убедена в това. — Колко… колко още затворници има във фермата Маккензи?
— Четирийсет — отвърна Робин, като едва сдържаше гнева си. — Ръководя фермата от две години, веднага след като Деър се премести на своята земя и нямаше възможност да се грижи за нея. Тъй като притежавам документ за преждевременно освобождаване, имам право да работя където поискам. Преди да се преместя във фермата Маккензи, работех за Рой Пенрод, бащата на Деър. След като вие вече пристигнахте и ще си поемете ръководството на фермата, аз ще се върна обратно при него, така че няма защо да се безпокоите за мен.
— Четирийсет затворници! — Кейт преглътна с усилие. Просто ума й не можеше да го побере, как по дяволите, би могло да се очаква от нея да контролира всички тези асоциални типове. Толкова груби, порочни, жестоки и нецивилизовани хора, че Англия дори бе принудена да ги изхвърли от своята територия. И Робин Флетчър бе един от тях!
Робин внимателно наблюдаваше как откритостта и приятелството изчезнаха от изражението на лицето на Кейт и бяха заменени първо със страх, а после с отвращение. Това го накара да се замисли за братовчедката й Мърси. Мърси беше студена, пресметлива, манипулативна и лукава. В същото време бе една красива жена, точно като Катрин Маккензи. Серина Линч поне не го гледаше отвисоко и не го смяташе за някакво по-низше същество.
Кейт стана мълчалива, мислите й се въртяха около предстоящия й живот сред затворници. Естествено, тя знаеше, че Ню Саут Уейлс е наказателна колония, но съвсем не бе предполагала, че ще трябва всеки ден да се среща със затворници и че те ще имат такава важна роля в живота й. Особено я разстройваше фактът, че бе сбъркала Робин Флетчър с един толкова високопоставен гражданин като Деър Пенрод. Бе потънала в нерадостните си размишления, когато изведнъж от шубраците изскочи едно дребно кенгуру и я стресна. Изписка уплашено и несъзнателно се притисна към Робин. Той се усмихна. Тази случка явно подобри настроението му.
— Това е само едно дребно кенгуру, Кейт, те се срещат често тук, из шубраците и са абсолютно безвредни.
Кейт се изчерви, засрамена от неосведомеността си, а и от внезапното усещане за приятна топлина, която се придаваше от тялото на Робин към нейното в резултат на допира между тях. Тя отскочи, изумена от своето собствено усещане спрямо един мъж, когото едва познаваше. Човек, който може би е убиец… или нещо по-лошо.
— Името ми е Катрин — високомерно отвърна тя.
Дълбоко възмутена от фамилиарниченето на Робин, Кейт се закле специално да разговаря за това с Деър Пенрод, бившия съпруг на братовчедка й Мърси.
— Повече ми харесва Кейт — бодро декларира Робин.
Дали съзнателно не я предизвикаше? Кейт трудно можеше да прецени, затова стисна зъби и зарея поглед напред, като се опитваше да не му обръща никакво внимание. Но това въобще не й се отдаваше, въпреки че положи огромни усилия. Усещаше натрапчиво мъжкото му присъствие и бе буквално вбесена от странното привличане, което не можеше да си позволи спрямо човек, когото бе длъжна да ненавижда. Като се опитваше да прикрие объркаността на чувствата си, тя се обърна, за да погледне как е баща й.
— Добре ли се чувства? — попита Робин с явна загриженост.
— Дреме — отвърна Кейт с дрезгав глас. — Напоследък почти непрекъснато е в това състояние. Ужасно се тревожа за него — тъмна сянка покри лицето й.
— Можем да спрем в Парамата, ако искате. Там ще го заведем при доктор Проктър да го прегледа.
Очите на Кейт светнаха.
— О да, разбира се. Лекарят на кораба ми каза, че не може нищо да направи за него, че татко, че то… — гласът й се задави в ридания, — че сърцето му е отслабнало. Той не ми даде почти никакви надежди.
Гласът й трепереше, беше съвсем ясно какво изпитва. Опитвайки се да я успокои, Робин постави едрата си лапа върху свитите й в юмруци ръце. Кейт веднага се стегна, чувствайки отново как топлината от ръцете му прониква дълбоко в нея. Робин погрешно прецени реакцията й като неприязън и бързо се отдръпна, като насочи вниманието си към пътя, който правеше завой през гората.
Последва неловка тишина, която продължи докато Робин спря колата близо до реката Хокесбъри, течаща успоредно на пътя.
— Защо спираме?
— Не сте ли гладна? Тук е много подходящо място човек да спре и да похапне.
Робин скочи на земята, след това протегна ръце и смъкна Кейт, преди тя да успее да протестира. Ръцете му се плъзнаха по тънката талия и сякаш се задържаха там малко по-дълго от необходимото, след това той с нежелание я пусна и се обърна назад.
— Погрижете се за баща си, докато приготвя храната — грубо каза той.
Кейт коленичи до Уилям и му помогна да седне в леглото си. Това явно бе прекалено голямо усилие за него и той веднага се отпусна назад. После с мъка си пое дъх и каза:
— Този Робин Флетчър май наистина си го бива.
— Той е затворник, татко — Кейт специално подчерта думата затворник. — Един господ знае какви ужасни престъпления е извършил.
Уилям също изглеждаше изумен от съобщението на Кейт. Той бе дрямал в колата почти през цялото време и не бе чул разговора й с Робин.
— Щом Деър Пенрод е изпратил този човек, това е достатъчна гаранция за мен — заяви Уилям.
— Прекалено си доверчив, татко — противопостави се Кейт. — Това е една дива страна с доста странни взаимоотношения и Деър Пенрод… — тя внезапно млъкна, защото Робин влезе в колата.
Робин й хвърли остър поглед, който я накара да сведе виновно очи.
— Как се чувствате, мистър Маккензи? — запита младият мъж с мек глас.
— Не се безпокой за мен — промълви Уилям и дори успя леко да се усмихне. — Колко още ни остава?
— Изминали сме около половината път до фермата Маккензи. Ето, приготвил съм ви нещо за хапване.
— Не искам нищо — каза Уилям и се извърна, сякаш не желаеше дори да погледне към храната.
— Татко, моля те, хапни нещо — настоя Кейт. — В Парамата има лекар и аз помолих мистър… ъ-ъ… Робин да ни заведе първо при него.
Явно смяташе, че не е редно един затворник да се нарича мистър. Робин усети това и реши също да се държи грубо с нея.
— Не, Кейт, искам първо да си ида у дома — във фермата Маккензи. Лекарят може да дойде по-късно, ако толкова настояваш, но аз лично сериозно се съмнявам, че ще може да ми помогне с нещо.
— Татко!…
— Баща ти е прав, Кейт — обърна се към нея на „ти“ Робин, но после реши да посмекчи нещата. — Извини ме… мис Маккензи. След като се настаните във фермата, ще изпратя някой да доведе лекаря. — Той започна бързо да яде, но веднага спря, когато Уилям постави ръката си върху неговата.
— Разкажи ми за фермата Маккензи. От това, което знам от Тед имам чувството, че тя е едно проспериращо предприятие. Дължа много на Деър Пенрод, че пое ръководството на фермата, докато ние отсъствахме. Надявам се ще мога лично да му благодаря.
— Сигурен съм, че Деър и Кейси ще ви посетят много скоро.
— Кейси?
— Съпругата на Деър.
— Значи той се е оженил повторно. Може би за някоя жена, която е срещнал по време на посещението си в Англия?
— Не — отвърна Робин и добави след кратко колебание: — Кейси е бивша затворничка.
Кейт с мъка преглътна, напълно шокирана от изумителното съобщение на Робин. Как може мъж от добро потекло да се свърже с жена, извършила толкова ужасно престъпление, че да заслужи не само присъда, но и насилствено екстрадиране от собствената си страна? Кейт наистина не разбираше това и се надяваше, че няма да е задължително да поддържа приятелски връзки с жена с подобен морал и репутация. Какво би могло да принуди Деър Пенрод да вземе за съпруга такава жена, при това на мястото на едно прекрасно и
