— Да, така е — призна Юсуф. — Какво мога да направя, за да ти помогна?
— Кога ще отидеш пак в града?
Юсуф поглади брадата си.
— Утре или вдругиден. Имам няколко добри коня за продан.
— Отлично! — Тарик погледна замислено към Мустафа. — Мустафа може да пътува с тебе, защото, ако го видят с мене, може да ни разпознаят. Аз ще тръгна един ден преди вас двамата и ще отида право при Хасан, търговеца на килими. Ще го помоля да ми доведе Кемал.
— Какви са намеренията ти, принце? — запита Мустафа. — Не планираш да влезеш сам в сарая, нали? Ще бъде самоубийство.
— Ще правя планове после, след като говоря с Кемал. Ако има начин да видя Уилоу, ще го намеря. — Брадичката му се вдигна предизвикателно. — Ще я спася, Мустафа, или ще умра.
— Не се отнасяй лекомислено към смъртта, господарю, пази се.
— Знам, но имай вяра в мене. Умея да се пазя.
Мустафа изпръхтя.
— Щом човек е влюбен, е склонен да мисли неразумно. Когато Тарик му отправи предупредителен поглед, Мустафа бързо смени темата.
Тарик отново се обърна към Юсуф.
— Можеш ли да доставиш коне в Истанбул за мене, Мустафа и моята жена? Двамата с Мустафа ще имаме нужда от дрехи, за да се престорим на скромни земеделци.
Дрехите, които Юсуф осигури за Тарик и Мустафа, получиха тяхното одобрение. Облечени в бозави роби и с избелели чалми, двамата не приличаха на принц и неговия лейтенант.
Тарик тръгна на следващата сутрин след засищаща закуска, като взе храната, която Фара му беше приготвила за из път. Мустафа и Юсуф трябваше да го последват на следващия ден и да се срещнат с него в магазинчето на Хасан на пазара.
Тарик влезе града, без никой да го познае, и подкара коня си по криволичещите улици на пазара, където сергиите вече затваряха. Свеждаше глава, когато патрулът еничари минаваше покрай него, и бдителността му не отслабваше, докато се придвижваше полека из улиците. Ако сега го познаеха, това щеше да бъде катастрофа.
Безпощадното слънце залязваше и пазарът постепенно взе да опустява. Тарик поемаше с наслада ароматите на подправки, зрели плодове и острия мирис на наскоро заклани животни.
Купи си питка, напълнена с месо, и започна да я яде, докато бродеше покрай сергиите, отрупани със скъпоценности, цветни топове коприна и други стоки, наредени така, че да хващат окото на купувача. Намери магазинчето на търговеца на килими и изчака и последният клиент на Хасан да излезе оттам. Хасан се обърна към него с усмивка:
— С какво мога да ти услужа, добри човече?
— Аз съм, Хасан… принц Тарик.
Очите на Хасан се разшириха и той понечи да се поклони, но Тарик го спря с поглед.
— Опасно е за тебе тук — прошепна Хасан. — Изчакай ме в задната стаичка, докато затворя магазина. Можем да поговорим насаме там. Знаеш пътя.
Тарик наистина знаеше пътя. Беше посещавал Хасан, когато идваше инкогнито в Истанбул, за да търси вести за майка си.
След няколко минути двамата мъже седяха през ниска масичка и пиеха чай. Хасан изчака Тарик да говори, присвил очи с любопитство.
— Можеш ли да ми уредиш среща с Кемал? — запита Тарик.
— Да, господарю. Ще отида веднага в сарая и ще поискам моят братовчед да те приеме. Тук ли трябва да се срещнете?
— Да. Искам да знам повече за условията в сарая.
— Чух, че Ибрахим е освободил майка ти. Няколко свидетели в сарая казват, че Салиха султан е била разменена за една робиня. — Той въздъхна. Иска ми се да я бях видял. Говори се, че косата й била като чисто злато.
Юмруците на Тарик се свиха.
— Да, всичко у господарката Уилоу е чисто злато. И тя е моя. Доведи ми Кемал, Хасан; това е всичко, което искам от тебе.
Хасан стана, поклони се и излезе от стаичката.
16
Тарик чака Кемал повече от час. Евнухът се вмъкна в задната стаичка на магазинчето на братовчед си и се поклони на принца. С нетърпелив жест Тарик покани управителя на харема, когото смяташе за свой приятел, да седне.
— Как е тя? — запита принцът без никакво предисловие.
— Ако питаш за господарката Уилоу, тя е добре — отвърна Кемал.
— Ибрахим…
Султанът е зает с държавни дела. Империята преживява трудни времена и той се среща със съветниците си всяка вечер, стоят до късно през нощта. Почти няма време за жените си.
Искам Уилоу да се махне от харема, преди той да си спомни за нея и да прати да му я доведат в леглото.
— Тази задача не е лесна, господарю. Харемът е добре охраняван, ако си спомняш, и стражите на сарая са верни на Ибрахим.
— Трябва да видя Уилоу и да говоря с нея. Искам да знае, че не е сама, че съм наблизо.
Кемал се усмихна.
Твоята жена вече знае, че си в Истанбул, и ме помоли да ти предам вест. Каза да не правиш глупости. Страхува се за живота ти.
И аз не искам тя да влезе в леглото на Ибрахим — изсъска Тарик през зъби. — Можеш ли да измислиш начин да се видя с нея, без да ме открият?
Това, което искаш, няма да е лесно — отвърна Кемал. — Господарката Уилоу не се радва на добро отношение сред наложниците на Ибрахим. Страхуваме се от отрова и двамата с Али Хара наблюдаваме всичко, което тя яде и пие. Жените се боят, да не би твоята жена първа да роди дете на Ибрахим, и ще направят всичко, за да го предотвратят.
— Но ти каза, че Ибрахим още не е спал с Уилоу.
— Така е, но ще дойде времето и за това. Нищо не мога да направя, за да я задържа далече от леглото на султана.
Ръцете на Тарик се свиха в юмруци.
— Не можем да допуснем това да се случи.
— Трябва много да внимаваш. Има определена царска награда за главата ти.
— Бих рискувал всичко, само и само да се видя с Уилоу. Тя трябва да знае, че няма да я изоставя. Мустафа ще пристигне утре в града с Юсуф, търговеца на коне. Ще обединим усилията си и ще измислим план да спасим Уилоу. Няма да напусна града без нея. Ако всичко друго пропадне, ще се предам на Ибрахим в замяна на нейната свобода. Той всъщност иска мене.
— Виждам, че си твърдо решен — въздъхна Кемал. — Винаги си бил упорит, господарю. Съветвам те да бъдеш търпелив и да действаш предпазливо. Тези неща изискват време.
— Нямаме време. Трябва да действаме бързо, преди Ибрахим да е пратил да доведат Уилоу в леглото му.
— Ще направя каквото мога — обеща евнухът. Потупа брадичката си. — Старите ти покои още са свободни. Толкова са далече от основната част на сарая, че още никой не ги е поискал.
— Да, тъкмо това беше причината да ги избера.
— Ако можеш да стигнеш до покоите си, без да те видят, ще уредя да ти доведа там господарката Уилоу по тайната стълбичка.
— Мустафа ми опази живота, като ме пренесе по покривите, макар почти да не си го спомням — изрече
