Кони Мейсън
Господарят на мрака
ПРОЛОГ
Лондон, юли 1403
Застанал горд и строен, той не пожела да приеме черната качулка, предложена му от палача, и храбро се изправи с лице към огромната тълпа от кряскащи и присмиващи се зяпачи, които се биеха, за да заемат по-добро място, от което да гледат как ще бъде обесен един от поддръжниците на сваления крал Ричард. Мнозина мислеха, че това е уместен край за водач на краткотрайното въстание в Уелс. Подстрекател на бунта беше Оуен Глендоуър, провъзгласил се за принц на Уелс през 1400 година.
След неуспешния опит да отнемат трона от крал Хенри IV уелските поддръжници на Оуен Глендоуър бяха пленени и отведени в Лондон за екзекуция. Имуществата и земите им бяха отнети, а мъжете от семействата бяха пратени в изгнание или убити. Макар уелският лорд Кларънс Мортимър, произхождащ от рода на извънбрачните наследници на Ричард II от дома Мортимър, не беше замесен във въстанието, съседът му лорд Грей Рътин и неговият син Ивън го бяха обвинили, че заговорничи с Оуен Глендоуър и рода Нортъмбърленд.
Оживена от отказа на осъдения да надене качулката, тълпата изрева одобрително и се втурна към бесилката, за да види за последен път графа, обвинен в измяна. Мортимър упорито беше твърдял, че е невинен, но доказателствата бяха прекалено убедителни, за да бъдат пренебрегнати от крал Хенри IV, който беше действал извънредно енергично, за да потуши въстанието. Заради верността му Хенри беше възнаградил Ивън Грей с именията на Мортимър, едни от най-големите и най-богатите в Уелс.
Две усамотени фигури стояха отзад в тълпата: беден възстар селянин с наметало с качулка и младо момче, облечено в груби вълнени дрехи.
— Хайде, Хайме, тук днес не е място за тебе. Не трябваше да ти позволявам да ме убедиш да правим такива глупости. Ако те открият, ще стане лошо.
Момъкът, на не повече от четиринадесет или петнадесет години, обърна очи, черни като нощта, към другаря си.
— Ще остана до края, Гейлърд. Баща ми би го очаквал от мене.
Гейлърд изпъшка уплашен. Не искаше момчето да става свидетел на ужасната мъст на краля. Кралят беше издал заповед след екзекуцията трупът на предателя да бъде разсечен на части и изложен като предупреждение за онези, които замислят предателство. Страхуваше се, че жестокото правосъдие на краля ще нанесе непоправима вреда на впечатлителното момче.
Могъщ рев се надигна сред тълпата, когато палачът сложи въжето на врата на предателя. Очевидно Кларънс Мортимър не беше страхливец, защото изглеждаше спокоен, взрян над главите на стълпилите се хора. Тъмните му очи се спряха на фигурите на скромния селянин и момчето, застанали сами в края на тълпата. Тогава, сякаш доволен от нещо, което беше видял, се усмихна с крайчеца на устата си и гласът му се разнесе високо и ясно над смълчалата се тълпа.
— Бог ми е свидетел, че съм невинен. Моля се един ден да бъда отмъстен и доброто ми име да бъде възстановено.
Зяпачите зашумяха одобрително, възхвалявайки смелостта на осъдения. След миг капакът се отвори и тялото му пропадна в бездната на вечността.
Момчето, застанало в края на тълпата, трепна конвулсивно, гледайки как въжето се опъва и се разтърсва няколко пъти, а после замира. Но най-лошото идваше сега. След като мъжът беше обявен за мъртъв, тялото му беше разсечено на парчета и понесено на пики над главите на хората. С лице, потъмняло повече и от дълбините на ада, с невероятно свирепо изражение момчето остана на място, без да се отвръща от ужасното зрелище. Черните му очи блеснаха, докато паметта му завинаги скътваше гледката и думите на осъдения.
— Идваш ли, господарю Хайме? — запита Гейлърд, подръпвайки ръкава му.
— Да, Гейлърд, готов съм да тръгна. Но запомни добре, кълна се във всичко свято, че ще отмъстя за смъртта на баща си. Лорд Грей и синът му ще страдат заради това, което причиниха днес на баща ми.
Думите му бяха произнесени с такова свирепо обещание Гейлърд видимо пребледня. Никога досега не беше срещал такава палеща омраза у толкова млад човек.
1
Крисищ Северен Уелс, 1416
Ледена суграшица, носена от вятъра, напираше откъм морето, обсипвайки лицата на мълчаливите мъже, заети с някаква работа на брега, със сол и пяна. Те работеха бързо и сръчно, разтоварвайки бъчви от лодките, които образуваха подвижна пътека от люлеещия се кораб, закотвен в уединеното заливче под скалата. След като разтовариха всички бъчви и ги наредиха на брега, ги натовариха на фургони и ги подкараха нагоре по тясната, виеща се пътека под разрушената крепост, чиято тъмна сянка се простираше като зловещ призрак в мрачния безлунен пейзаж.
На върха на скалата една забулена фигура, възседнала черен като нощта жребец, наблюдаваше безмълвно. Подплатеното с хермелинова кожа наметало се развяваше в диво безредие, придавайки й вид на крилат отмъстител.
Един от мъжете долу на брега го забеляза и го посочи на другарите си. Макар че мнозина селяни бяха чували за него, нямаше нито един измежду тях, който би го предал.
Наричаха го Господаря на мрака.
Пазач на старата кула, разграбена и опожарена много отдавна от Оуен Глендоуър. Само високата двойна кула беше останала от великолепния някога замък, кацнал на скалист полуостров високо над залива Тремадог. Зад него се издигаха живописните планини на Сноудония.
Господар контрабандист.
Само благодарение на Господаря на мрака селяните живееха сносно във времената на невероятни изпитания, причинени от войните и глада. Той водеше делата си предимно чрез Гейлърд, възстар мъж, на когото Господарят на мрака се доверяваше безусловно.
Когато бъчвите бяха натоварени във фургоните и изпратени по тясната пътека към замъка, конят и ездачът рязко се извърнаха и изчезнаха в мъглявата завеса от дъжд и мрак.
— Плати ли на хората, Гейлърд?
Хайме Мортимър стоеше пред пламтящия огън в кулата на замъка, единствената все още обитаема част от старинната постройка. Лицето му беше полуизвърнато от светлината, която обагряше в бронзово красивите му черти. Профилът му говореше за сила и извечна власт, твърдост и непреклонност. Но въпреки огромните размери на мускулестото му тяло и страшния му вид силните му черти носеха отпечатъка на известна чувственост, за което много от селските девици биха могли да свидетелстват.
С коса, черна като нощта, и също такива очи, Хайме Мортимър беше мъж, когото рядко се осмеляваха да предизвикват. Но през 1416 г. той беше тайна за всички с изключение на селяните, сред които беше живял от петнадесетгодишен, когато Гейлърд го беше довел в тази изолирана крепост край морето, прекалено разрушена и маловажна за крал Хенри V. Замъкът Крисит беше притежание на рода на майка му от векове насам, но възрастта му и окаяното му състояние го бяха направили безполезен за краля.
Когато Гейлърд го беше довел тук след въстанието и смъртта на баща му, бяха намерили замъка почти необитаем и с годините Хайме беше развил известни чувства към обвяваната от ветровете купчина скали и камъни. Знаеше от клюките, че крал Хенри, родът Грей, лорд Съмърсет и помощниците им са го смятали за мъртъв през всичките тези години. Но противно на всички очаквания и с помощта на Гейлърд той беше оцелял и всяка година го довеждаше все по-близо до осъществяването на съкровеното му желание. Много скоро, беше се заклел той, Ивън Грей, граф Флинт, щеше да си плати за смъртта на Кларънс Мортимър и титлата щеше да бъде върната на законния й притежател.
— Брендито е прибрано на сигурно място в мазето, хората си получиха парите и си тръгнаха — каза Гейлърд, топлейки се на огъня. — Хубава нощ за работа, момчето ми. Ще прибави доста към богатството ти.
Замисленото изражение на Хайме не се проясни, докато очите му се вглеждаха унило в пламъците.
