тучните ливади се виждаха стада, а още по-нататък, в хълмистата част, пасяха овцете. Из двора пробягваха пилета, които се криеха под сенките на няколко големи дървета.
След като даде на Кейт достатъчно време, за да огледа всичко, Робин подкара отново колата. Докато влизаха в двора, няколко затворници поздравиха Робин и изгледаха с любопитство Кейт. Той отвърна на поздрава им като махна с ръка, а Кейт се почувства доста неудобно и се стараеше да не им обръща внимание.
— Отпусни се, Кейт — каза Робин, като съзнателно използва галеното й име и разбира се трябваше да заплати за тази фамилиарност, понасяйки намръщения й поглед. — Съвсем естествено е тези хора да любопитстват да видят новия си господар и господарка.
Той спря пред главния вход и скочи от колата.
Преди Робин да успее да й подаде ръка Кейт се смъкна бързо и веднага отиде при баща си.
— Пристигнахме татко.
В този момент вниманието им бе привлечено от едно съвсем необичайно за тях явление. Докато влизаха в двора, наоколо беше съвсем светло. После, просто за миг, небето стана мораво синьо, а слънцето се скри зад хоризонта. Всичко стана толкова бързо, че Кейт бе направо поразена и дори малко уплашена. В Англия, както и на повечето места по света, дневната светлина се заместваше постепенно от здрач, а след това настъпваше нощта. В Ню Саут Уейлс, съвсем неочаквано нощта сякаш спускаше една огромна тъмна завеса, която закриваше деня. Това бе едно наистина странно явление и на човек му трябваше време, за да свикне с него.
Робин едва успя да им обясни, че това е нормално по тези места, когато на вратата на къщата се появиха две жени и ги поздравиха.
По поръчение на Деър Робин бе взел две затворнички, които да се грижат за Уилям и Кейт в имението Маккензи. Беше ги изпратил в имението предварително, за да подготвят всичко в къщата за своя господар и своята господарка. Той ги поздрави и ги представи на семейство Маккензи.
Кейт го погледна въпросително — искаше да знае що за жени са. Едната беше около четирийсетгодишна, не особено привлекателна, с тук-там прошарена кафява коса, прибрана грижливо на кок. Тя бе средна на ръст и тялото й бе приятно закръглено. Втората жена бе значително по-млада и много по-привлекателна, с тъмночервена коса, дълбоки сини очи и завладяваща усмивка. Фигурата й беше наистина забележителна: висок бюст, тънка талия и дълги крака, всичко това в прекрасна комбинация, така че човек трудно би могъл да я отмине без внимание. Тя така се усмихна на Робин, че веднага предизвика гнева на Кейт.
— Това е Мод — поясни Робин, като посочи по-възрастната жена. — Тя ще бъде готвачка и икономка. — Мод кимна с глава. — А това е Лизи. Тя ще почиства къщата и ще изпълнява всичко друго, каквото й възложиш. Те са затворнички, изпратени на работа при теб. Ако не си доволна от тях, трябва просто да кажеш на Деър и той ще се погрижи да бъдат заменени.
— Затворнички? — възкликна Кейт. Не беше си и помисляла дори, че ще бъде заобиколена с престъпници не само извън дома си, но и вътре в него. Няма ли да има поне едно кътче, където да се чувства сигурна? Тя вдигна очи към Робин и срещна осъдителния му поглед, който й подсказваше, че би трябвало да каже нещо, да приеме двете прислужнички. — Е, сигурна съм, че всичко ще бъде наред — измънка Кейт, тъй като в момента не можеше да се сети за никакъв по-интелигентен отговор.
— Това е мис Маккензи — продължи Робин, като се обърна към двете жени. — Ще получавате разпореждания от нея. В момента баща й е болен и от вас се очаква да се грижите добре за него, докато се оправи.
Едва тогава Мод и Лизи забелязаха Уилям, който още лежеше в колата.
— О, горкият човек — възкликна Мод, като гледаше, със симпатия Уилям. Лизи също се вторачи в него. — Веднага ще му приготвя стаята. Хайде, Лизи.
Лизи я последва без желание, очевидно предпочиташе да остане отвън и да се навърта около Робин.
След като двете се прибраха в къщата, Робин взе Уилям на ръце и тръгна с него, следван от Кейт. Изкачи се направо по стълбите на втория етаж и спря пред една от стаите. Мод и Лизи вече подготвяха леглото. Робин внимателно постави Уилям и веднага се отдръпна назад, за да може Кейт да се приближи до него.
— Ще приготвя нещо за хапване — предложи Мод, след като хвърли поглед върху изнемощялото тяло на възрастния мъж.
— Благодаря ти — отвърна Кейт, трогната от проявената грижа. Робин сигурно имаше някаква грешка — тази нежна жена не може да бъде затворничка. Като видя, че Лизи продължава да се върти наоколо, Кейт набързо я отпрати. За тази не можеше да каже със сигурност каква е. Но имаше нещо в нея, което не й харесваше.
— Ако не ви трябва нищо повече, мисля да тръгвам — предложи Робин като забеляза, че Уилям отново се унася в сън.
Старецът внезапно отвори очи.
— Не си тръгвай още, Робин. Бих искал да поговоря с теб, след като си отдъхна малко.
— Ще отида да се погрижа за багажа — каза Робин и тръгна към вратата.
— Но ще се върнеш, нали — с надежда попита Уилям.
— Да, няма къде да ходя в тази тъмнина. — Робин кимна с глава на Кейт и ги остави двамата сами.
— Какво искаш от него — с любопитство попита Кейт.
— Имам нужда от опитен човек, който да се грижи за имението и фермата — каза Уилям. — Ще го помоля да остане като управител.
— Разумно ли е това, татко? Аз… този човек е опасен. Не бих му се доверила. Разбери първо какво престъпление е извършил, пък после му предлагай да остане.
— Повярвай ми, дъще, мога по-добре от теб да преценя характера на човека. Няма защо да се страхуваш от Робин Флетчър.
Няма от какво да се страхува? На Кейт й се искаше да крещи, да протестира. Боже господи, не виждаше ли баща й, че този човек е опасен за нея? Не усещаше ли, че душата й е подложена на страшно изпитание? Робин Флетчър действаше така поразително върху чувствата й. Никога не бе предполагала, че подобно нещо може да й се случи и то на двадесет и шест години. Защо сега не можеше да остане спокойна, както е ставало преди, да прецени всичко с разума си, трескаво мислеше тя. И защо този най-неподходящ човек имаше това поразително въздействие върху нея? Робин Флетчър — господ да й е на помощ. Наистина ще има нужда от тази помощ, ако той остане в имението Маккензи.
Трета глава
Кейт се настани в стаята си, която очевидно е била преди на Мърси, тъй като това бе определено женска стая. Личеше си по нежните тонове, в които бяха боядисани стените, както и по фините красиви мебели. Лизи се появи и предложи да й помогне при разопаковането на багажа, но тя отклони предложението й и я изпрати при Мод, която подготвяше вечерята. Лизи продължи да се мотае из стаята и Кейт я попита:
— Може би искаш да говориш за нещо с мен?
— Ще остане ли Робин Флетчър в имението като управител? — попита Лизи, като впи очи в Кейт.
— Не виждам какво те засяга това — каза Кейт. — А сега можеш да си вървиш.
Лизи й хвърли намръщен поглед, след това рязко се обърна и излезе от стаята. Кейт продължи да разопакова багажа си, като се чудеше защо невинният въпрос на Лизи толкова я раздразни. Какво й влизаше в работата колко обожателки имаше Робин?
След като се погрижи за разтоварването на багажа, Робин се върна в стаята на Уилям. Завари го буден, борещ се с подноса храна, който Мод току-що бе изпратила в стаята му. Той погледна към Робин и с мъка се усмихна.
— О, Робин, ти дойде. Моля те, поеми подноса, нямам никакъв апетит напоследък.
Робин погледна недокоснатата храна и се намръщи.
— Мод ще се почувства доста обидена, като види, че не сте хапнали нищо от специално приготвената
