споразумението ни.
— Какво беше това споразумение? — запита Тарик с тиха заплаха.
— Платих му цяло състояние, за да откара господарката Уилоу до Гърция, и й дадох пари, за да намери превоз до Англия.
Ръцете му се свиха в юмруци.
— Не вярвам на лъжите ти. Не си очаквала Уилоу да стигне до Гърция.
Сафие се втренчи умоляващо в Тарик.
— Обвиняваш ме несправедливо, господарю. Само исках да помогна на една жена, на която не й е мястото тук.
Хващайки я за ръцете, Тарик я накара да се изправи.
— Не ме лъжи! Страхувала си се, че Уилоу ще те измести в сърцето ми, и си искала да ти се махне от пътя.
С очи, пламнали в ярост, Сафие избухна:
— Ти беше заслепен от нея! Полудял по нея. Признавам, че ревнувах, и исках тя да се махне, но не…
Той я разтърси силно.
— Не си ли? Кажи ми името на рибари, за да се погрижа да бъде наказан.
Сафие поклати глава.
— Не знам как се казва. И двамата предпочетохме да е така.
— Не мога да повярвам, че рибар или който и да било от градчето ще се съгласи да убие моя жена. Със или без твоя помощ аз ще го намеря и ще го накажа.
Сафие прехапа долната си устна, в очите й се четеше ужас.
— Ще бъда ли наказана?
Тарик не успя да отговори, когато Али Хара се втурна в стаята на Сафие.
— Ела бързо, господарю. Господарката Уилоу…
Тарик не дочака да чуе останалото. Извърна се и изхвръкна от стаята.
— Пази добре Сафие — подвикна той през рамо. — Ще се разправям с нея по-късно.
Яростта се оттече от него, заменена от чист ужас. Дали състоянието на Уилоу се е влошило? Дали е…? Не, той отказваше да мисли за такива неща.
Тарик нахлу в стаята си и спря на място, виждайки Уилоу седнала в леглото, все още бледа, но жива.
— Не си мъртва! — извика той. — Представих си най-лошото, когато Али Хара ме повика.
— Вярвай ми, господарю. — изсумтя Бейба. — Не ти ли обещах, че тя ще оцелее?
— Да, но се страхувах… — Той се приближи до леглото. — Наистина ли си добре, красавице?
Тръпка разтърси Уилоу.
— Да, благодарение на тебе. Бейба каза, че си изкарал водата от дробовете ми. — Тя затрепери отново. — Водата беше толкова студена, а дрехите ме теглеха надолу. — Замълча, преди да продължи. — Рибарят се опита да ме убие, но всъщност не беше рибар. Беше турчин.
Тарик даде знак на Бейба да излезе от стаята.
— Сигурна ли си? — запита той след като останаха сами. — Видя ли лицето му?
— Видях го когато се опита да ме убие. Носеше шапка с широка периферия, нахлупена ниско на челото, и не ме гледаше в очите. И не говореше, докато не видя лодката ти. Тогава извади ножа си и се нахвърли върху мене. Беше пират; бих заложила живота си, че е така. Страхуваше се от твоето наказание.
— Би трябвало. Как се озова в морето? Той ли те бутна във водата?
— Не исках да ме намушка, затова скочих във юдата. Това изглеждаше по-малката от двете злини. Знам да плувам, но дрехите ме теглеха надолу. Слава богу, че стигна навреме до мене.
— Слава на Аллах, на Бога и на всички Негови светии — изрече Тарик с благоговение.
— Помолих Бейба да прати да те повикат, защото трябваше да научиш нещо — въздъхна тя. — Турчинът каза, че не трябвало да стигна до Гърция.
Премига, за да отпъди една сълза.
— Мисля, че Сафие е искала смъртта ми. Съжалявам, Тарик.
Той приседна на ръба на леглото.
— Недей да съжаляваш. Трябваше да се досетя, че Сафие ще ревнува и ще опита нещо подобно. Наистина ли си добре?
— Бейба не намери възпаление в гърдите ми и ако не развия треска, ще се възстановя бързо. Тя мисли, че трябва да остана на легло един-два дни, да пия горещи течности и да си почивам.
— Обикновено Бейба има право, послушай я.
Уилоу въздъхна и се сви сред възглавниците.
— Трябва да се върна в харема.
— Още не. Трябва да се заема със Сафие, но всяко нещо с времето си.
Той погали челото й и пръстите му се плъзнаха по бузата й. Погледите им се срещнаха и останаха така; за първи път в живота си Тарик разора какво представлява раят.
Подтикван от отчаяна нежност, той сведе глава и я целуна.
10
Тарик я зацелува с цялата страст на сърцето си, докато устата й не се отпусна под неговата. Когато езикът му раздели устните й, те се отвориха за него. Станал още по-настоятелен, той я зацелува дълбоко и започна да пие от неповторимия й вкус като човек, умиращ от жажда.
Когато я чу да изстенва, се дръпна и се взря в лицето й.
— Сигурно съм луд да те искам така, но не мога да се сдържа.
Уилоу погали лицето му; тялото на Тарик се втвърди. Тя потръпна.
— Още ли ти е студено, красавице?
Тя поклати отрицателно глава. Как би могло да й е студено при горещината, която лъхаше от него като от току-що запален огън?
Той се наведе, за да я целуне по ухото и върхът на езика му започна да изследва нежната извивка на плътта, докато зъбите му захапваха сочната долна част. Тогава той отмести настрана дългите кичури коса и започна да целува гърлото й, слизайки все по-надолу.
— О! Това е… Кара ме…
— Искаш ли да спра?
— Не.
Отговорът й беше толкова тих, че той едва го чу. Тарик въздъхна и се надигна.
— Още си слаба. Трябва да те оставя да си почиваш.
— Аз… предполагам.
Тя потръпна отново. Той не излезе, а съблече мокрите си дрехи и се пъхна в леглото.
— Студено ти е. Позволи ми да те стопля.
Привлече я в прегръдките си и я притисна до голото си тяло. Уилоу ахна, опарена от топлината на плътта му. Въздъхна и се сгуши по-близо до него, заравяйки се в успокояващата му топлина.
Той я погали по гърба, нагоре и после надолу, бавно премествайки пръстите си по вдлъбнатината, разделяща двете полукълба на задничето й. Уилоу затрепери, но не от студ. Точно когато започна да се наслаждава на успокояващата топлина и допир на умелите му пръсти, Тарик хвана стегнатата заобленост на седалището й и го привлече към слабините си. Тя усети ерекцията му да опира в корема й и разбра, че има опасност отново да се поддаде на неговата съблазън.
Имаше ли сили да му се противопостави?
Очевидно не, защото просто въздъхна, когато той каза:
— Искам да се любя с тебе, красавице. Ако не ме искаш или се чувстваш твърде слаба, за да откликнеш, кажи ми го сега, докато още мога да спра.
— Аз…
