всъщност никога не е спал със Серина.
— Още от самото начало не можех да повярвам, че съм спал с нея. Усещах, че тя се опитва да ме прелъсти, но никога не съм предполагал, че е способна на подобна измама.
— Тя идва на себе си — извика разтревожено Сайлъс.
Серина отвори очи, премигна няколко пъти, за да се убеди, че не сънува, а после бързо ги затвори, когато над нея се надвеси Сайлъс.
— Защо трябваше да идваш тук — изсъска тя толкова тихо, че той едва я разбра. — Ти ми обеща, че няма да казваш на никого.
— Не съм казвал — бързо обясни Сайлъс. — Робин пристигна в Батърст и ми съобщи, че ти очакваш дете. След като заяви, че то не е от него, веднага се досетих, че детето е мое.
Серина изви глава и погледна към Робин.
— Как разбра?
— Няма никакво значение — отвърна Робин. — Важното е, че сега знам истината, а Сайлъс бе така добър да се заеме с… цялата тази работа, така че аз повече нямам нищо общо с теб. По дяволите, Серина, ти направо щеше да разрушиш живота ми!
— Не й крещи така — твърдо я защити Сайлъс, като се обърна към Робин. — Не е добре за нея в състоянието, в което се намира.
— Господи, Дод, Серина е просто една коварна кучка, която се опита да ме измами с лъжи за детето си. Тя бе готова да разруши бъдещето ми с Кейт, само и само да постигне егоистичните си цели. Аз не я обичам, никога не съм я обичал.
Сайлъс премигна объркано. За него бе болезнено да слуша подобни нещо за Серина, съвсем не бе подготвен за такива истини. Но те нямаха значение за него. Той обичаше Серина и тя носеше неговото дете в утробата си. Не го интересуваше какво бе правила в миналото. Сега единствената му цел бе да създаде дом за Серина и детето си.
Серина тихичко ридаеше, ясно осъзнала какъв ужасен хаос бе сътворила. И сега всичко се бе стоварило върху собствената й глава. Робин бе единственият човек, който й помогна и се погрижи за нея. Единственият мъж, на когото можеше да вярва и да разчита. Родителите й винаги се бяха грижили всеотдайно за нея и смъртта им остави едно огромна празнота в живота й, която само Робин би могъл да запълни.
— Не плачи, Серина — нежно я успокояваше Сайлъс. — Аз ще се погрижа за теб и за детето ни. Никой няма да посмее да те нарани, щом съм до теб. Ти ме направи наистина щастлив.
Серина го погледна глупаво.
— Щастлив?
— Да, ние ще се оженим и аз ще ти построя хубава къща. Ще бъде достатъчно голяма, за да побере всичките деца, които ще имаме. Магазинът ми върви много добре в Батърст, скоро възнамерявам да разширя дейността си. Както виждаш, нещата се развиват благоприятно за нас. Винаги съм те обичал, знаеш добре това.
— Но аз не те обичам — извика отчаяно тя. — Не разбираш ли, че само те използвах?
На лицето му се появи тъжно изражение, но все пак успя да запази спокойствие.
— Ти си доста разстроена, скъпа. Просто не знаеш какво говориш. Почини си малко, докато отида до Парамата за свещеник. Смятам да се оженим още тази вечер, освен ако Робин не възразява.
— О, смятайте, че имате благословията ми — бързо отвърна Робин.
— И моята — добави Кейт, като наум прибави и едно „амин“.
— Не-е-е — започна отчаяно да протестира Серина. — Нима аз нямам право на мнение по въпроса?
— Страхувам се, че не. Ти ще се омъжиш за мен и това е окончателното решение.
Изумена от диктаторското поведение на Сайлъс, Серина само го изгледа със зяпнала уста. Изглеждаше й наистина невероятно, че благият Сайлъс може да се държи по такъв начин. Просто не намираше думи да изрази възмущението си от него. Но в същото време осъзнаваше, че за първи път виждаше пред себе си мъж. Преди това той винаги се умилкваше около нея като влюбено кученце, с което пораждаше единствено омразата й. Не че Сайлъс беше лош любовник. Серина бе доста шокирана от страстта и изобретателността му в леглото. Но това съвсем не означаваше, че изпитва някакви чувства към него. Тя обичаше единствено Робин.
— Май че Сайлъс най-накрая събра достатъчно кураж — усмихна се Робин, като слушаше разговора между двамата. — Всъщност исках да те попитам — обърна се той към Кейт, — какво прави Серина тук?
Кейт го издърпа настрана, като оставиха Серина и Сайлъс сами да уредят проблемите помежду си.
— Тя се появи тук почти веднага, след като бе заминал за селото на аборигените и заяви, че иска да говори с теб. След като разбра, че те няма, най-нахално се настани в една от празните спални и обяви, че няма да си тръгне, докато ти не се върнеш. Аз… аз не можех да я изхвърля насила, след като е в такова положение, така че я оставих да прави, каквото си иска. Имах доверие в теб и се надявах, че ще успееш някак си да уредиш нещата.
— Така ли? Даваш ли си сметка, че за първи път признаваш, че изпитваш към мен някакво чувство, различно от омраза? Ти наистина си се променила, скъпа моя, щом можеш открито да признаеш, че имаш доверие в мен. Вярно, че непрекъснато копнеех да чуя за едно друго чувство…
— Обичам те, Робин.
— Какво? Добре ли чувам, Кейт? Мислех, че ме мразиш. Толкова често си ми го казвала, при това веднага след като сме се любили с такава страст. Обичах начина, по който ме мразеше, така че предполагам, че ще обожавам начина, по който ме обичаш… ако въобще оживея.
— Винаги говориш такива отвратителни неща — усмихна се предизвикателно Кейт.
Робин отвърна на усмивката й и сякаш само за миг всичката болка и горчивина от преживените трудни години се стопи в блестящите обещаващи очи на Кейт. Избирането му на важен пост в местната администрация, превръщането му в уважаван собственик на богата ферма, радостта, че има жена, която обича и очаква дете от нея, всичко това, събрано заедно, му носеше такова щастие, за каквото не смееше и да мечтае. Женитбата с Кейт бе най-доброто нещо, което бе направил през целия си живот.
— Да оставим ли тези влюбени птички сами да решават проблемите си — попита Робин с обещаващ глас.
Кейт погледна към Сайлъс и Серина, седнали един до друг на канапето. Те разговаряха тихо, по-скоро Сайлъс неуморно обясняваше нещо. Серина само го гледаше мълчаливо и кимаше с глава на всичко, което й казваше. Кейт изпита известно съжаление към Сайлъс. Серина със сигурност ще превърне живота му в истински ад, ако той не успее още от началото да се държи като мъж. В този миг осъзна, че Робин очаква отговор от нея. Тя му се усмихна, хвана го за ръка и го поведе нагоре по стълбите към спалнята, където щяха да бъдат сами.
— Искам да се любя с теб, Кейт.
Тя се отпусна в прегръдката му, отвърна на страстната му целувка и потрепери от желанието, което в миг обхвана цялото й тяло.
— Искам да ме любиш и да знаеш, че не те мразя. Никога не съм те мразила.
Той я разсъблече набързо, твърде нетърпелив, за да губи време за това. Собствените му дрехи изчезнаха също с невероятна бързина и след това я притисна към себе си, изпълнен с удоволствие от досега с топлото й, копнеещо за него тяло. Ръцете й се плъзнаха бавно по гърба му, като опипваха всеки от ясно очертаните му мускули. Погледът й се смъкна надолу между краката му, сякаш търсеше още едно доказателство за силното му желание.
Робин с възхищение наблюдаваше невероятната красота, която държеше в ръцете си. Дългата й къдрава коса се спускаше надолу като причудлив водопад, блестящ и черен като най-тъмна нощ. Той потъна в леглото, като все още я притискаше здраво в ръцете си, изпълнен от лудо желание. Започна да си играе с устата й, като докосваше нежно, а после хапеше устните й, правеше странни очертания по тях с езика си, а носле проникваше с него в устата й и търсеше нейната сладост.
След целувките последваха нежни ласки, ръцете му се плъзнаха по раменете й и достигнаха до гърдите. Пръстите му трескаво притискаха зърното на едната от гърдите й, докато езикът му нетърпеливо се въртеше около другата. Удоволствието се изливаше на вълни по цялото й тяло. Тя се опитваше да се притисне по- плътно към него, за да се спаси от това сладко мъчение, на което я подлагаше. Усети топлината на пръстите
