но тя ще се научи да не му се противопоставя.
Той се засмя.
— Да, добро наказание за глезена жена. Но най-напред обаче ще се насладя на твоята смърт, скъпи братко. Ще помисля ден или два, преди да реша как ще умреш.
Без да престава да се смее, той се обърна и се отдалечи, оставяйки зад себе си тежка завеса от тишина.
— Ще дойде помощ — каза Уилоу с надежда, след като стъпките на Ибрахим заглъхнаха. — Мустафа ще ни спаси.
— Моли се на господ и на Аллах да го направи — каза Тарик. — Сега трябва да си починеш, любов моя.
Тарик добре познаваше Хабиб и по-скоро би видял Уилоу мъртва, преди да стане плячка на звероподобния коняр. Не оплакваше собствената си смърт, а по-скоро жестоката съдба на Уилоу.
Мустафа и Али Хара разбраха какво става в стаята на Тарик, но не можеха да му помогнат. Разбираха, че ако се втурнат да го защитят, вероятно ще бъдат убити, ето защо останаха безшумни на балкона, когато еничарите отведоха Тарик и Уилоу.
— Какво ще правим? — изшептя Али Хара. — Чу Ибрахим. Ще даде моята господарка на коняря и ще прати нашия принц на смърт.
— Нищо не можем да направим без помощ — отвърна Мустафа. — Ще отида веднага на „Отмъщение“ и ще се върна с хората на принца.
Али Хара поклати глава.
— Еничарите са много, а ние сме малко.
— Трябва най-напред да кажем на Кемал и Юсуф какво стана — прошепна Мустафа. — Може би Кемал знае някакъв път до тъмницата, който ние не знаем.
Прехвърляйки се от покрив на покрив, двамата мъже скочиха от стената и стигнаха до една тъмна пресечка близо до сарая, където двама мъже чакаха с няколко коня.
— Къде са? — запита Кемал, когато разбра, че Мустафа и Али Хара са сами.
— Предадени сме — изсъска Мустафа.
— От кого?
— Точно това бих искал да знам.
— Не ме гледай така — предупреди го Кемал. — Мислиш ли, че бих предал нашия принц?
— Не знам какво да мисля — изръмжа Мустафа.
— Може би някой е подслушвал разговора ни — предположи Али Хара.
— Ума — предположи Кемал. — Или тя, или Хатидже. Трябва да се върна веднага в харема.
— Разумно ли е? — запита Мустафа.
— Доколкото разбирам, участието ми в проваленото бягство на господарката Уилоу не е разкрито. Най- вероятно Али Хара е бил подслушван, когато е говорил с господарката Уилоу в нейната стая. Моето име беше ли споменато в разговора ти с господарката Уилоу, Али Хара?
Али Хара си припомни разговора с Уилоу.
— Да, но може би доносникът не е чул или вече си е бил тръгнал. Твоето име беше споменато само веднъж, в края на нашия разговор.
Кемал се намръщи.
— Въпреки това трябва да се върна. Мустафа ще има нужда от някой в сарая, който да го осведомява.
— Това ще бъде от помощ — съгласи се Мустафа. — Но не и ако животът ти е в опасност.
Кемал се засмя.
— Ибрахим няма да сметне, че един евнух може да бъде толкова дързък, че да вземе участие в такъв план. Оставете вест при Хасан и аз ще направя същото. Молете се на Аллах да намерим начин да спасим принц Тарик и неговата жена.
След това те се разделиха.
18
Ибрахим излезе от тъмницата и веднага прати да повикат Кемал. Имаше много въпроси без отговор около бягството на Уилоу, за които трябваше да получи обяснение… въпроси, на които само Кемал биха могъл да отговори.
— Викал си ме, господарю? — промълви евнухът, покланяйки се дълбоко пред султана.
— Как е уреждал Али Хара срещите между жената Уилоу и брат ми без твое знание? — изрева Ибрахим. — Ти трябва да знаеш всичко, което става в харема, но аз чух за заговора от Ума.
— Има много интриги в харема, господарю — обясни Кемал. — Ако господарката Ума беше дошла при мене с подозренията си, щях да предприема стъпки, за да прекратя срещите и да те осведомя за присъствието на изменника Тарик в Истанбул. Но тя реши да пренебрегне авторитета ми.
Ибрахим гледа втренчено Кемал цяла минута, като че ли се опитваше да провери достоверността на думите му.
— Никога не си ме лъгал досега, ето защо ще приема твоето обяснение. Но те предупреждавам въпреки това, да упражняваш повече контрол. Благодарение на Ума онова куче Тарик сега е в моята тъмница. Той ще бъде екзекутиран на градския площад след два дни. Колкото до жената Уилоу, моят коняр ще я вземе, след като тя присъства на смъртта на любовника си. — Той махна с ръка. — Свободен си.
Кемал се оттегли. Трябваше веднага за съобщи на Мустафа, макар да се страхуваше, че той почти няма какво да направи, за да спаси принца. Потупа брадичката си и хитра усмивка изви устните му. Ами ако гражданите на Истанбул се вдигнеха на бунт срещу екзекуцията на принц Тарик?
Не беше необходимо много време на Ибрахим, за да реши, че Тарик трябва да бъде обезглавен, и той сметна, че е оправдано това да стане в публично.
Тарик беше разбойник, пират, който беше нападал неговите кораби и беше пречил на корабоплаването му и на морските му операции. Всичко това беше равносилно на държавна измяна.
Великият везир, щом разбра каква съдба се готви за принц Тарик, веднага изрази несъгласието си.
— Милостиви господарю — каза Селим паша, — публичното екзекутиране на твоя брат не е разумно решение. Народът много го уважава.
Ибрахим го простреля с гневен поглед.
— Не мога да си позволя да го оставя жив. Неговата популярност му дава сила.
— Точно така — кимна Селим паша. — Той е смятан за герой от народа, защото по чудо остана жив. Публичната екзекуция може да предизвика бунт.
Ибрахим го накара да замълчи с рязко махване на ръката.
— Ти си много мек, Селим. Моят народ се бои твърде много от мене, за да се разбунтува. — Прониза везира със суров поглед. — Ако откажеш да ми се подчиниш, мога да те сменя. Ако цениш живота си, предлагам да уредиш публичната екзекуция. Ясен ли съм?
Селим паша се преклони пред желанието на Ибрахим.
— Съвършено ясен, господарю. Брат ти ще бъде обезглавен съгласно твоите заповеди.
— Разлепи съобщения — заповяда Ибрахим. — Публичното изпълнение на присъдата ще утвърди авторитета ми пред поданиците и те ще осъзнаят силата ми.
Селим паша се поклони и излезе, оставяйки Ибрахим предоволен от себе си. Най-после! Беше чакал дълго време, за да прекрати заплахата срещу своята власт от страна на Тарик. Нямаше търпение да види изражението на брат си, когато научеше, че му остават само два дни живот. Всъщност, реши той, най-добре беше да му го съобщи лично.
Тарик седеше мрачен на влажния сламеник, който му служеше за легло, пожелавайки си да може поне още веднъж да прегърне Уилоу — за последен път. Макар да не й го беше казал, знаеше, че скоро ще умре. Беше живял цял живот в сарая и не знаеше да има друг изход от тъмницата освен онзи, през който бяха влезли; бягството беше практически невъзможно.
Поне двамата с Уилоу можеха да общуват, но какво да каже човек, когато не е останала надежда? Всичко, което би могъл да направи, беше да й повтаря, че я обича, и да я насърчи да бъде смела, защото тя
