замислено Тарик. — Няма да бъде трудно да се върна по същия път в най-тъмната част от нощта.
— Ако всичко върви добре, ще ти доведа господарката Уилоу в твоите покои веднага щом успея да го уредя.
— Благодарен съм ти за всичко, което успееш да направиш, Кемал. Вие двамата с Али Хара сте добре дошли да дойдете с нас на Липси, ако пожелаете.
Кемал се засмя.
— Винаги съм си мечтал да стана пират. Сега трябва да вървя. Ще се срещнем тук след два дни.
— Ще бъда тук.
Тарик намери подслон в един евтин хан близо до пазара. Беше толкова изтощен, че заспа веднага след като изяде простата си вечеря в общото помещение. Върна се в магазинчето на Хасан привечер на следващия ден, за да чака Мустафа. Пазарът тъкмо приключваше дневната търговия, когато Хасан покани Мустафа зад завесата. Мустафа седна с кръстосани крака на пода и прие с благодарност чаша чай.
— След като утоли жаждата си, той запита:
— Научи ли нещо?
— Говорих с Кемал — отвърна Тарик. — Ибрахим е угрижен заради загубите в Полша. Кемал каза, че почти нямал време за наложниците си. За момента Уилоу е добре, но жените от харема ревнуват от нея. А ти знаеш какво означава това.
— Да — каза Мустафа. — Сега, когато знаеш, че почти няма какво да направиш за господарката Уилоу, може би трябва да си тръгнем.
Тарик изфуча:
— Никога! Кемал ми урежда среща с нея в старите ми покои. Те са свободни още откакто избягах.
— Това е лудост. Сигурно не цениш особено много главата си. Кемал не може да прави чудеса; не може да те спаси, ако те хванат.
— Нищо, което можеш да кажеш, няма да ме разубеди, Мустафа.
— Така да бъде. Какво искаш да направя?
— Разположи се при портите на сарая и дръж очите и ушите си отворени. Аз наех стая в хана „Седемте воала“. Можеш да се свържеш с мене там, ако мислиш, че има нещо, за което трябва да узная. След два дни Кемал ще ми каже дали плановете ни имат шанс да успеят.
Мустафа поклати глава.
— Какво се надяваш да постигнеш с една тайна среща с нея? Никоя жена досега не е избягала от харема. И двамата сте обречени. Най-добре ще бъде да я оставиш да свикне с новия си живот, а ти да продължиш своя.
— Не съм ти искал мнението, Мустафа — изръмжа Тарик. — Намери Юсуф и му кажи да ни приготви бързи коне.
След два дни Кемал се върна в магазинчето на Хасан. Тарик едва съдържаше възбудата си, чакайки другия да заговори.
— Да бъде прославен Аллах — започна Кемал с приглушен глас. — Ибрахим ще се срещне със своите генерали и съветници точно тази вечер. Съветът ще продължи до късно през нощта. Ако искаш да се видиш с господарката Уилоу, трябва да стане днес. Придворният астролог предсказа тъмно небе с малко лунна светлина.
Сърцето на Тарик едва не изскочи от гърдите му.
— Можеш ли да заведеш Уилоу в старите ми покои?
— Да, всички трябва да бъдат заспали, когато я отведа до тайната стълба. Ти можеш ли да стигнеш до стаята си, без някой да те види, принце?
— Разбира се — изрече уверено Тарик. — Кога да я чакам?
— В полунощ ще ти доведа твоята жена.
— Благодаря ти, Кемал. Направи ми голяма услуга, която няма да забравя.
След като Кемал си тръгна, Тарик излезе навън, за да открие Мустафа и Юсуф. Намери ги близо до портите на сарая. Мустафа се облягаше на стената, а Юсуф се пазареше с един мъж, който искаше да купи кон.
Държейки главата си наведена, докато минаваше покрай един еничар, Тарик каза тихо на Мустафа, докато минаваше край него:
— Среща в кафене „Казба“ след един час.
Каза същото и на Юсуф, когато уж случайно се блъсна в него; после отиде право в кафенето и седна на една маса, отчасти скрита в сенките. Мустафа и Юсуф дойдоха поотделно след един час.
— Всичко върви както трябва — каза Тарик с приглушен глас. — Ще се срещна тази нощ с Уилоу. Кемал обеща да я доведе в старите ми покои в полунощ.
— Единственият начин да не те видят е да стигнеш дотам през покривите — каза Мустафа. — Ще дойда с тебе.
— Не, няма. Ще го направя сам. След като говоря с Уилоу, ще определя момента за спасяването й. Тогава, Мустафа, ние двамата с тебе ще й помогнем да мине по покривите до мястото, където Юсуф ще ни чака с конете. После бързо ще се качим на „Отмъщение“. Ако имаме късмет, няма да забележат отсъствието й чак до сутринта. Мустафа остана скептичен.
— Твърде много неща могат да се объркат. Това не ми харесва. Откъде знаеш, че Ибрахим няма да прати за нея тази нощ?
— Тогава се моля Уилоу, Кемал и Али Хара да му попречат. Досега успяваха.
— Ще имаш най-добрите ми коне — закле се Юсуф.
Срещата им приключи скоро след това. Тарик веднага се върна в хана, за да се приготви за срещата си с Уилоу. Очакване пулсираше в тялото му. Мисълта, че ще види я отново, караше сърцето му да се мята в гърдите и кръвта му да кипи. Как щеше да се раздели с нея, след като се видят тази нощ? Все едно да откъсне нещо от себе си. С невидими връзки ги беше свързала фаталната страст, която споделяха.
Без Уилоу той се чувстваше като човек с половин сърце. Откакто се беше разделила с него, той се беше вманиачил. Беше се заклел, че когато тя се върне там, където й беше мястото, никога нямаше да я пусне да си иде. Ако това беше любов, значи така да бъде.
Тарик се приготви щателно за прехода през покривите. Облечен в свободни тъмни дрехи, с леки обувки, той изчака да остане един час до полунощ, преди да напусне хана. Без да му се обажда, Мустафа се отдели от сенките и го последва.
Тарик тръгна по тесните улички на пустия пазар, тялото му бе напрегнато, сетивата му — нащрек. По едно време трябваше да се свърне в една пресечка, за да избегне нощния патрул. Когато стигна стените на сарая, затърси място, където би могъл да се хване за надвисналия покрив и да се покатери на него.
Като тъмен силует на фона на мастиленочерното небе той започна да скача от покрив на покрив, със сигурни и решителни стъпки, за да намери пътя към старите си покои. Нищо не можеше да го спре сега. Уилоу беше толкова важна за него, колкото въздухът в дробовете му и кръвта, която течеше във вените му. Тя беше неговото сърце и душа.
Уилоу се чувстваше застрашена, въпреки че Кемал и Али Хара внимателно оглеждаха храната и напитките й. Днес нещата бяха взели нежелан обрат, когато Ибрахим влезе в харема. Тя още усещаше тъмните му очи да изгарят кожата й, докато той разговаряше с Хатидже. Уилоу знаеше, че говорят за нея, и разбра, че е само въпрос на време той да прати да я доведат в леглото му.
Нямаше обаче да бъде днес. Али Хара й каза, че Ибрахим има среща със съветниците си и ще говори с тях до късно.
Значи имаше още един ден отсрочка, но после какво? Може би щеше да се престори, че е болна от тайнствена болест. Не се изискваше особено силно въображение, за да си представи как повръща върху Ибрахим, когато той се опитва да легне с нея.
Уилоу се опита да не показва страх, когато Ума се приближи към нея и каза:
— Няма да доживееш да отидеш при него. Аз ще бъда първата, която ще роди наследник на нашия господар.
— Халал да ти е — отвърна Уилоу. — Ако искаш моето мнение, султанът не е способен да създава деца. Мъж с толкова много красиви наложници на разположение би трябвало да има много наследници, а той няма никакви.
