— Трябва да се извади куршумът, и то скоро. Може би ще се наложи да поговоря с господин Рой. Не мога да те оставя да умреш. Той може да те предаде на властите, но поне ще те лекува лекар.
— Не, Кейси, не! — извика Тим, оживявайки се, и се опита да се надигне. — Обещай ми! Обещай ми, че няма да кажеш на твоя работодател. Ако е „меринос“, не мога да очаквам милост от него.
— Грешиш за господин Рой. Сигурна съм, чеше ти помогне — настоя Кейси, макар че изобщо не бе уверена, че казва истината.
— Не, Кейси — повтори тихо Тим. — Искам да ми обещаеш, иначе ще изчезна в мига, когато си тръгнеш.
Кейси се съгласи неохотно, осъзнавайки, че Тим не може да оцелее сам в храсталака в това си състояние. Затова се съсредоточи в задачата да почисти и да превърже отново раната му, както и да го нахрани с поизстиналия бульон, който беше приготвила за него. Когато излезе от колибата след известно време, знаеше, че животът му зависи от бързото й решение. Обещанията не означаваха нищо, когато беше заложен човешки живот. Особено когато човекът беше скъп на сърцето й, какъвто беше Тим.
Мислейки усилено върху дилемата, която се изправяше пред нея, Кейси влезе тихо в стаята си и заключи вратата. Във времето, което й беше необходимо, за да стигне до къщата, тя беше решила, че въпреки молбата на Тим ще разкаже всичко на господин Рой, още сутринта. Облекчена, че е взела някакво решение, тя бавно започна да се съблича на светлината на единствената свещ, която обливаше чувствените й движения в златисто сияние.
Роклята й първа се отдели от тялото й и се свлече като локва в краката й. Тя се наведе, вдигна я и я окачи на една от куките, забити в стената. След това събу обувките и чорапите си. Накрая съблече ризата, окачвайки я до роклята. Разсеяно посегна за нощницата, която беше оставила грижливо сгъната в долната част на леглото само преди няколко часа. Но нея я нямаше там. Не беше на пода, не висеше и на някоя кука. Озадачено сбърчи чело и несъзнателно посегна към ризата, която беше съблякла преди миг.
— Това ли търсиш?
Деър излезе дръзко от тъмния ъгъл с нейната нощница в ръце.
Кейси пребледня, обърна се и срещна греховно красивото лице на Деър, очертано от трепкащата светлина на свещта. Писък се надигна към гърлото й, но от ужас излезе само като задавено изпъшкване. Ръцете й се вдигнаха безпомощно в напразно усилие да скрие голотата си от сребристите му очи. Тогава погледът й падна върху нощницата, която Деър държеше високо вдигната. Тя отчаяно се метна към нея, само за да я види отдръпната моментално и хвърлена в тъмния ъгъл, където не можеше да я стигне. Спъвайки се, Кейси падна право в протегнатите ръце на Деър. Точно където той искаше тя да се озове.
Силният гняв й върна гласа.
— Какво правиш в стаята ми?
— Чакам те, както виждаш — проточи лениво Деър. Усещането за сатенената й кожа в ръцете му разпиля мислите му. Необходима му беше силна концентрация, за да си спомни, че беше дошъл тук поради съвсем конкретна причина. — Твоят любовник има ли си име?
— Какво? Нямам никакъв любовник — възрази разгорещено Кейси. — Махни си ръцете от мене.
Отказвайки да охлаби хватката си, Деър я предизвика:
— Какво, по дяволите, правиш навън вече две нощи подред, ако не се срещаш с любовник?
— Ти… ти си ме шпионирал!
— Може и така да се каже — призна Деър, без изобщо да се смущава от обвинението й. — Кой е той?
— Никой! Говоря ти истината.
Деър беше последният човек, на когото би се доверила.
— Тогава защо излизаш нощем?
— Аз… исках да се изкъпя във вирчето — досети се моментално Кейси. — Беше ми горещо, не можех да спя и… и помислих, че ще ми дойде добре да поплувам малко.
— Забравила си предупреждението ми за опасностите, които те дебнат, ако си сама навън.
— Вярвай каквото си искаш, но това е самата истина. Виждал ли си ме да говоря с някой мъж, откакто съм дошла тук? Моля те, Деър, нека си облека нещо.
Дръзкият поглед на Деър най-безсрамно се разхождаше по голото й тяло.
— Защо? Харесваш ми така. Тялото ти е прекрасно. Но разбира се, ти си го знаеш. Любовниците ти сигурно са ти казвали същото, и то много пъти.
Внезапно и необяснимо у него пламна ревност към всички мъже, които я бяха прегръщали и любили и на които тя беше отвръщала със същото.
— Деър, моля те, пусни ме.
Жадният му поглед се задържа на гърдите й, после се плъзна надолу по закръглените хълбоци и се спря на огнения триъгълник, увенчаващ бедрата й. Може би тя казваше истината, помисли той. Нямаше нищо съмнително в това, че е ходила да се къпе във вирчето.
Страстното желание, което личеше съвсем ясно в очите на Деър, изплаши Кейси. Тя вдигна очи нагоре разтреперана и когато срещна неговите, помежду им премина стряскаща, чувствена светлина. Сексуалният му магнетизъм я привличаше все по-силно и по-силно в плен на изкушението, което се бе опитвала да избегне през всичките тези седмици. Трябваше да се съпротивлява, иначе беше изгубена.
— Деър, аз… искам да си тръгнеш… веднага.
— Кейси, искам да бъда твой любовник… единственият твой любовник — шокира я Деър. Шокира и себе си, ако трябваше да говори честно. — Склонен съм да ти повярвам, що се отнася до причините ти да излизаш навън в последните две нощи. Освен това аз не съм твой пазач. Имаш право да спиш с който мъж пожелаеш. Но ми се иска този мъж да съм аз.
Ръцете му я притиснаха още по-здраво и Кейси поднови усилията си да се отскубне от прегръдката му, но решимостта му правеше бягството невъзможно. Освен ако не прибегнеше към крайни мерки… например да се разпиши. Но поради някаква необяснима причина тя не искаше да привлича вниманието на останалите хора в къщата.
— Пак ли си пиян, Деър? — запита тя, надявайки се да го засрами и той да си тръгне.
— Трезвен съм като камък, любов моя, и те искам. Позволи ми да те любя, Кейси. Ще бъда много нежен. Колкото и да изглежда странно, но искам да ти дам повече удоволствие, отколкото всеки друг мъж досега. Аз… казвали са ми, че съм добър любовник.
Думите му я шокираха.
— Деър, не е…
— Нека довърша, любов моя — прекъсна я той. — Това между нас преобърна душата ми наопаки. Усещам, че ме разяжда непреодолима жажда, която никоя друга освен тебе не може да утоли, и това не ми харесва. И татко, и Бен се чудят на обсебеността ми от тебе. Ако станем любовници, това няма да навреди никому, Кейси, а двамата ще имаме полза. Ще бъдеш щастлива с мене, кълна се. Макар да не искам да си го призная, имам нужда от тебе.
Не! Това не можеше да бъде истина, извика безмълвно Кейси. Фактът, че Деър я мислеше за леко момиче, си личеше съвсем ясно от думите му.
— Аз не съм курва! — изсъска тя разярено.
— Няма значение, Кейси. След като се любя с тебе, няма да искаш друг мъж. Ще принадлежиш само на мене.
Поради някаква странна причина мисълта Кейси да принадлежи само на него, му беше много приятна.
— До гуша ми дойде от твоята самонадеяност — измърмори Кейси под нос, което накара Деър да се засмее. — Защо не си намериш някоя, дето ще оцени усилията ти?
— Не искам друга. Знаеш ли какво е да те виждам всеки ден, но да не мога да… да те докосна? Смятам да поправя това положение още сега.
Гласът му, по принцип беше нисък, дрезгавееше от едва сдържано желание.
Чувствителната й кожа потръпна под лекия допир на пръстите му, когато, се плъзнаха по голия й гръб и седалището й, обхващайки деликатно заоблените полукълба, за да притиснат тялото й до неговото. Не можейки да спре копнежа, който я заливаше, Кейси реагира силно на неговия магнетизъм. Мъжественият му аромат я възбуждаше и я оплиташе още повече в мрежата му.
