Нададе лек писък и веднага се надигна, несъзнавайки каква привлекателна гледка представлява с оголените си гърди.
— Какво искаш?
— Нищо — отвърна той. — Заспивай.
Отвръщайки поглед от розовите й зърна, той продължи към малката стаичка, където смяташе да спи през останалата част от пътуването.
Но сънят не идваше при него. Тялото му напомняше по най-първичния начин, че не е имал жена прекалено дълго време, и че една желана жена спеше само на няколко крачки… жена, която не биваше да докосва.
Търкулвайки се по корем, Тарик пропъди сластните мисли и отвори ума си за съня.
Уилоу се събуди на следващата сутрин от силна слънчева светлина, нахлуваща през прозорците. Корабът се полюшваше леко от едната на другата страна и за миг тя помисли, че още е на кораба на баща си. Но в следния миг изпита силно разочарование, когато разпозна каютата на пиратския принц на борда на „Отмъщение“.
Тя стана, забеляза един поднос на масата и се приближи предпазливо към него. Намери закуска от сушени плодове, твърди бисквити и ориз. Кана с вода и купчина чисти кърпи до нея привлякоха погледа й. Приближи се, откри, че в каната има гореща вода, и наля малко в легена. Без да сваля очи от вратата, се изми и изтри зъбите си с кърпа, натопена в малко вода. После хапна от закуската.
Искаше да излезе на палубата, за да се порадва на слънчевата светлина и свежия морски въздух, но мразеше задушаващото фередже. Срамуваше се да се показва с елечето и прозрачните поли, които беше принудена да носи, и потърси нещо, което да я скрие, за да може да се появи пред хора без фередже.
Надявайки се пиратът да държи дрехи в каютата си, Уилоу започна усърдно да претърсва сандъка му. Беше възнаградена, когато откри спретната купчинка чисти дрехи. Извади едни шалвари от корав брезент, бяла риза с дълги бухнали ръкави и червен пояс.
Без да сваля очи от вратата, свали неприличните воали и навлече мъжките шалвари, като нави крачолите няколко пъти, за да не се спъне в тях. На кръста й бяха прекалено широки, затова ги върза с пояса. Ризата й висеше на раменете, но тя нави ръкавите и я закопча отпред колкото можа, а висящите поли напъха в шалварите.
Беше толкова доволна от резултата, че реши да изхвърли ненавистното харемско облекло и фереджето. Събирайки всички тези омразни дрехи, като си остави само меките чехли, които носеше, тя пристъпи към прозореца, отвори го и метна вързопа в морето. Малкият й бунтовен акт я накара радостно да се усмихне, докато наблюдаваше как оскърбителните дрехи потъват под повърхността на водата.
Събирайки смелост, Уилоу отвори вратата на каютата и излезе на палубата. Остана в сянката на квартердека за един дълъг момент, преди да си поеме дълбоко дъх и да излезе дръзко при перилата на кораба.
Почувства как десетки очи я гледат и усети настъпилото смаяно мълчание. Тогава всички заговориха на варварския си език и започнаха да я сочат. Тя се сети и ръцете й се вдигнаха към главата. Трябваше да покрие косата си с една от плетените шапки, които беше видяла в сандъка на принца.
Осъзна яркото му присъствие още преди той да стигне до нея. Ярост извираше от него като от същински ад.
— Да не си се побъркала! — изсъска той заплашително. — Предупредих те да не излагаш на показ красотата си, нали? Как да се подчиняват хората ми, когато ти така нахално се показваш пред тях?
— Нахално ли? — извика тя. — Покрита съм от глава до пети. Дрехите ти са ми толкова големи, че съм като опакована в тях.
Погледът му беше прикован към лицето й.
— Лицето ти, жено, и златната ти коса — да те погледне човек означава да те пожелае. Върни се в каютата. Ако си сложиш фереджето, ще те придружа за една обиколка по палубата.
Брадичката на Уилоу се вирна предизвикателно.
— Изхвърлих фереджето във водата.
— Какво?
Свитите му юмруци и суровите черти на лицето предупреждаваха Уилоу, че може би е отишла твърде далече.
— Аз съм англичанка, не съм туркиня, а англичанките могат да изказват мислите си и да откриват лицата си пред хора.
— Ибрахим ще нареди да те набият, ако не спазваш законите на исляма. Не си ли чувала за бастонадата? — Тя поклати отрицателно глава. — Това е наказание с бастун, с който се бие по ходилата. Ужасно боли, няма да го понесеш. Съветвам те да си сдържаш езика и да не капризничиш.
— Защо да правя това, което казваш?
— Животът ти ще бъде по-лесен, ако разбираш правилата. Повярвай, не ти желая злото. Бих те взел за своя наложница, ако нямах други намерения за тебе.
— Не искам да бъда ничия наложница. Имам годеник в Англия.
— Забрави и него, и предишния си живот. Наложниците на Ибрахим трябва да посветят живота си на това, да му угаждат. Щом годеникът ти разбере, че няма да се върнеш, ще си намери друга жена.
Уилоу почти не се съмняваше, че Тарик казва истината. Пърси виконт Димпълтън имаше нужда от съпруга, която да му роди наследник, и без съмнение щеше да потърси друга жена въпреки възраженията на баща й. Но тя нямаше да изкаже на глас съмненията си пред арогантния пиратски принц.
— Пърси и татко ще обединят силите си, за да ме намерят.
— Лъжеш се, жено. — Той я хвана над лакътя. — Ела, ще те придружа обратно в каютата. След като хората ми видяха лицето ти, трябва добре да те пазя.
Бутна я в каютата, влезе и затвори вратата зад себе си.
— Трябва ли да стоя заключена, докато стигнем твоя остров?
— Без фереджето не виждам алтернатива. Не трябваше да действаш така импулсивно.
Уилоу се взря в него, осъзнавайки, че той в действителност е привлекателен мъж — повече от всички, които беше срещала досега. Беше невероятно мъжествен и сурово внушителен. Загорелите му гърди, които се виждаха през разтворената риза, бяха целите в мускули. Краката му в шалвари, напъхани в ботушите, бяха здрави като дъбове, а ръцете под навитите ръкави на ризата — жилести и почернели от слънцето. Но лицето му беше най-поразителното у него.
За разлика от другите пирати беше гладко обръснат, дългата му черна коса беше вързана на тила с кожена лента. Хипнотизиращите му сиви очи я пленяваха. Заставяйки се да отмести поглед от лицето му, тя го плъзна по фигурата му и забеляза с ужас колко оръжия носи той. Ятаган висеше на широк кожен колан на кръста му; в него освен това той беше пъхнал кама и пистолет.
— Продължавай да ме гледаш така и ще се намериш по гръб под мене — предупреди я Тарик с глухо изръмжаване.
Уилоу отвърна поглед, лицето и се обагри в ярка червенина.
— Нямах предвид… тоест… просто преценявах противника си.
Бавна усмивка се плъзна по лицето на Тарик. Златокосата фурия се взираше в него така, сякаш беше всичко друго, само не и противник, като че ли искаше да го погълне. Дори и Сафие в най-интимните им моменти не го беше гледала така. Разтърси го силна тръпка; с последни сили се въздържа да не я метне по гръб на леглото и да я направи своя.
— Не съм ти противник, малката. Довечера, след като хората ми заспят, ще те изведа на малка разходка по палубата. Но първо трябва да намериш нещо да си прикриеш косата. — Той отвори вратата. — Следващия път, когато поискаш да направиш нещо толкова глупаво, помисли два пъти за последиците.
Тарик излезе от каютата в странно настроение. Нищо чудно, че капитан Фауд беше доволен да се отърве от Уилоу. Тази жена не се подчиняваше на никого, следваше собствените си импулси. Също като майка му, и Уилоу беше упорита и капризна. Майка му на драго сърце беше влязла в харема като съпруга на Мурад и никога не беше съжалявала, защото бе обичала мъжа си. Но Тарик знаеше, че Уилоу никога няма да обикне Ибрахим; коя жена ще обича мъж, способен да убие собствените си братя?
— Проклета упорита жена — измърмори той.
