приберат. Но напоследък била използвана все по-рядко, защото работниците осъзнали, че животът, който имат в стопанството на Пенрод, е много по-добър от онзи, който биха могли да очакват където и да било другаде.
— Можеш ли да вървиш, Тим? — запита тревожно Кейси, докато му помагаше да се изправи. — Скоро ще съмне, хората ще се събудят.
В Австралия денят настъпваше почти толкова драматично, колкото и нощта. Тъмнината внезапно се сменяше със светлина и слънцето изникваше в миг на източния хоризонт. Само за секунди небето се обагряше в светлосиньо.
Ободрен от храната, Тим се изправи неуверено на крака.
— Печелиш, Кейси — въздъхна той уморено. — Да вървим.
Опирайки се тежко на рамото й, той влезе във водата и двамата заедно прекосиха потока до отсрещния му бряг без никакви произшествия.
След като се облече, Кейси отведе Тим до колибата с грубо сковани стени и покрив от греди. От един предишен оглед тя беше разбрала, че вратата не се залоства, затова въведе вътре Тим и го настани на един одър, видимо служил на предишните обитатели.
— Има достатъчно храна в торбата, ще ти стигне за целия ден, Тим, има и вода освен рома — каза Кейси, готвейки се да се сбогува. — Ще дойда пак утре вечер, по същото време. Може би дотогава ще измисля как да ти помогна.
— Кейси, преди да тръгнеш, искам да знам нещо повече за този мъж, за онзи, когото нарече Деър. Не ми харесва начинът, по който се отнася с тебе.
Тя се изчерви, осъзнавайки, че Тим я е видял с Деър.
— Мога да се справя с него, не се тревожи, Тим. Сега вече наистина трябва да вървя.
Уклончивостта й накара Тим да се намръщи, но не я задържа.
— Пази се, любов моя.
— Ще се пазя, Тим, не се притеснявай. Деър е… — Как би могла да му го обясни? — Ще се пазя.
— Все пак този мъж ми изглежда опасен. Внимавай.
След тази забележка Кейси побърза да тръгне. Стигна до задната врата точно когато небето избухна в блестящо синьо.
Естествено, закуската закъсня, но никой нямаше нищо против, с изключение на Деър, чийто остър упрек предизвика леко намръщване на лицето на баща му и възмутено изсумтяване от страна на Бен. Деър не можа да се въздържи да не направи и обидна забележка за вида й.
— Изглеждаш ужасно, Кейси — подразни я той, имайки предвид лилавите сенки под очите й. — Не си ли спала тази нощ?
Многозначителната му усмивка една не извади Кейси от равновесие, но тя успя да прикрие обидата си.
Настроението на Деър не бе добро и поради факта, че беше заспал на стола пред прозореца, преди Кейси да се върне от срещата с любовника си. Изтощен от пътуването до Сидни, той нямаше представа колко време е останала Кейси при другия мъж. Но беше твърдо решен отново да наблюдава движението й тази нощ. Сега вече щеше да остане буден. И знаеше точно къде и как да я изненада.
На Кейси й се струваше, че този ден никога няма да свърши. Дори Марта забеляза изтощението й и предложи да си почине един-два часа след обяда. Идеята за кратка дрямка беше толкова привлекателна, че Кейси реши, че никой няма да забележи отсъствието й, ако последва съвета на Марта. Строполи се на леглото си, заспа моментално и се събуди чак когато Марта дойде да я повика да приготви вечерята.
Докато Кейси спеше, Деър срещна Мег, която го причакваше, след като беше отишъл да нагледа овцете по горните пасища. Времето беше сухо и горещо, овцете бяха обрасли с вълна и се съвокупляваха с огромно желание. Скоро щеше да дойде време да пристигнат пастирите и да ги откарат за стригане.
Мег слезе от предната веранда и се приближи към Деър. Мислите му не му позволиха да я забележи, чак докато тя не положи ръка на рамото му.
— Мег — каза той стреснат. — Съжалявам, не те забелязах. Искаш ли нещо?
— Ти не ме забелязваш от седмици, Деър — обвини го начупено Мег. — Не искаш ли да дойда в стаята ти тази вечер? Моля те, Деър, знаеш колко умея… да ти доставям удоволствие.
— Не тази нощ, Мег — отказа рязко Деър. — Не съм в настроение.
— Какво ти е, Деър? Обикновено винаги си в настроение, но напоследък… — Очите на Мег блеснаха, когато една неканена мисъл се вмъкна в ума й. — Кейси е, нали? Спиш с тази малка курва.
— Това е смешно, Мег — отрече яростно Деър. — Освен това, не е твоя работа какво правя и с коя спя. Нито пък имаш право да наричаш Кейси курва.
— Значи е вярно — изсъска разярена Мег. — Тази червенокоса кучка ти е изпила ума. Ако вече не си спал с нея, въпрос на време е да го направиш. Ще съжаляваш, Деър. Тя е убийца, за бога!
— Предлагам да се върнеш към задълженията си — посъветва я Деър с нетърпящ възражение глас. — И, Мег, може навремето да съм спал един-два пъти с тебе, но това не ти дава правото да ми заповядваш. Най-напред, не беше девствена, а и ако не бе настояла нямаше да те докосна.
Мег кипеше в безсилно възмущение, взирайки се в отдалечаващия се гръб на Деър. Беше сигурна, че Кейси стои зад хладното му отношение към нея, и се закле, че ще намери начин да й го върне тъпкано. Или още по-добре — да се отърве от нея. Дотогава щеше да изчаква, да наблюдава и да бъде нащрек. Един ден Кейси О’Кейн щеше да направи грешка, която да я доведе до провал.
5
Вземайки вързопа с храна и вода, който беше скрила в един шкаф, Кейси излезе от къщата възможно най-предпазливо, също както предната нощ. И точно както предната нощ, Деър я наблюдаваше от прозореца си на горния етаж. Преценявайки, че трябва да е станало полунощ, Кейси излезе полека от сенките и забърза към бараките на осъдените, насочвайки се право към колибата, където беше оставила Тим. Деър излезе след нея и напрегна очи, за да различи малката й фигурка.
Видя я да се промъква зад бараките на осъдените и се спусна след нея, държейки се на достатъчно голямо разстояние, за да не събуди подозрението й. Но когато стигна мястото, където я беше видял за последно, тя беше изчезнала, сякаш се беше стопила във въздуха. Проклинайки липсата на късмет, той спря, за да прецени следващия си ход. Кейси може да беше продължила към потока или пък заобиколила, за да иде при реката, или може би беше влязла в някоя от многото пристройки наблизо. Ако луната беше ярка както снощи, сега той нямаше да изпадне в такова положение. По дяволите! Какъв ужасен късмет! Беше се надявал да я хване, преди с любовника й… Изведнъж една хитра усмивка повдигна ъгълчетата на чувствената му уста и страстен блясък превърна очите му в течно сребро. Кейси нямаше да му се изплъзне този път, разбира се, че нямаше. Обръщайки се рязко, той се запъти към къщата.
Съдбата пожела Деър да не е единственият, който да е наясно със среднощното излизане на Кейси. Скрита в една от бараките на осъдените, Мег също дебнеше. След като се беше върнала от среща с един от осъдените, тя беше видяла Кейси да излиза от къщата и подозрителната й природа я накара да остане скрита, докато Кейси минаваше покрай нея, твърде заета, за да забележи Мег или Деър, който я следваше на известно разстояние. От изгодната си точка за наблюдение Мег видя това, което Деър не успя да забележи. Тя съзря как Кейси се приближава към малката колиба, използвана до преди време като затвор. Видя и Деър да се обръща и да се връща към къщата.
Излизайки от сенките, Мег внимателно се приближи към колибата, прилепяйки ухо до вратата, за да чуе тихите гласове, които се разнасяха вътре. Това, което научи след няколко минути подслушване, извика широка усмивка на устните й. Съдбата беше сложила ценно оръжие в ръцете й. Вече знаеше как да елиминира Кейси от живота на Деър.
Кейси коленичи до Тим, усещайки, че треската му отново е пламнала. Изваждайки съда с водата, която беше донесла, тя изми лицето му, докато в същото време му говореше успокоително. Той обаче като че ли не беше в пълно съзнание и не можеше да й отговаря свързано.
— Как се чувстваш, Тим? — запита тя тревожно.
— М-много зле — изпъшка той, заваляйки думите.
