— Ако е като баща си, сигурно е красив мъж — припомни си Нан, оправяйки воала на Алета. — Но нали знаете какво казват, какъвто бащата, такъв и синът. Сигурно ще е фанатичен бунтовник като баща си. Много по-добре ще бъдете с лорд Ивън.
— Има… има ли нещо, което трябва да знам преди сватбата? — запита Алета, цялата изчервена.
Тъй като нямаше майка, тя търсеше от Нан сведения какво да очаква в сватбената си нощ. Много се страхуваше от церемонията на съвкуплението, но знаеше, че това е ритуал, който не може да избегне.
Кръглото лице на Нан доби замислено изражение; тя се питаше дали да й каже, че повечето мъже са животни, когато стане дума да легнат с жена. Стига на тях да им е приятно, не се интересуват от удоволствието на жената… ако изобщо в това имаше някакво удоволствие. Тъй като не се беше омъжвала, Нан нямаше представа какво удоволствие може да има между мъж и жена. А и жената трябваше да се съобразява с любовниците на съпруга си. Ако женен мъж не си вземеше любовница, се задоволяваше с прислужничките или със селянките.
— Тъй като никога не съм се омъжвала, не съм добър източник на информация, милейди — изрече полека Нан. — Мога само да кажа това, което съм чувала от клюките. Съпругът ви ще ви каже какво да правите и какво очаква от вас. Най-вече ще трябва да лежите и да го оставите да прави каквото иска. Първия път ще ви заболи, но щом забременеете, той ще ви остави на мира и ще се забавлява с прислужничките или със селянките. Дано да не доведе любовница в дома ви, защото това ще бъде много унизително за вас. Но това не е изключено и трябва да знаете какво да очаквате, ако лорд Ивън доведе друга жена.
Лорд Ивън няма да си вземе любовница! — изрече Алета с такъв плам и яд, че Нан се уплаши да не би младата й господарка да изпадне в шок, когато се случи неизбежното.
Тя беше чувала много клюки за ненаситния апетит на лорд Грей към жените, които нямаше намерение да повтаря пред Алета.
— Това няма да случи в скоро време, милейди — заутешава я Нан. — Вероятно ще мине повече време, преди бракът да се изхаби, а лорд Ивън, изглежда, много ви харесва.
Алета вдигна упорито брадичка, заклевайки се безмълвно, че ще направи всичко, което й е по силите, за да попречи на лорд Ивън да се отклони от брачното ложе. Дълго беше чакала да се омъжи и много се радваше на изгодния съюз, който баща й беше уредил. След като се погледна за последен път, тя се обърна рязко и се запъти към вратата.
— Никога не съм била по-готова, Нан. Да не караме лорд Ивън и краля да ни чакат.
Сватбата трябваше да се състои в частния параклис на краля, в присъствието на роднини и приятели. Хенри V, неженен и на тридесет и една години, току-що се беше върнал от Франция след продължителна война с Шарл VI с цел да го признаят за наследник на Шарл. Десетте хиляди стрелци на великолепния крал воин бяха разбили френските рицари през 1415 г. и след като беше признат за наследник на Шарл, Хенри се беше завърнал триумфално в Англия. Щом се погрижеше за нуждите на страната си, той смяташе да отиде отново във Франция и да се ожени за дъщерята на Шарл — Катрин.
Ивън Грей наблюдаваше с жадно очакване, докато Алета влизаше в параклиса. Тя беше дребничка и фина, според него беше идеална съпруга на граф. Беше малко стара, наистина, но още имаше много години, през които да ражда деца. И той, и Съмърсет години наред се бяха опитвали да отменят годежа й с Хайме Мортимър, за да може той да се ожени за богатата наследница и да увеличи богатството си. Но той още повече желаеше да притежава невестата на Мортимър точно така, както сега притежаваше неговите имения и богатства.
Алета се усмихна срамежливо на Ивън Грей, мислейки го за доста красив в късия му горско зелен жакет с подплатени с жълта коприна ръкави и подръкавници от тънка златиста материя. Дълги прилепнали панталони обгръщаха мускулестите му крака; единият беше в крачол от яркожълта коприна, а другият в сиво. Меки кожени обувки и колан завършваха изящния костюм. Русата му коса беше подстригана по модата, прилягаща по главата, тилът беше обръснат чак до линията на ушите.
Крал Хенри беше облечен в кралски пурпурни тонове. Някои от присъстващите мъже бяха облекли широки роби с дълги влачещи се ръкави вместо панталони и жакет, но всички бяха облечени специално за случая в коприна, брокат и кадифе, докато жените се опитваха да се затъмняват взаимно с богатството на облеклото и сложността на прическите.
Ивън Грей бързо пристъпи напред, за да поведе бъдещата си булка към олтара, където ги чакаха кралят и старият свещеник.
— Изглеждате прелестно, скъпа — приветства я той любезно. После се наведе, за да прошепне на ухото й: — Но мисля, че ще изглеждате още по-красива без изящните си дрехи.
Алета се изчерви до корените на златните си плитки. Само като помислеше какво става в брачното легло, главата й се замайваше.
— Готови сме, сир — изрече Ивън, като се приближи до олтара заедно с Алета.
Старият свещеник погледна очаквателно към Хенри и по даден от краля знак се прокашля, за да започне литургията.
Внезапно вратата на параклиса се отвори и двама селяни, облечени в груби туники, гамаши и дървени обувки, минаха покрай стражите и влязоха в частния параклис на краля. Падайки на едно коляно пред монарха, Хайме Мортимър вдигна поглед към Хенри и каза достатъчно високо, за да го чуят всички:
— Простете ми, сир, но този брак не може да се състои.
— Кой си ти и какво означава това? — изфуча гневно Хенри. — Не виждаш ли, че това е сватба? Как влезе в замъка?
Алета се обърна рязко и очите й се разшириха, когато видя мъжа, който беше нахлул на сватбата й. Селянин или благородник, но тя никога не беше виждала мъж като него.
Издигайки се във великолепието на целия си ръст, Хайме изгледа събралите се гости с отегчено изражение.
— Простете ми, че не съм се облякъл подходящо за случая, сир, но бях принуден да живея в бедност след смъртта на баща си. — Черният му поглед се спря на Ивън Грей, карайки графа да пристъпи смутено от крак на крак. — Но ако ме изслушате, мисля, ще се съгласите, че тази сватба не може да се състои.
— Слушай, селяко! — каза Ивън, поглеждайки застрашително към Хайме, — махай се оттук. Какво може да каже един селянин, че да спре тази сватба?
Занемяла, Алета се вгледа втренчено в натрапника, по-сърдита, отколкото някога беше се чувствала. Как смее този грубиян да пречи на сватбата й! Нима не знае колко време е чакала да стане булка? Изглеждаше като рошав кафяв врабец сред разноцветни птици. Тя набръчка вирнатото си носле, сякаш оскърбена от селската му миризма.
Лорд Съмърсет пристъпи напред, добавяйки със забележителната си едра фигура подкрепа за думите на Грей.
— Махай се, селяко!
И даде знак на стражите.
— Селяк ли, лорд Съмърсет? — каза Хайме с тихо достойнство. — Обзалагам се, че потеклото ми е по- благородно от вашето, милорд. — Той се обърна към краля, който изглеждаше по-скоро любопитен, отколкото сърдит. — Аз съм Хайме Мортимър, законен граф на Флинт и годеник на лейди Алета Съмърсет.
Ивън Грей издаде задавен звук дълбоко в гърлото си.
Лорд Съмърсет се задъха и се хвана за гърдите.
Алета се олюля, мъчейки се да не припадне. Как този гигант с изсечено лице може да бъде Хайме Мортимър? И ако наистина е той, защо е чакал досега, за да предяви претенциите си към нея? Боже господи, трябваше ли да й бъде отказано удоволствието на приличния брак, след като беше чакала години наред да бъде поискана от някого?
Възвръщайки си дар слово, Съмърсет заговори пръв.
— Невъзможно! Хайме Мортимър е мъртъв. Какво доказателство имаш, че си Хайме Мортимър?
— Сир, милордове — обади се Гейлърд, пристъпвайки напред. — Ако ми позволите, имам доказателството.
— Кой си ти? — запита Хенри, вече започнал да се забавлява. Не беше имал много развлечения, откакто се беше върнал от война.
