— Сънувам ли?
— Не, любов моя, тук съм и ти си в ръцете ми. Но е време да се връщаш в харема. Кемал те чака.
— Кога ще те видя пак?
— Скоро, обещавам. Позволи ми да ти помогна с ризата и кафтана.
Той надяна двете дрехи през главата й и постави чехлите така, че тя да може да пъхне краката си в тях.
После бързо се облече и я отведе към ходника. Уилоу се обърна към него сломена.
— Ами ако…
Той спря думите й с целувка.
— Не, не мисли за това. Нищо няма да се обърка. Върви. Чакай Кемал да те осведоми кога ще тръгнеш.
Панелът се отвори и той я загледа как слиза по стълбите, а умът му вече предвкусваше деня, когато Уилоу щеше да бъде свободна да решава бъдещето си. Ако искаше да се върне в Англия, той щеше да я откара благополучно до дома й и щеше да тъгува за нея до края на живота си. Но ако пожелаеше да остане с него на Липси, той се закле, че ще се ожени за нея и ще се откаже от пиратството и от вендетата си срещу Ибрахим.
Когато тя стигна най-долното стъпало, се обърна и му махна. Той също й махна, после панелът се затвори. Пурпурни линии оцветяваха източния хоризонт, когато Тарик се покатери на перилата на балкона и посегна към най-близкия покрив. Започна да прескача уверено от сграда на сграда, за да стигне до стената, която обграждаше сарая, и да се прехвърли през нея. Продавачите вече отваряха сергиите си на пазара, когато той стигна в стаята си в хана „Седемте воала“. Мустафа го следваше отблизо, но без той да разбере.
Внезапно усетил, че го следят, Тарик хлътна в една пресечка. Когато Мустафа мина покрай него, той излезе насреща му.
— Какво правиш?
— Пазя ти гърба.
Тарик изсумтя раздразнено.
— Не съм те молил да ме защитаваш.
Мустафа вдигна рамене.
— Където си ти, там съм и аз.
Тарик погледна към небето.
— Патрулът скоро ще излезе. Намери Юсуф и елате да се видим в кафенето по пладне. Знаете в кое. Трябва да действаме бързо, преди Ибрахим да си е спомнил за Уилоу.
Мустафа кимна и изчезна в мъгливата утрин. Тарик продължи към хана. Щом стигна в стаята си, се стовари на леглото за няколко часа много необходим сън.
Завръщането на Уилоу в харема не остана незабелязано. Ума, която спеше леко, беше дочула гласове и реши да види какво става. Това, което видя, когато открехна вратата си и надникна в коридора, я накара да позеленее от ревност. Видя Уилоу пред нейната стая, разрошена и изтощена от любене. Тъкмо се сбогуваше с Кемал. Имаше само една причина някоя от наложниците на Ибрахим да е будна в този утринен час. Очевидно султанът беше повикал английската хурия в леглото си.
Стиснала здраво юмруци, Ума искаше да изкрещи от ярост. Ако Уилоу роди дете на Ибрахим, той ще я направи своя съпруга — положение, към което Ума се стремеше още от мига, когато влезе в харема на Ибрахим. За съжаление, двете кучета пазачи на Уилоу бяха попречили да погълне билката, която щеше да я направи неспособна да зачене. Ума, дъщеря на паша, смяташе, че само тя от всички наложници на Ибрахим има право на титлата султан хатун.
Красотата на англичанката бледнееше в сравнение с нейното знойно сияние, мислеше Ума. Освен златната коса у Уилоу нямаше нищо забележително. Хитра усмивка изви начупените устни на Ума. Ами ако онази жена бъде лишена от най-красивото си? Ако изгуби косата си, у нея няма да има нищо, което Ибрахим да харесва.
Не подозирайки мрачните кроежи на Ума, Уилоу се изкъпа в хамама на сутринта заедно с другите жени. Опита се да не обръща внимание на мрачните погледи на Ума, въпреки че я гризеше странно предчувствие. Какво е намислила Ума? След любовната си нощ с Тарик Уилоу беше твърде щастлива, за да позволи някой да помрачи настроението й. Скоро щеше да избяга и нямаше да бъде обект на ревността на тази жена.
Какво щеше да стане после, зачуди се тя. Ако Тарик я обичаше, както й призна, щеше ли да се откаже от пиратството заради нея? Щеше ли да се задоволи да бъде съпруг и баща? Изобщо искаше ли да има деца? Щеше ли вендетата срещу Ибрахим да продължи да бъде движещата сила в живота му?
Тези и много други въпроси се въртяха в главата й, наред с отчаянието, че едва ли ще може да постигне мечтата си за изпълнена с любов връзка с Тарик. Нейната култура не позволяваше наложници и няколко съпруги, докато неговата насърчаваше това. Уилоу искаше обвързване и вярност от мъжа, когото обичаше, но нямаше представа дали Тарик мисли така. Не бяха го обсъждали.
Ако има любов, всичко е възможно. Уилоу трябваше да вярва в това.
Али Хара дойде при нея, след като тя излезе от хамама, и я помоли да поговорят насаме. Тя го покани в стаята си.
— Нещо не е наред ли? — запита тя тревожно.
— Внимавай — предупреди я Али Хара. — Ума е намислила нещо. Ревността я разяжда. Тя вярва, че снощи си била в леглото на Ибрахим.
Уилоу се вцепени.
— Какво? Защо ще мисли така?
— Струва ми се, но не знам със сигурност, че е дочула нещо снощи и е предположила, че си била повикана от Ибрахим.
Уилоу пребледня.
— Може да е чула как двамата с Кемал говорим пред вратата на стаята ми рано тази сутрин. Просто му пожелах лека нощ и му благодарих, че е направил възможна срещата ми с Тарик. Ума може да осуети плановете му. Какво да правя?
— Вече предупредих Кемал. Разбрахме се да бдим още по-зорко над тебе, докато не заминеш с принц Тарик. Моля се на Аллах да стане скоро.
— Ще избягаш ли от града с нас? — запита Уилоу.
— Да. Ти съмняваше ли се? Кемал също така изрази желание да напусне. Щом Ибрахим научи, че е помагал на принц Тарик, животът му е застрашен въпреки сегашната му влиятелна позиция.
Той погледна към затворената врата.
— Ще ти нося храната лично, за да не се страхуваш от отрова. Предлагам да стоиш в стаята си, докато не получим известие от принца.
Али Хара се поклони и си тръгна. Уилоу отиде към прозореца и се загледа към градината; няколко наложници се разхождаха наоколо, докато други се изтягаха около езерцето с рибките. Забеляза Ума и разбра, че жената гледа към нея през прозореца. Веднага се отдалечи от острия й поглед.
По-късно, след като довърши обеда си, Уилоу сплете косата си, за да не се разроши, докато спи, и легна. Беше спала много малко предната нощ и само за минути се поддаде на изтощението. Не усети как Ума влиза в стаичката й с чифт остри ножици. Не усети и как ножиците срязаха дългата й плитка.
Тържеството на Ума не трая дълго. Докато държеше плитката на Уилоу вдигната пред очите си, за да я огледа отблизо, Али Хара нахлу в стаята.
— Жено, какво си направила на моята господарка?
Уилоу се събуди със силно трепване, внезапно осъзнавайки шума наоколо си. Панически тръпки препуснаха по гръбнака й, когато разбра какво се е случило. Голямата ръка на Али Хара стискаше китката на Ума, която държеше остри ножици. Тогава Уилоу осъзна какво държи Ума в другата си ръка и собствената й ръка се стрелна към главата й. Вик се изтръгна от гърлото й.
Косата й я нямаше! Ума я беше остригала, докато е спала. Не беше останало нищо, само крайчето на плитката й. Тя се надигна и се хвърли към Ума. Наложницата се отскубна от Али Хара, вдигайки ръце, за да се запази от яростта на Уилоу. Али Хара пристъпи между двете жени.
— Вещица! — извика Уилоу. — Виж какво ми направи.
