имаше харем, и само Сафие го беше обитавала досега. Но дори и тя имаше свободата да ходи където си пожелае.
— Много добре, ще останем, докато се наситиш на врявата и суетнята.
— Какво ще стане с Хамид? — запита Уилоу, докато опипваше една красиво парче коприна.
— Ние, пиратите, наказваме сурово, когато престъплението е сериозно. Той ще бъде съден от трибунал, състоящ се от мене и членовете на братството.
— Може би трибуналът няма да сметне това, което е направил Хамид, за престъпление — каза тя, опипвайки един разноцветен кафтан.
— Има си кодекс на честта в братството. Хамид го е нарушил, когато се е съгласил да убие някого, на когото аз държа. Мога да те уверя, че няма да се изплъзне ненаказан.
Тарик последва Уилоу, когато тя спря до една сергия, за да разгледа един топ плат. После се придвижи към друга, отрупана с прибори. Тарик остана малко назад, за да поговори с продавача на платове.
След това Уилоу се върна към сергията, където беше видяла изумрудената огърлица, и сподави един вик, щом забеляза, че вече я няма.
— Нещо не е наред ли? — запита Тарик.
— Продали са огърлицата.
— Харесваше ли ти?
Уилоу въздъхна натъжено.
— Беше най-красивият предмет, който някога съм виждала. Сигурно струва цяло състояние. Обзалагам се, че е била предназначена за някоя кралица или поне за принцеса.
— Може би — измърмори загадъчно Тарик.
Отведе я при една сергия, където преди малко тя се беше възхищавала на един шал. Взе го и й ги подаде.
— Харесва ли ти този шал?
— Прекрасен е.
— Твой е — каза, той и извади една монета от джоба си, за да го плати.
— Благодаря — прошепна тя.
— Видя ли достатъчно? Започваме да привличаме внимание.
— Но нали никой няма да ми навреди, докато съм тебе?
— Бих искал да мисля, че е така, но пиратите са непредсказуеми. Човек никога не знае какво се върти в ума на подобни мъже, както ти вече научи с почти трагични резултати. Имам известна власт над тях, но не всички плаващи на корабите ми са турци. Идват от много страни и имат различна вяра.
— Ще ми позволиш ли да посетя пазара още някой път?
— Може би — кимна Тарик. Хвана я за лакътя и я поведе през тълпата към каретата.
— Принц Тарик!
Тарик се обърна и се усмихна, когато видя капитан Фауд.
— Кога пристигна, капитане?
— Тъкмо тази сутрин. Трябваше ми повече време, за да постегна кораба. Когато имате време, бих искал да поговорим за правилата, към които трябва да се придържат твоите капитани тук. А и за жилищата на острова — за мене и за моряците ми, докато корабът ми бъде изцяло поправен.
— Мустафа ще намери жилища за твоите хора. Но високият ти ранг изисква нещо по-подходящо. Можеш да отседнеш в сарая ми. След като си вземеш нещата от кораба, Мустафа ще те придружи до дома ми.
— Благодаря. — Погледът на капитана се спря на Уилоу. — Кажете на дамата, че се радвам да я видя в добро здраве.
— Господарката Уилоу вече разбира и говори турски — осведоми го Тарик. — Бързо се учи и овладя доста много от трудния ни език.
Фауд се усмихна на Уилоу.
— Вие сте наистина съкровище, господарке. — Поклони се галантно. — Мир на тебе, принце.
Тарик кимна и поведе Уилоу към каретата. Настани я вътре и влезе при нея. Мустафа вече бе седнал на мястото на кочияша.
— Къде е Хамид? — запита Уилоу. — Къде го е отвел Мустафа?
— Не се тревожи, красавице. Хамид вече никога няма да те обезпокои.
Стискайки шала, който Тарик й беше купил, Уилоу мълча през целия път обратно към сарая. Макар че подаръкът означаваше много за нея, тя щеше да го остави тук, когато замине. Не искаше нищо да й напомня за Тарик. Щеше да бъде прекалено болезнено. Той казваше, че се интересува от нея и тя отчаяно искаше да му повярва. За съжаление, Тарик не се интересуваше достатъчно, за да я върне у дома й или да я задържи за себе си.
Каретата спря; Тарик помогна на Уилоу да слезе и я отведе в къщата. Но вместо да я поведе към харема, сви към своите покои.
— Какво правя тук?
— Не го ли казах ясно? Ще останеш при мене. Сега можеш да свалиш шала от главата си. Когато сме сами, си свободна от всякакви ограничения и можеш да се обличаш както ти харесва.
Тя развърза шала и го метна настрана.
— Точно както Сафие е била свободна от ограничения, когато сте били сами?
Той се намръщи.
— Не споменавай името й пред мене. Тя ме предаде по такъв начин, че никога няма да й простя. Само Аллах знае колко мъже са споделяли благосклонността й, когато ме е нямало.
Уилоу отиде към дивана и седна, скръствайки скромно ръце в скута си. Прочисти гърлото си.
— Какво ще направи според тебе Ибрахим, щом научи, че не съм девица?
Тарик седна до нея.
— Красотата ти би трябвало да възмезди липсата на девственост.
— А ако не стане така? Ще ме накаже ли? Каза, че бил жесток човек.
— Жесток, но не и глупав. Ако не бъде доволен от тебе, ще спечели доста като те продаде на някой от пашите, които цени. Дори без девственост цената ти е висока.
Уилоу го изгледа свирепо.
— И това не те притеснява?
Тарик не отговори, защото нямаше лесен отговор. Не само го притесняваше, но и вероятно щеше да съжалява за постъпката си до края на дните си, точно както щеше да съжалява за смъртта на майка си, ако задържеше Уилоу за себе си. Никога не се беше разкъсвал така.
— Гладна ли си? — запита той, умело сменяйки темата. — Можем да хапнем в градината, искаш ли?
Дръпна шнура на звънеца и един прислужник се появи почти веднага.
— Донеси яденето ни в градината.
Слугата кимна и излезе.
Тарик хвана Уилоу за ръката и я изведе през двойния френски прозорец в застлано с плочи дворче, обградено от талази цъфнали цветя.
— Колко е красиво — прошепна тя. — Не съм го виждала преди.
— Това е личната ми градина. Знаех, че ще ти хареса.
Уилоу го изгледа свирепо.
— Защо моите чувства да имат значение за тебе?
Той я привлече в прегръдките си.
— Иска ми се да знаех.
Главата му се приближи към нейната. Уилоу се опита да отбегне целувката му, но решимостта на Тарик надделя. Устата му настоятелно търсеше нейната, намери я и я завладя. Ръцете му я държаха толкова здраво, че тя едва дишаше. Уилоу се изтръгна и се дръпна, прикрила с ръка устата си. Обърна му гръб, ядосана на себе си, че беше реагирала на опита му да я съблазни.
Усети го, че стои зад нея, и цялата се стегна. Ахна, когато усети нещо хладно да ляга на шията й, и погледна надолу. Обърна се и ръката й стисна изумрудената огърлица, която той току-що беше окачил на шията и.
