тебе.
Той я спря с поглед, очите му бяха тъмни от чувства, които й беше трудно да разтълкува.
— Само отчасти си права, красавице. Не знам защо е така, но се привързах към теб повече, отколкото би трябвало. Повече, отколкото ми е позволено. Бих те задържал за себе си, ако не беше една необходимост, по-голяма от желанието ми.
Уилоу го изгледа невярващо. Той да се интересува от нея? Колко леко излизаше лъжата от устата му. Казваше го само за да успокои настръхналата й перушина; тя знаеше, че плановете му за нейното бъдеще остават непроменени.
Тарик осъзна, че думите му не съдържат особено много смисъл, дори за самия него. Макар да казваше на Уилоу, че не му е безразлична, все пак възнамеряваше да я даде на Ибрахим. Беше се борил с желанието си за нея и беше изгубил битката. Беше се любил с нея, а трябваше да я избягва. Беше влязъл в свирепа битка между любовта към неговата майка и засилващата се привързаност към Уилоу.
— Красиви думи, но лъжливи — изсъска Уилоу.
— Това лъжа ли е? — запита Тарик, привличайки я към себе си, за да почувства възбудата му.
После я целуна, дълбоко, жадно, опитвайки се да й докаже, че не му е безразлична, като я обсипваше с парещи целувки. Отдели я от себе си и се вгледа в лицето й, търсейки да види какво изпитва тя. Затвореното й изражение му казваше, че тя не вярва на нищо от кова, което току-що й беше казал. Изправи рамене. Ако продължеше да подхранва слабостта си, би могъл да направи нещо, за което ще съжалява до края на дните си. Майка му имаше нужда от него. Не можеше да се остави да бъде отклонен от пътя си от русата хурия, която беше пробила защитните стени около сърцето му.
— Трябва да тръгваме — каза Тарик. — Ако продължа да те целувам, това ще доведе само до едно нещо, а нямаме време за това точно сега. Трябва да намеря мъжа, когото Сафие е наела да те убие. Ще отидем на пазара в пиратското градче. Всичките ми кораби, без един, сега са в пристанището и повечето моряци ще бъдат на пазара, за да продават плячката, от която нямат нужда. Кажи ми веднага щом разпознаеш мъжа, който се опита да те убие. — Изгледа я остро. — Ще го познаеш, нали?
Тя се разтрепери.
— Никога няма да забравя лицето му.
Тарик беше доволен от нейния отговор.
— Възможно е убиецът да не е пират. Ще имаш и възможност да видиш и някои от местните селяни. Те често посещават пазара, за да разглеждат стоките. Ние сме в добри отношения с хората от острова; те се движат сред нас без страх.
Той я накара да го хване под ръка и я поведе през сарая. Уилоу отново бе поразена от разкоша в дома на Тарик. Стъпваше по мраморни подове покрай колони със златни ленти, а статуите изглеждаха така, сякаш са правени от знаменити скулптори.
Мустафа вече ги чакаше пред външната врата и тръгна плътно зад тях. Огромният турчин рядко се отделяше от Тарик.
Уилоу беше изненадана да види една изящна карета и чифт коне да чакат на алеята, застлана с мидени черупки.
— Откъде си намерил тази карета? Изглежда не на място на този отдалечен остров.
Очите на Тарик блеснаха.
— Красива е, нали? Каретата беше в трюма на един кораб, който пленихме. Беше предназначена за Ибрахим, но сега е моя. Купих за нея впряг от два арабски коня в Мароко.
Уилоу чу как Мустафа се изсмива и разбра, че отмъкнатата карета е предмет на шеги между двамата мъже.
Тарик й помогна да се качи вътре. Тя се настани на разкошната кожена седалка, докато Тарик влизаше след нея. Мустафа скочи на мястото на кочияша и пое юздите. Пътят до пиратското градче не беше дълъг, но Уилоу се наслаждаваща на всяка минута от него. Никога не беше пътувала в толкова прекрасна карета и то в компанията на принц.
Пиратското градче гъмжеше от живот. Пазарът се простираше по пялата дължина на улицата, граничеща с пристанището. Тарик й помогна да слезе от каретата и собственически я държеше за ръката, докато я водеше от сергия на сергия.
Разнообразието и качеството на стоките я поразиха. Беше очевидно, че пиратството е доходно занимание. Тарик беше прав, когато й бе казал, че жителите на острова често посещават пазара, защото тя видя мъже, жени и деца в традиционни гръцки дрехи да разглеждат стоките.
— Много хубав ден, като че ли всички са излезли навън — каза Тарик. — Ако видиш мъжа, когото търсим, посочи го. Мустафа ще поеме нещата в свои ръце оттам нататък.
Уилоу кимна, вниманието й изведнъж бе привлечено от една огърлица от безупречни изумруди. Тя посегна към нея и я вдигна срещу слънцето, възкликвайки от възхищение пред чистотата на камъните. Тарик я грабна от ръцете й и я върна на сергията.
— Не забравяй защо сме дошли тук — напомни й той. — Върви напред, докато поговоря с Мустафа. Не се тревожи, защото няма да те изпусна от очи.
Уилоу тръгна спокойно, омаяна от ароматите и гледките наоколо. По сергиите имаше всичко, от богати коприни и сатен до скъпоценни бижута и произведения на изкуството. Една сергия предлагаше най-различни оръжия и около нея се буха скупчили много мъже.
Тарик и Мустафа се присъединиха към нея.
— Още ли не си го видяла? — запита Тарик. — Гледай внимателно всички мъже, които се въртят около оръжията.
Уилоу се огледа. Повечето изглеждаха еднакви с рошавите си бради и мустаци, занемарени коси и чалми. И тогава го видя… Никога нямаше да забрави тези очи. Той гледаше право към нея.
Тя усети страха му, когато той заотстъпва. Посочи го.
— Ето го!
Мъжът се обърна и побягна.
Мустафа го подгони. Уилоу никога не беше виждала мъж с неговия ръст да се движи толкова бързо. Макар че виновникът беше бърз и се опитваше да се скрие в тълпата, Мустафа скоро го настигна. Завлече диво протестиращия пират до мястото, където стояха Уилоу и Тарик.
— Пиратът падна на колене пред Тарик.
— Прости ми, господарю. Не съм искал да навредя на твоята жена. Платиха ми да я закарам в Гърция.
— Кой ти плати, Хамид?
— Сафие, господарю.
— Колко ти плати, за да направиш така, че господарката Уилоу да не преживее пътуването?
Хамид пребледня.
— Ще заповядаш да ме убият, ако ти кажа.
— Ще заповядам да те убият, ако не ми кажеш.
Хамид сигурно разбра, че е обречен, каквото и да каже, защото започна да трепери неудържимо.
— Не мога да предам господарката Сафие.
Тарик беше съвсем наясно по какъв начин Сафие е накарала Хамид да изпълни поръчението й и това го накара да се прокълне, задето беше оставил Сафие да се измъкне толкова леко.
— Тя ти предложи тялото си, нали? — Мълчание. — Не отричай, защото отказът ти да говориш те осъжда. Отведи го, Мустафа.
Хамид все още протестираше, че е невинен, когато Мустафа го повлече.
— Свършихме тук — каза Тарик.
— Не можем ли да останем още малко? — замоли се Уилоу. — Никога не съм виждала нещо подобно. О, погледни! Папагал. Не е ли прекрасен?
И тя започна да гали разноцветните пера на птицата.
Тарик не виждаше нищо лошо в това, да позволи на Уилоу да се разходи из пазара, защото мястото наистина беше колоритно, пълно с аромати и гледки, които тя нямаше вероятност да срещне отново. Брат му пазеше ревниво жените си; не им се позволяваше почти никаква свобода. На Липси жените бяха свободни да правят каквото си пожелаят. Сараят на Тарик беше единственото жилище на острова, където
