коса с мазолеста ръка, живите му сини очи също издаваха вълнението му. — Веднага щом получа помилване, ще се установя върху 30-те акра земя, които ми се полагат според закона, и ще се опитам да забравя за земята, която ми бе отнета, след като загубих свободата си. Парите на Серина ще ми помогнат да купя още земя и овце и да отглеждам различни култури.
Двамата бяха седнали в кабинета на комфортната нова къща, която Деър бе построил за Кейси, след като се завърнаха от Англия. С наследените от дядо си в Англия пари Деър бе закупил голямо парче земя в Хокесбъри Ривър и вече притежаваше просперираща овцеферма, ненадмината в цял Ню Саут Уейлс, по- добра дори от тази на баща му.
— Няма да споря с теб, Робин. Само помни, че съм готов да ти помогна с всичко, каквото мога — въздъхна Деър, като се взираше със сивите си очи в своя приятел.
Деър Пенрод бе с отлично телосложение и предизвикателно хубав. Робин имаше почти същия ръст, беше малко по-слаб, но мускулест, а кафеникавата му коса бе изпъстрена със светли кичури от знойното слънце. Живите му и интелигентни сини очи, които обикновено излъчваха топлота и лека насмешка, в момента изглеждаха съвсем сериозни. Силните мускули ясно се очертаваха по загорялото му тяло, по гърдите и гърба му, когато свиваше и отпускаше юмрук. Месеците тежък труд във въглищните мини го промениха изключително много — нямаше го вече веселякът, лекомисленият Робин Флетчър, на негово място се появи човек, който съзнаваше, че всички удоволствия в този живот са му отказани. Усмивката не се появяваше така лесно на лицето му, а в сините му очи можеше да се долови частица от болката и разочарованието, които животът му бе поднесъл.
Осъден за бракониерство и изпратен в Ню Саут Уейлс, Робин Флетчър бе спечелил веднъж свободата си, а след това отново я бе загубил, когато, за да направи услуга на Кейси, бе помогнал на избягал затворник, ранен от охраната по време на дръзко бягство. Този път бе изпратен да копае въглища в мините. По-късно получи документ за преждевременно освобождаване, който му даваше правото да работи където иска и за когото сам предпочита.
— Благодаря ти, приятел.
На устните му се появи една от редките усмивки, въпреки че бе в лошо настроение. Последните няколко години бяха доста тежки за Робин. Той бе загубил земята и свободата си. Жената, която обичаше, се бе омъжила за най-добрия му приятел и сега отглеждаше неговите деца. Беше се научил да понася житейските разочарования, пък и времето лекуваше тежките рани. Но то беше ограбило топлината и доброто му настроение, на мястото на които се появи рязкост и цинична насмешка.
— Винаги съм знаел, че мога да разчитам на семейство Пенрод — каза Робин с тон, който показваше, че разговорът на тази тема е приключен.
— Семейство Маккензи трябва да пристигне тези дни — смени темата Деър, за да уважи неизказаното желание на Робин. Щом приятелят му не искаше да говорят за Серина Линч, значи така и трябва.
— Знам — отвърна замислено Робин. — Те сигурно ще бъдат доволни от добрите грижи, които положи за фермата Маккензи в тяхно отсъствие.
— Господ ми е свидетел, че си имах достатъчно свои грижи, но сърце не ми позволяваше да откажа, когато Тед ме помоли да се грижа за фермата докато отсъства. След като бях съпруг на дъщеря му Мърси, той малко или много очакваше това от мен. Наистина се надявах, че все пак ще се завърне един ден.
— Смъртта на Мърси бе голям удар за Тед — промълви Робин.
— Да, но ако ти не се беше заел с фермата Маккензи, когато за мен бе просто невъзможно да се грижа както трябва за нея, тя едва ли щеше да бъде в такова добро състояние сега.
— Какво ли представляват този Уилям Маккензи и дъщеря му?
— Много скоро ще разберем — отвърна Деър. — Надявам се, ще се съгласиш да отидеш да ги посрещнеш в Сидни вместо мен. Нали знаеш колко съм зает сега около стригането на овцете.
— Мислех си да тръгна утре с товарната кола за Сидни и да изчакам там до пристигането на кораба.
— Чудесно. Ще ти дам ключа от къщата на Кейси в града, за да имаш къде да се подслониш.
— Някой тук май споменава моето име?
Червенокосата Кейси О’Кейн Пенрод влетя вътре и стаята сякаш блесна от изумителната й красота. Робин отново осъзна колко голяма бе неговата загуба и колко щастлив бе приятелят му.
— Не преча, нали?
— Ти не би могла — отвърна Деър като се изправи и обгърна с ръка тънката й талия.
Въпреки че бе родила две деца — Брендън на три и половина и Луси близо на две годинки — Кейси си остана слаба и стройна, добре сложена, каквато си беше и по-рано. Робин извърна очи, докато Деър я целуна по покрития с лунички нос, за да не изглежда като натрапник в този интимен момент. Когато Кейси и Деър бяха заедно, сякаш никой друг не съществуваше за тях. Ако любовта им бе фар, той щеше да освети целия свят. Робин им завиждаше за близостта и хармонията им и знаеше, че никога няма да изпита щастието да намери жена, която може да се сравни с Кейси. Струваше му се, че една част от него вечно ще продължи да я обича.
— За какво си говорехте толкова сериозно вие двамата? — попита Кейси като се усмихна на Робин за добре дошъл.
— Серина Линч — отвърна кисело Деър, — и решението за освобождаването на Робин, което се забави много повече, отколкото на всички би ни се искало. Чудя се защо ли губернаторът Маккери не действа по- бързо по този въпрос.
— Дайте му време — посъветва ги Кейси. — Губернаторът извърши наистина чудеса, след като наказателният корпус беше разпуснат и отпратен обратно в Англия. Кога би трябвало да пристигне семейство Маккензи? — обърна се тя към Робин.
— Утре заминавам за Сидни и там ще чакам кораба им. Говори се, че „Садърн стар“ ще пристигне всеки момент.
— Нямаш представа колко съм ти благодарен, че се съгласи да заминеш вместо мен — повтори Деър. — Едно пътуване сега би ми създало сериозни проблеми.
— Нямам нищо против — отвърна Робин. — При всички случаи е по-добре, отколкото да копаеш въглища. Освен това с удоволствие поддържах фермата Маккензи. Тази работа ще ми липсва, след като братът на Тед поеме управлението.
— Той ще има нужда от помощ, Робин. А като преждевременно освободен ти можеш да работиш за когото желаеш — напомни му Деър.
— Надявам се, че не след дълго ще имам своя собствена ферма — отвърна Робин. Гласът му издаваше страданието и болката, които изпитваше. Бяха му отнели всичко, което някога е притежавал. Такова бе решението на военния губернатор Джонсън, който замени отстранения губернатор Блай.
— И може би съпруга? — подразни го Кейси.
Робин се вгледа внимателно в красивото й лице, извърнато към него. Серина беше красива, но не можеше и да се сравнява с това прекрасно излъчване, което притежаваше Кейси.
— Може би — отвърна неуверено той.
Внезапно в стаята като ураган влетя Брендън Пенрод. Човек трудно би могъл да открие в него нещо от нежността и финеса на Кейси. Кротка и изтънчена, Луси Пенрод бе пълната противоположност на буйния си брат.
Робин беше любимец на децата, така че те не го пуснаха да си тръгне веднага. Когато успя да се измъкне от тях, той бе изпълнен с надежда, че един ден ще намери жена, с която да сподели поне една десета от щастието, преживявано от Деър и Кейси.
Когато „Садърн стар“ акостира на пристанището в Сидни след няколко дни, Робин беше вече на кея и очакваше пасажерите. Беше типичен пролетен ден, топъл, с лек ветрец.
Облечен в незакопчана догоре дебела риза, панталони от молескин и шапка с широка периферия, Робин внимателно се вглеждаше в пътниците, които слизаха от кораба и минаваха покрай него. Те не бяха много. Няколко мъже, най-вероятно дошли с цел търговия, три-четири семейства с деца, съвсем малко двойки — съпруг и съпруга, всичките съвсем млади, и както винаги, нови затворници. Тези окаяни същества, зле облечени и бледи, изглеждаха замаяни и болни, докато ги пробутваха да излязат от кораба и да стъпят на кея. Робин потрепера при спомена за острото чувство на безпомощност, което бе изпитал, когато кракът му
