— Диша ли? — запита той с тракащи зъби.
— Не, принце.
Тарик коленичи над нея, по-уплашен от когато и да било досега в живота си. Нямаше да я остави да умре. Не заслужаваше да умира. Беше невинен залог в неговата игра с Ибрахим.
— Изкарай водата от дробовете й — подкани го Мустафа. — После й вдъхни живот. Виждал съм го веднъж. Отвори устата й и й дай от дъха си.
Отчаян, Тарик направи това, което му каза Мустафа. Най-напред обърна Уилоу по корем и нежно притисна длани върху гърба й няколко пъти, докато от устата й не потече вода. Тогава я обърна, повдигна главата й и започна да вкарва въздух в устата й.
Леко изпъшкване. Почти неуловим дъх, после още един и още един, докато гърдите й не започнаха да се вдигат и да спадат на равни интервали и тя започна сама да си поема дъх на малки глътки. Но беше толкова бледа и неподвижна, че Тарик се уплаши за живота й.
— Трябва да я върнем в сарая — каза той.
Загърна я със сухата си риза и я прегърна, за да сподели с нея малкото си телесна топлина, останала му след плуването в студеното море.
Мустафа обърна лодката и я насочи към пристанището. Завиха около издадения бряг и скоро стигнаха кея пред селището на пиратите.
Тарик не обръщаше внимание на любопитните зрители, докато Мустафа привързваше лодката към кея. В мига, когато тя беше здраво завързана, той скочи на брега с Уилоу на ръце и се затича към сарая, като не преставаше да следи и за най-малкия измъчен дъх, който излизаше от дробовете й. Ако тя умреше, щеше да прати Сафие в най-мрачното ъгълче на ада.
Влезе тичешком в сарая с Уилоу на ръце и Мустафа плътно по петите му. Понесе я направо в своята стая.
— Доведи Бейба! — викна на Мустафа през рамо.
Едрият турчин побърза да изпълни нареждането на господаря си.
Един прислужник отвори вратата на стаята и Тарик мина като вихър покрай него. Уилоу трепереше толкова силно, че цялото й тяло се разтърсваше. С едно сръчно движение той я освободи от мокрите и дрехи, дръпна завивките и я напъха под тях. Миг по-късно Бейба се втурна в стаята и изражението й стана мрачно, когато видя бледото лице на Уилоу. Един прислужник влезе заедно с нея, носейки някакво сандъче.
— Какво е станало? — запита старата жена.
— Извадих я от морето — обясни Тарик.
Зачервените очи на Бейба се разшириха.
— Али Хара каза, че Сафие е виновна, господарката Уилоу да излезе от харема.
Изражението на Тарик стана мрачно.
— Сафие каза, че просто помогнала на Уилоу да избяга, но се страхувам, че намеренията й са били лоши. Можеш ли да помогнеш на Уилоу?
— Помести се, господарю — каза Бейба, избутвайки Тарик.
Прислужникът остави сандъчето на масичката до леглото и излезе, но Тарик не се отдели от Бейба, докато тя преглеждаше Уилоу. Почука я по гърдите, после я обърна по корем и направи същото на гърба й.
— Няма вода в дробовете — обяви Бейба с умерено оптимистичен глас.
— Изкарах водата. Мустафа е виждал как се прави и ми обясни какво да направя. Повече се тревожа да няма възпаление на дробовете. Водата беше студена, а нямах с какво да я увия, след като я извадих.
— Ще направя каквото мога, господарю. Ще приготвя билкови лекарства, за да облекча възпалението, и други, за да я предпазя от треска. Запали мангала и после повикай Али Хара. Той ще помага.
— Но…
— Моля те, принце, върви. Няма да позволя твоята жена да умре. Заклевам се.
Тарик нерешително излезе от стаята. Трябваше да се довери на Бейба, защото нямаше друг избор.
Влезе в харема и извика на Али Хара да го последва. Евнухът се появи веднага в отговор на трескавите викове на своя господар.
— Какво става, господарю? Мустафа не ми каза нищо, когато дойде да вземе Бейба, само каза, че си извадил господарката Уилоу от морето. Слава на Аллаха, че те повиках навреме, за да я спасиш.
— Бейба ми обеща, че Уилоу ще оцелее. Иди при нея, трябва да й помогнеш. Ще я намериш в стаята ми при Уилоу. Къде е Сафие?
— В стаята си е, господарю.
Гневът на Тарик започваше да излиза извън контрол, когато нахлу в стаята на Сафие. Тя беше планирала смъртта на една невинна жена и трябваше да отговаря заради предателството си.
Очевидно Сафие го беше очаквала, защото се беше изтегнала за максимален ефект на кушетката си, а пищното й тяло беше прикрито от минимум дрехи, при това прозрачни. Надигна се на лакът и усмихна умолително на принца.
— Прости ми, господарю, нямах лоши помисли.
Един мускул трепна на челюстта на Тарик.
— За кой от греховете си съжаляваш?
Тя премига.
— Съжалявам за смъртта на господарката Уилоу. Тя е мъртва, нали?
Тарик я изгледа с едва прикривано презрение, но ако си изпуснеше нервите, преди да извлече от нея необходимата му информация, нямаше да постигне целта си.
— Извадих я от морето — каза той, без да дава подробности.
Сафие въздъхна.
— Тъжен край. Доверих се на рибаря, който предложи да откара господарката Уилоу благополучно до Гърция. — Тя разпери пухкавите си ръце в крещяща подкана. — Позволи ми да ти дам утеха, господарю.
Движението накара късото й елече да се смъкне, разкривайки закръглени гърди и коралови зърна.
Тарик остана безразличен. Гласът и изражението му станаха сурови.
— Името на рибаря. Искам го.
Изражението на Сафие стана неразгадаемо.
— Не знам как се казва.
— Платила си му, за да откара Уилоу в Гърция, нали?
Тя преглътна мъчително.
— Да, така е, но той беше просто някакъв рибар, когото срещнах в градчето. Не съм го питала как се казва.
Тя вдигна крак и разтвори бедра, позволявайки на Тарик да зърне разголеното хълмче под воалите.
Тарик хвърли поглед към безспорните й прелести и отмести очи, незаинтересован от това, което тя имаше да му предложи. Искаше само едно нещо от нея.
— Лъжеш, Сафие. Признай си. Уредила си смъртта на Уилоу.
Сафие отказа да срещне погледа му.
— Не, не съм. — Преглътна едва-едва. — Какво значение има? Жената е мъртва, а аз съм жива. Ти си умен. Ще намериш друг начин да спасиш майка си. Позволи ми да ти дам това, което онази жена не може.
Гневът на Тарик избухна. Трябваше му забележителна сила на волята, за да изрече тихо:
— Уилоу е жива. Твоят план не успя. Беше жива, когато я извадих от морето. Кажи ми как се казва рибарят, на когото си платила да я удави. И двамата знаем, че Уилоу не е трябвало да стигне до Гърция. Рибарската лодка не е толкова здрава, че да плава на дълги разстояния в открито море.
Скачайки от кушетката, Сафие се хвърли в краката на Тарик, прегърна коленете му и захленчи сърцераздирателно:
— Не съм искала смъртта на господарката Уилоу, скъпи ми господарю. Какво знам аз за плавателните съдове? Наистина мислех, че тя ще стигне в Гърция. Доверих се на рибаря, не е моя вината, че той не спази
