майка си.
Мустафа се засмя, а после избухна в гръмовен смях.
— Ще видим, принце, ще видим. — Изтри сълзите, избили от смеха, с опакото на огромната си длан. — Защо не потопи „Осман“? Или поне да беше оставил няколко души да поправят мачтата и да го откарат към пристанището ни? Кораб с такова качество само ще подсили флотата ни.
— Капитан Фауд и екипажът му поискаха да се присъединят към братството. Той ще откара „Осман“ до Липси, след като го позакърпи.
— Защо ще прави това, когато си има сигурно място във флотата на Ибрахим?
— Помисли, приятелю. Ибрахим е жесток човек. Ако „Осман“ се върне без жената, Ибрахим ще се почувства предаден и ще заповяда Фауд и екипажът му да бъдат екзекутирани. Фауд не е глупак. Той предпочита живота пред смъртта, а братството предлага на него и на хората му сигурно пристанище.
— По-добре да затвориш жената в каютата си, щом е толкова хубава, както казваш — предупреди го Мустафа.
— Тя е проклета и непокорна — призна Тарик. — Може би трябва да я те оставя ти да я пазиш.
С лице, внезапно изобразило ужас, Мустафа отстъпи крачка назад.
— Не, принце, тя е твоя отговорност. Ти ще я пазиш по-добре от мене. Как ще съобщиш на Ибрахим, че си пленил жената, която той иска, и желаеш да я размениш с майка си?
— По обичайните канали. Новините ще стигнат до Кемал и той ще се погрижи да стигнат и до Ибрахим. Не мога да рискувам да се покажа в Истанбул по това време, а ти с твоя ръст прекалено биеш на очи, затова ще помоля Ахмед да отплава до един таен залив близо до Истанбул. С помощ от приятели ще си намери кон и ще отиде в града, за да предаде съобщението ми на Хасан.
— Подсигуряването на пътя му ще бъде трудно, а преговорите ще траят дълго — предупреди го Мустафа. — Ако Ибрахим се съгласи, как ще се уреди размяната?
— Ще поискам размяната да се състои в открито море, само моят кораб и този на Ибрахим — каза Тарик. — Той обаче не е глупак. Ще се опита да ме примами в Истанбул, където може да ме убие.
— Ти си бил много пъти в града през последните две години — напомни му Мустафа.
— Да, но добре маскиран, ако си спомняш. Ще имам няколко седмици да усъвършенствам плана си — Погледна към пленницата. — Погрижи се за кораба, докато придружа лейди Уилоу до моята каюта.
Тъмните вежди на Мустафа подскочиха нагоре.
— В каютата ти ли, принце? Разумно ли е това?
— Да. Тя е моя гостенка и заслужава най-доброто, което корабът ми може да й предложи. Ще намеря къде да спя.
— Както искаш, господарю — каза Мустафа, покланяйки се дълбоко.
Измъчена от горещината под задушаващото черно фередже, Уилоу кипеше от яд, докато температурата на тялото й се повишаваше. Не беше разбрала и една дума от казаните от принца или слугата му. Разбра, че по едно време бяха говорила за нея, и се запита дали вече са решили съдбата й.
Дали пиратският принц смята да й направи нещо лошо? Изглеждаше толкова свиреп, че тя искаше да се дръпне от него, когато той се обърна, за да я изгледа с онези свои поразителни очи. Но не помръдна от място и зеленият й поглед не трепна.
— Ще ти покажа твоята каюта — каза Тарик.
— Къде ще ме откара корабът ти?
— В моята крепост на остров Липси. Никой нищо няма да ти направи през тези седмици или месеци, които ще са необходими, за да подготвя подробностите по размяната.
— С кого ще ме разменяш?
— Това не е твоя работа — отсече Тарик.
Уилоу нямаше нужда да й се казва, че ще я разменят за съпругата или любимата наложница на Тарик; беше очевидно.
— Последвай ме — нареди рязко Тарик.
Когато Уилоу просто го изгледа втренчено, той я хвана за лакътя и я поведе към каютата, сгушена под палубата. Отвори вратата, бутна я вътре, влезе и затвори зад себе си.
Добре запозната с корабите, Уилоу веднага разбра, че луксозната каюта принадлежи на пиратския принц, но все пак запита:
— Чия е тази каюта?
— Моята.
Тя се стегна.
— А ти къде ще спиш?
— В едно килерче, влиза се през тази врата — каза Тарик, посочвайки една тясна вратичка на стената. — Обикновено тук спи прислужникът ми, но сега ще спи другаде.
Уилоу нямаше основание да вярва на Тарик, но от друга страна разполагаше с него да я защити от събратята си пирати.
— Можеш да свалиш фереджето, докато си в каютата — осведоми я Тарик.
С въздишка на облекчение Уилоу смъкна черното покривало и го хвърли настрана.
— Трябва ли да стоя само в каютата? Или мога да излизам и на палубата?
Минаха няколко безмълвни минути, докато оценяващият поглед на Тарик се плъзгаше по оскъдно облеченото тяло на Уилоу. Ако не трябваше да я достави недокосната на Ибрахим, щеше да вложи всичките си забележителни умения в съблазняването й.
— Тази каюта е единственото място, където ще бъдеш в безопасност — предупреди я Тарик.
— В безопасност ли съм с тебе? — предизвика го Уилоу. — Вярвам ти не повече, отколкото на другарите ти.
— Мъдър ход — каза Тарик и кимна. — Жена, красива като тебе, не бива да вярва на никой мъж, когато става дума за добродетелта й. Съзнаваш ли колко си красива, милейди? Сочните ти извивки биха изкушили и светец. Косата ти е слънчева светлина, а тялото ти е безупречно.
Думите му зашеметиха Уилоу. Беше чувала красиви фрази от лондонските дендита, но не очакваше да чуе такова нещо от този свиреп пират. Осъзнавайки, че е почти гола, тя посегна към фереджето и го вдигна като щит пред себе си.
— Какво знаеш за светците, милорд принце? Ти си езичник.
— Майка ми е англичанка — разкри Тарик — и християнка.
Тази информация смая Уилоу, но не за дълго.
— В такъв случай трябва да знаеш колко е нередно да се затварят жените в харем! Това е против Божието учение.
— Но не и против учението на Аллах. Ако се харесаш на Ибрахим, ще бъдеш обсипана с ласки, глезена и отрупвана с подаръци. Заради собственото ти благополучие предлагам да се опиташ да му се харесаш.
Стиснала здраво устни, Уилоу тръсна упорито глава.
— Няма да стана играчка на брат ти! Няма и да приема такава съдба без борба.
Тарик я прониза с твърдия си поглед.
— Нямаш избор, милейди. Ако не се бях намесил, щеше да станеш най-новата наложница на Ибрахим. Макар да си спечели малка отсрочка, окончателният резултат ще бъде същият.
— Баща ми…
— Баща ти не може да направи нищо. Вече си загубена за него. Защо ти е позволил да пътуваш сама в опасни води?
— Не бях сама. Камериерката ми ме съпровождаше. Бях на гости при майка ми в Марсилия. Двамата с татко живееха разделени от доста години и аз реших да остана при него в Англия. Посещавах мама всяка година без никакви произшествия. Татко е собственик на кораба, с който пътувах; сега за първи път „Бриз“ се натъкна на пирати.
— Винаги има първи път — изрече Тарик, — както вече си разбрала. Примири се, милейди. Вече никога няма да видиш баща си или Англия.
Гняв разтърси Уилоу.
— Не всичко е загубено. Пуснаха „Бриз“, след като бях отведена от кораба. Татко ще ме търси дори накрай света.
