Ума се усмихна.
— Без коса моят господар няма какво да ти хареса. — Вдигна дългата плитка на Уилоу и й я хвърли. — На ти! Може би Али Хара ще направи чудо.
Извърна се и избяга навън, заливайки се от смях.
Уилоу вдигна отрязаната плитка, очите й плувнаха в сълзи. Не смееше да погледне в сребърното огледало, страхуваше се от това, което щеше да види там. Сигурно изглежда като изрод.
— Още си красива, господарке — успокои я Али Хара. — Със или без коса, красотата ти няма равна.
Внезапно Кемал нахлу в стаята.
— Какво се е случило? Господарката Ума излетя оттук, сякаш кучета я гонеха по петите.
Уилоу вдигна отрязаната си плитка, не можейки да каже и дума.
— Господарката Ума ли го направи? — запита Кемал.
— Да — отвърна Али Хара. — Влязла в стаята, докато господарката Уилоу спяла.
— Къде беше, когато е станало това? Така ли пазиш господарката си?
Али Хара наведе глава.
— Излязох само за малко, да се облекча. — Закърши ръце. — Не биваше да се случва.
Изведнъж Уилоу се свести. Това не беше краят на света. Косата й щеше да порасне. Можеше да бъде много по-лошо. Ума можеше да забие ножиците в сърцето й.
Изтривайки очи, тя си пое дълбоко дъх.
— Добре съм. Това е само отрязана коса, тя ще порасне. Али Хара беше чудесен, както и ти, Кемал. Не се обвинявайте заради това.
— Все пак господарката Ума ще бъде наказана — обяви Кемал. — Ще се покае заради греховете си, когато усети бастонадата по стъпалата си. Няма да може да ходи дни наред.
Уилоу трепна.
— Не, Кемал, не я наказвай. Малко жени тук ме харесват. Ако накажеш Ума, това може само да направи враговете ми по-решителни. Хатидже ме ненавижда, харесва Ума. Дано скоро да се махна.
— Ако Аллах желае, ще получим известие от принц Тарик още днес — каза Кемал.
— Ето, вземи я — каза Уилоу, подавайки отрязаната си плитка на Кемал. — Не мога да я гледам.
Кемал наклони глава и я заразглежда с око на познавач. Косата, останала на главата на Уилоу, лишена от тежината си, се виеше в купчина непокорни къдрици. Широка усмивка озари тъмното му лице, разкривайки два реда бели зъби.
— Изглеждаш възхитително, господарке.
Ръцете на Уилоу посегнаха към главата й, но намериха само безпорядък от непокорни къдрици.
— Шегуваш се, Кемал, но във всеки случай ти благодаря. Кемал посегна към сребърното огледало и го вдигна пред очите й.
— Виж се, господарке. Косата сама по себе си не прави жената красива.
Уилоу погледна отражението си в огледалото. Отначало шокът да се види без красивата си дълга коса изкара още сълзи на очите й. Но, от друга страна, се поуспокои. Колкото повече се вглеждаше в шапката от къдрици, толкова повече осъзнаваше, че не е толкова зле, колкото си го беше представяла.
— Кемал казва истината — съгласи се Али Хара. — Красотата ти не е намаляла, господарке.
Уилоу се усмихна през сълзи.
— Мислиш ли, че принц Тарик ще ме хареса така?
— Със сигурност, господарке — отвърна Али Хара.
Уилоу остана в стаята си до края на деня, не искайки да се срещне с наложниците на Ибрахим. Знаеше, че ще бъде осмяна от жените с дълги, пищни коси, и й трябваше време, за да се нагоди към промяната във външността си. Едва след като закуси на следващия ден, тя се осмели да излезе от стаята си.
Уилоу разбра веднага, че Ума е разказала за дръзката си постъпка, защото беше посрещната с хихикания и шепот. Свела ниско глава, тя седна на един диван и се опита да не обръща внимание на подигравките на жените и на презрителните им погледи. За нейна изненада една плаха девойка на име Талия седна до нея.
— Не е толкова зле — увери я тя. — Може би Ибрахим ще бъде очарован.
Уилоу й отправи топла усмивка.
— Искрено се надявам да не бъде.
— Ума не биваше да го прави. Аз бих се страхувала за живота си, ако привлека вниманието на султана — каза тихо Талия. — Още не са ме викали в спалнята му. Но Хатидже ме харесва; може би ще ме пази от гнева на Ума.
Внезапно Талия скочи.
— Ума гледа насам, трябва да тръгвам. Моля те, прости ми.
И избяга сред шумолене на поли.
Ума пристъпи към Уилоу и седна до нея със самодоволна усмивка.
— По-грозна си; отколкото си представях — измърка тя. — Ибрахим ще загуби интерес веднага щом те види.
— Значи си ми направила голяма услуга — отвърна Уилоу. — Много съм ти благодарна.
Ума я изгледа втренчено с отсъстващ поглед, после стана и се отдалечи. Уилоу се усмихна, чувстваше се така, сякаш е спечелила малка битка, ако не и самата война.
След два дни Али Хара каза на Уилоу, че Тарик се е свързал с Кемал чрез Хасан.
— Времето настъпи. Довечера ще те заведа в старите покои на принца — каза Али Хара.
Надеждите на Уилоу надигнаха глава.
— Тарик ще бъде ли там?
— Да, но този път ще те вземе със себе си.
— Ти ще дойдеш ли с нас?
— Да. Щом Ибрахим разкрие, че съм заговорничил с принца, ще ме убие много мъчително.
Уилоу пребледня.
— Може би не бива да опитваме. Ако планът пропадне, някой ще пострада.
— Твърде късно е, господарке. Ще дойда за тебе, след като всички заспят. Облечи тъмен кафтан.
— Ще се моля за успех — каза Уилоу.
Поговориха още няколко минути, без да подозират, че Ума е чула по-голямата част от разговора. Тя беше заподозряла нещо, когато видя Али Хара да влиза в стаята на Уилоу. Имаше прекалено много тайни разговори между евнусите в харема и Уилоу. Ума искаше да разбере какво става зад гърба й, за да опази мястото си в харема.
Когато Али Хара влезе в стаята на Уилоу, Ума го беше последвала и беше долепила ухо до вратата. Макар да не беше чула всяка дума, чу достатъчно, за да научи, че принц Тарик, врагът на нейния господар, е в Истанбул и възнамерява да отвлече Уилоу. Ума не възразяваше срещу заминаването на Уилоу, но ако би могла да помогне на Ибрахим да плени пиратския принц, би спечелила вечната благодарност на султана и дори много повече.
Тя се измъкна, преди Уилоу, и Али Хара да бяха свършили разговора си.
— Ами Кемал? — запита Уилоу. — Ще дойде ли с нас?
— Да, и той иска да се избави от Ибрахим. Ще излезе през портата, защото излизането му няма да породи подозрения. Той често напуска сарая в различни часове. Не се тревожи, господарке, всичко ще бъде наред.
Уилоу си пожела и тя да беше толкова сигурна.
Беше готова и в очакване, когато настъпи полунощ. Беше прекалено възбудена, за да си почива, след като научи, че трябва да напусне харема още тази нощ. Макар че с нетърпение чакаше да бъде най-накрая свободна, не можеше да не се притеснява за бъдещето си. Щяха ли с Тарик да бъдат заедно? Щеше ли той да се ожени за нея и да остави пиратството? Надяваше се да стане така, защото иначе нямаше да го приеме.
Дискретно почукване на вратата внезапно прекъсна мислите й. Вратата се отвори и Али Хара влезе в стаята.
— Време е, господарке. Кемал излезе преди няколко часа. Вече ни чака с конете.
