облечена и дълбоко спяща. Слабините му се стегнаха. Знаеше, че Мустафа би го посъветвал да не я докосва и да отиде да си легне, но това никак не му харесваше.
Остави коняка на масата и се приближи към кушетката, където спеше любовницата му. Коленичи до нея и докосна с устни нейните. Тя не помръдна. Той погали гърдите й, проклинайки плата, който пречеше на интимния контакт. Искаше я гола, всеки инч от пищната й плът изложен на ласките му. Очите му пламнаха, когато забеляза копчетата по цялата дължина на предницата на роклята й.
С треперещи ръце откопча всички копчета, но тя не помръдна. Събуди се, докато я вдигаше, за да свали роклята й; очите й бяха замъглени от съня, изражението й — объркано.
— Тарик? Какво правиш?
— Опитвам се да те съблека.
Тя придърпа деколтето на корсажа си.
— Каквото и да си намислил, забрави го.
Погледите им се срещнаха. Напрежението накара лицето му да се стегне, но в следващия миг изражението му се отпусна в тънка усмивка.
— Може би една целувка ще промени решението ти.
Уилоу не искаше да го целува, защото съблазняването беше следващата стъпка.
— Нищо няма да промени… О…
Тарик спря протеста й с целувка, която сякаш продължаваше безкрайно. Беше същински ученик на дявола, с вкус на коняк и грях. Целувките му я караха да забрави собственото си име. Горещината на тялото му я изгаряше, ароматът на страстта лъхаше от кожата му. Уилоу започна да се бори с желанието, призовавайки на помощ и малкото останала у нея съпротива, но това не беше достатъчно.
— Не се бори, красавице — прошепна той. — Искам да ти доставям наслада, докато тялото ти не се засити и не започнеш да викаш името ми, а тогава отново ще ти давам удоволствие.
— Ти си пил! — нападна го Уилоу. — Мислех, че на мюсюлманите е забранено да пият алкохол.
— Тази вечер съм християнин.
— Ти си един лъжец.
— Аз съм какъвто съм.
Преди да осъзнае намерението му, роклята й беше измъкната през главата и хвърлена на пода. Ризата й я последва, после дойде редът и на чехлите.
Тя посегна към покривката на кушетката; той я издърпа от пръстите й и я хвърли настрана. Уилоу събра цялото си достойнство и рече:
— Опитвах се да остана будна, докато дойдеш, за да те убедя да ме върнеш в харема.
Той се разсмя.
— Какво те кара да мислиш, че щях да удовлетворя молбата ти?
— Защото нямах намерение да ти позволя…
— … да се любя с тебе?
— Да спиш с мене. Да спиш с някого не е любов — обясни тя. — Когато мъж и жена правят любов, се предполага, че имат нежни чувства един към друг.
Тарик се намръщи.
— Ти не изпитваш ли нежни чувства към мене?
Стаята запулсира в мълчание.
Той хвана бледия овал на лицето й в дланите си и се вгледа дълбоко в очите й.
— Искам да те чуя да казваш, че не съм ти безразличен.
— Защо? Дори да разголя сърцето си пред себе, това няма да промени нищо. Твоята арогантност ме ужасява. Нима гордостта ти изисква всяка жена, с която спиш, да се влюбва в тебе? — Тя присви упорито устни. — Аз… не те харесвам. Нито пък ми харесва да бъда твоя любовна робиня.
Свитите вежди на Тарик трябваше да я предупредят.
— Обикновено робите се подчиняват на господарите си. — Грабвайки я от кушетката, той я отнесе в леглото си. Тя го загледа напрегнато как изважда изумрудената огърлица от джоба си и я оставя на нощната масичка до полупразната бутилка коняк, а после съблича дрехите си.
— Ако се смяташ за робиня, ще изпълняваш всяко мое желание. Разтвори крака, робиньо, и се приготви да приемеш господаря си.
Уилоу се опита да се измъкне, но той я затисна под себе си. Тя се надигна, но тялото му беше непреодолима сила, решена да получи своето.
— Никой мъж няма да бъде мой господар! — извика Уилоу. — Махай се, пиян си!
— Пиян от твоята красота и чар. Ти си моя, Уилоу. Аз бях твой господар първия път, когато ме прие в себе си.
Тя вдигна ръка, за да го удари, но той хвана китката й и я задържа над главата й, подчинявайки я с превъзхождащата си сила. Телата им се притискаха едно о друго, краката им се преплитаха, гърдите й се опираха в неговите. Членът му беше твърд и набъбнал, изпълнен с кръв.
Внезапно натискът върху гърдите й отслабна, когато той се надигна леко и краката й се озоваха пленени от неговите. Посегна към изумрудите и ги вдигна. Те блеснаха силно под трепкащата светлина на свещта. Бяха така изумителни, че взеха дъха на Уилоу. Тя последва огърлицата с очи, докато Тарик я полагаше между гърдите й и бавно, невероятно бавно я спускаше над зърната й и надолу по тялото й.
Изумрудите бяха едновременно хладни и изгарящо горещи. Чувството беше по-еротично от всичко, което тя беше изпитала в живота си досега. Тогава той се дръпна назад и притегли огърлицата между краката й. Уилоу подскочи, когато камъните се спуснаха над чувствителната й пъпка.
— Тарик, какво правиш?
— Доставям удоволствие на робинята си. — Сведе поглед към мястото, където изумрудите почиваха в интимната й цепнатина. — Отиват ти. Красива си там долу, цялата розова, влажна и блестяща.
Леко дръпна огърлицата нагоре, минавайки с нежна бавност по корема и гърдите й, а после я закопча на шията й.
— Искам да не носиш нищо друго освен тези изумруди, когато се любя с тебе.
Уилоу обви пръсти около огърлицата. Камъните веднага като че ли засветиха; ръцете започнаха да я смъдят и се отпуснаха, сякаш накитът ги беше опарил. Тя нямаше представа какво става, освен че тялото й внезапно се почувства живо и много, много жадно за ласки.
Угрижена бръчка проряза челото й, когато видя как Тарик посяга към бутилката коняк.
— Вече си пиян, защо трябва да пиеш още?
Сребристите му очи блеснаха дяволито. После, за неин върховен ужас, той обърна бутилката и напръска гърдите й с коняк. Връхчетата на зърната й щръкнаха веднага. Еротичното усещане още не беше отшумяло, когато той й осигури друго. Започна да облизва лакомо питието, минавайки над всяка гърда и между тях, като внимателно избягваше нежните им зърна.
Уилоу подскочи, притисна се към него, искайки още и още. Той беше същински дявол. Знаеше, че я измъчва, свирейки на тялото й като на фин инструмент, отнемайки волята и за съпротива. И, проклет да е, това действаше.
Тогава той й даде това, което тя искаше. Нисък стон се изтръгна от гърдите му, когато пое едно намокрено с бренди зърно в устата си и го засмука… силно. Когато вдигна глава, и двете зърна бяха пулсиращи и набъбнали.
Уилоу загледа, останала без дъх, как той отново посяга към бутилката и пръска коняк по тялото й, спирайки точно над хълмчето й. Този път, когато сведе глава, тя знаеше какво да очаква. Езикът му беше горещ и грапав, докато облизваше тялото й.
— Конякът никога не ми е било по-вкусен — измърмори Тарик, отпивайки нежно от пъпа й, като го облизваше с върха на езика си.
Устата му прогори огнена пътека по кожата й, докато той поглъщаше лакомо всяка капка от гърдите и корема й. Когато посегна пак към бутилката, Уилоу извика:
— Тарик, недей!
Все едно говореше на стената. Той се беше съсредоточил върху отливането на коняк от още по- интимните части на тялото й. Тя почувства как нежните й гънки набъбват, пулсират, а после устата му се озова там, облекчавайки мъчението й, докато в същото време създаваше друго. Езикът му я облизваше,
