любеше с нея бавно, много, много бавно. Когато свърши, Уилоу се отпусна омекнала в ръцете му, със затворени очи и тежко повдигащи се гърди.
— След като си почина малко, пак ще се любим — измърмори Тарик.
Думите му бяха провлачени, очите — замъглени. Уилоу му се усмихна. Клепачите му трепнаха, когато отвърна на усмивката й.
— Сигурно остарявам — измърмори той плахо.
Тя го погали по челото.
— Спи, принце. Заслужи си почивката. — Гласът й трепна в ридание. — Прости ми, любов моя; моля те, прости ми.
Очите му се отвориха с усилие.
— Какво си направила?
За един отчаян миг Уилоу помисли, че упойката няма да подейства. Но когато той се опита да се надигне на лакти, ръцете му омекнаха.
— Прости ми — повтори тя. — Обичам те.
Пръстите му се свиха около раменете й, лицето му се озова плътно до нейното. Обвинението в очите му разкри точния момент, когато той осъзна какво става с него.
— Какво… си… направила?
Тогава ръцете му отпуснаха, очите му се вдигнаха нагоре и той целият омекна.
Уилоу се отпусна на дюшека. Край. Беше тъжна, но не изпитваше угризения. Извърши всичко това, за да живее Тарик. Но беше уплашена. Нямаше представа какво да очаква като една от наложниците на султана, нито пък какво й готви бъдещето, но щеше да се моли за чудо.
Чу се тихо почукване на вратата. Бейба я открехна и надникна вътре.
— Готово ли е, господарке? Спи ли принцът?
Уилоу се надигна, държейки чаршафа пред гърдите си.
— Да, готово е. Какво ще стане сега?
Бейба се приближи към леглото, повдигна клепачите на Тарик и се вгледа в очите му. Нямаше видима реакция.
— Ще спи дълго след като корабът ти замине — каза старата жена. — Ще повикам Мустафа, а ти се облечи. Аллах да те пази, господарке.
— Моля те, грижи се добре за Тарик — прошепна Уилоу.
Бейба излезе. Уилоу се изми, облече една от роклите, които Тарик й беше дал, и закрепи косата високо на темето си.
Беше готова, когато Мустафа дойде да я вземе, но донякъде се изненада, виждайки Али Хара с него. И той ли беше дошъл да се сбогува с нея?
— Корабът е готов да отплава със сутрешния отлив — каза Мустафа, след като хвърли кратък поглед към Тарик. — Справи се добре, господарке. Благодарен съм ти. Последвай ме.
Мустафа излезе от стаята. Уилоу се обърна отново към Тарик и притисна устни към неговите. Със стичащи се по лицето й сълзи тя побърза да настигне Мустафа, спирайки пред вратата за един последен поглед към любимия.
Тримата преминаха през притихналия сарай и излязоха навън в нощта. Една карета ги чакаше на двора. Мустафа се качи на мястото на кочияша. Али Хара настани Уилоу вътре и я последва.
— Тръгвам с тебе, господарке — каза евнухът.
— Какво? Мустафа знае ли?
— Аз настоях и той се съгласи. Моят господар би искал да те закрилям. Ние с Кемал ще правим всичко възможно да бъдеш в безопасност.
— Кой е Кемал?
— Той е главният евнух на Ибрахим и отговорник на харема. Бяхме приятели, преди да последвам принц Тарик в изгнанието му. Подозирам, че причината Салиха султан още да е жива се крие в това, че Кемал има голям авторитет.
Уилоу беше изпълнена с благодарност. Да знае, че ще има някоя приятелска душа в султанския сарай, това повдигна духа й.
— Благодаря ти, Али Хара, много се радвам, че ще дойдеш с мене.
„Отмъщение“ се извисяваше като огромен силует на пристана. Екипажът подготвяше кораба за отплаване, когато Уилоу, Мустафа и Али Хара се качиха на борда му. Уилоу беше придружена до каютата на капитана — същата, която беше заемала последния път на борда на „Отмъщение“ като пленница на Тарик.
Въпреки чувството й, че постъпва правилно, тя започна да се съмнява. Дали не беше действала безразсъдно? Имаше толкова много неща, които можеха да се объркат, че тя започна да се пита дали е било разумно да се остави Мустафа да я уговори да предаде Тарик. Да, тя спасяваше живота му, но знаеше, че той ще побеснее от гняв. И не само срещу нея. Мустафа и всички останали щяха да изпитат гнева му; не им завиждаше.
Изтощена след безсънната нощ, Уилоу се примъкна до леглото и седна. Погледна през прозореца и зърна първите пурпурни ивици зора. Тогава усети как корабът се плъзва от мястото си и полека започва да се измъква от залива.
Ръката й се вдигна към устата, сякаш внезапно беше осъзнала къде отива и защо. Изтича към вратата и спря с ръка на резето. После се обърна. Беше твърде късно за връщане. Всичко беше свършено. С радост щеше да понесе последиците заради Тарик. Той щеше да живее. А тя — да оцелява.
Тарик се събуди полека, изненадан, че стаята е залята от слънчева светлина и болезнено осъзнавайки мъчителното главоболие. Отвори и двете си очи и обърна глава, борейки се с болката, причинена от движението. Беше в леглото си… сам. Нужен му бе един миг съсредоточаване, за да разбере, че нещо не е наред.
Трябваше да е някъде, но не можеше да си спомни къде. Изпъшка и се опита да вдигне ръка към челото си, но с досада установи, че не може да помръдне нито ръка, нито някоя част от тялото си. Какво, по дяволите, не беше наред с него? Погледна надолу и изригна куп проклятия, когато разбра, че ръцете и краката му са вързани за леглото.
— Буден си.
Тарик вдигна очи и видя Бейба на един стол до леглото.
— Какво, в името на Аллах, става тук?
Внезапно облаците в мислите му се пръснаха и той си спомни, че трябваше да бъде на борда на „Отмъщение“ още преди няколко часа.
— Какво си направила? Пусни ме и повикай Мустафа!
Бейба се приближи към леглото.
— Не мога, господарю.
— Можеш и ще го направиш! — изрева Тарик. — Доведи Мустафа!
— Няма го, господарю.
Ужасна мисъл последва думите на Бейба.
— Къде е Уилоу?
Старата жена се дръпна от леглото.
— Няма я, господарю.
Тарик напъна въжетата. Те не поддадоха. Главата му туптеше от болка и той направи гримаса, опитвайки се да осмисли кошмара, в който се беше събудил.
Мустафа го нямаше, Уилоу я нямаше.
— Боли ли те главата, господарю? — запита Бейба. — Ще ти донеса нещо за успокояване.
— Не, не ти искам дяволските отвари. Упоила си ме — обвини я той. — Мустафа го е замислил, нали? След като съм заспал от упойката, е накарал Уилоу да се качи на борда на „Отмъщение“. И нея ли упои?
Бейба поклати глава, застанала на безопасно разстояние.
— Господарката Уилоу отиде охотно на кораба. Тя се съгласи с Мустафа, че животът ти трябва да бъде запазен.
— Проклети да сте, дано се провалите в най-тъмните дупки на ада! Кой командва тук?
