръката му спря при най-горното копче на ризата й. Тя сграбчи китката му.
— Недей.
— Просто искам да видя дали драскотините не са загноили.
— Мога и сама да ги проверя.
Ръката му се вдигна към косата й и нежно я погали. Той повдигна една от лъскавите плитки и я поднесе към устата си. Дори най-фината коприна бледнееше в сравнение с мекотата на нейната коса. Той вдъхна дълбоко аромата на рози, после остави косата да се плъзне между пръстите му.
— Ароматът на твоята невинност ме изкушава неустоимо.
Смъкна чаршафа, който я закриваше от него. Ако не можеше да я има, поне можеше да й се нагледа на воля. Беше прекарал нощта в агония. Никога не му беше липсвала сила на волята, преди да срещне тази зеленоока хурия, която му беше открадната ума и го беше накарала да забрави целта си.
— Какво правиш? — извика Уилоу, издърпвайки чаршафа.
Той отново властно го отметна.
— Искам да те съблека, да изпълня очите си с твоята красота. Искам сам да видя съкровището, което пазя. Тази нощ не беше приятна за мене. Ще отмъстя заради тебе на Абдул, но не мога да имам каквото желая.
Зората на новия ден прогони сенките, разкривайки смаяното изражение на Уилоу.
— Защо ме желаеш? Сигурна съм, че си имал жени, много по-красиви от мене.
Тарик не можа да сподави стона си. Не трябваше особено въображение, за да си представи зърното й в устата си, как набъбва под ласките на езика му. Дори можеше да си представи вкуса на кожата й. Борейки се срещу силната си страст, той отмести очи от тялото й и ума си от бездната на съблазънта.
— Само глупак или евнух няма да те пожелае. Не си правиш услуга, като отричаш красотата си. Англичаните трябва да са слепи, ако не виждат това, което виждам аз.
— Благовъзпитаните английски господа говорят за красотата, без да оскърбяват чувствителността на жената. Те пишат поезия за нейните вежди или за сладостта на гласа й.
Тарик се изсмя.
— Дано Аллах даде никога да не стана английски джентълмен. — Гласът му доби дрезгав оттенък. — Мога да те любя, без да отнема девствеността ти. Мога да те науча на неща, за които Ибрахим ще ми благодари. Тялото е чувствителен инструмент, създаден да дава и да приема наслада. Можем да прекараме часове, не, цели дни в леглото и ти да отидеш при Ибрахим практически като девица.
Уилоу се дръпна от него.
— Говориш за греховни неща, които не разбирам. Моля те, не ме докосвай. Принц или не, никой няма право на моето тяло освен онзи, за когото ще се омъжа, и то само заради продължението на рода.
Тарик се изсмя от сърце.
— Неверниците имат странни обичаи. Те смятат телата си за нещо срамно. Аз мога да те науча, че телата са инструменти на удоволствие, също както и за продължаване на рода. Кълна се, сладка Уилоу. Преди да ме напуснеш, ще бъдеш майсторка в изкуството да даваш и да приемаш удоволствие и ще се
