мен.
— Рой — извика смутено Мод и отново се изчерви.
— Така е, Мод, нека всички го знаят. Един ден ти ще бъдеш моя жена.
Кейт с цялото си сърце се надяваше, че нещата между Рой и Мод бързо ще се уредят. Рой бе все още жизнен и дори красив, а беше загубил преди много години жена си, докато Мод съвсем не беше някаква пропаднала престъпница, която заслужава да остане до края на живота си на дъното на обществото. Фактът, че тези двама души се бяха срещнали и обикнали през есента на своя живот, отново доказваше всепобеждаващата сила на любовта. За любовта няма възраст, нито неподходящо време, тя е ограничена единствено от силата на въображението.
След като Рой си тръгна, Кейт се помота из двора, като наблюдаваше управителя на фермата и затворниците, които бяха докарали овцете от горните ливади, защото трябваше да ги стрижат. Подпомагани от лаещите кучета, те прекарваха животните през потока, за да измие водата дебелата им вълна, а след това ги прехвърляха от другата страна, за да съхнат и да се подготвят за стригане. Всичко това бе така занимателно, че Кейт с интерес наблюдава дълго време, докато слънцето, горещината и прахолякът не я принудиха да се скрие на сянка на верандата. Тя се отпусна в един от люлеещите се столове, поставени там. Беше й приятно, че Серина все още не се бе появила тази сутрин, защото макар и да се опитваше, не можеше да преодолее омразата и гнева, които изпитваше към красивото момиче, и всичко това много я измъчваше. Но тя бе просто едно човешко същество, едва преживя обидата, която Робин й нанесе и присъствието на Серина тук бе вече нещо наистина прекалено.
Готвеше се да влезе вътре, за да хапне нещо, когато забеляза няколко ездачи, които приближаваха къщата. Сърцето й подскочи от радост, когато разпозна Робин, яздещ един от конете. Близо до него бе Бен Пенрод, а други двама мъже седяха върху третия кон. По огромните размери на единия от тях Кейт веднага разбра, че това е Големия Джон. Беше й трудно да разбере кой беше другият човек, може би защото той бе прикрит зад мощния гръб на гиганта.
Щом забеляза Кейт на верандата, Робин пришпори коня си и полетя към нея. Вече дни наред бе мислил единствено за нея и за това как ще реагира, когато разбере, че детето, което носи Серина, е от друг мъж. Бе скочил вече на земята, преди още конят да спре напълно. В следващия миг тичаше към Кейт с разтворени ръце.
Като издърпана внезапно кукла на конци, Кейт излезе от сянката на верандата, отпусна се в прегръдката му и моментално усети как любовта му я обгърна цялата, готова да я защити от всяка беда. Едно прекрасно и в същото време диво чувство — диво като тази земя, която вече бе обикнала. Двамата с Робин бяха женени вече година, но през цялото това време тя се мъчеше да отхвърли любовта с всяка клетка от тялото си. Първо защото смяташе, че Робин се опитва да й отнеме имението Маккензи, после защото бе убедена, че той никога не би могъл да обича друга жена, освен Кейси Пенрод, и накрая защото Серина застана между тях. Но внезапно всичко, което се бе случило до този момент, загуби всякакво значение. Тя обичаше Робин, очакваше дете от него и никой не бе в състояние да ги раздели.
— Кейт, моята дива и страстна Кейт — шепнеше Робин в ухото й. — Толкова много те обичам и имам да ти казвам изключително важни неща. Липсваше ми, любов моя. Обещавам, че никога повече няма да се разделяме.
Двамата въобще не забелязваха, че спътниците на Робин ги наблюдават усмихнато, нито пък че затворниците наоколо бяха спрели работата си и ги гледаха втренчено. Нищо друго нямаше значение, освен това, че Робин се беше върнал при нея и тя го обичаше. Кейт протегна ръце и го прегърна през врата, придърпа главата му към себе си и го целуна страстно по устните. Той я притисна към себе си, после още по-силно, сякаш никога нямаше да я пусне.
— Х-м — изкашля се Бен, като с мъка се въздържаше да не се изсмее на глас.
Големия Джон, който се чувстваше доста неудобно върху коня, се смъкна на земята. Същото направи и мъжът, който седеше до него върху седлото. Бен нямаше намерение да слиза от коня си, тъй като смяташе веднага да тръгне за имението Пенрод.
Робин без желание се откъсна от прегръдката на Кейт и се обърна към мъжете, които бяха пристигнали заедно с него. Едва тогава тя разпозна четвъртия мъж. Беше го виждала само веднъж, на пазара в Батърст, от неговия магазин купи провизии, преди да тръгне обратно за Парамата. Не знаеше името му, но физиономията му й беше позната. Тя се почуди защо ли е пристигнал тук.
Робин усети объркването й при вида на мъжа и побърза да го представи.
— Това е Сайлъс Дод, Кейт.
Точно в този момент Серина се показа на верандата. Бе чула шума от стаята си и реши да провери какво става. Най-напред разпозна Сайлъс Дод и едва не припадна.
— О, не! Не! Какво правиш тук?
Фактът, че го виждаше заедно с Робин, я караше да мисли, че най-ужасните й кошмари се превръщат в реалност.
— Серина — извика Сайлъс и се втурна към нея така бързо, че се спъна и за малко да падне на земята, ако Големия Джон не му бе помогнал. Без да се смущава от това, той продължи напред с разтворени ръце, готов да прегърне Серина. — Защо не си ми казала, преди да напуснеш Батърст, че очакваш дете от мен?
Серина въздъхна отчаяно и се отпусна назад, напълно безжизнена в ръцете му.
— Занеси я вътре — нареди Робин на объркания мъж, който притискаше Серина в ръцете си. Самият той здраво притисна Кейт към себе си, защото разбираше, че и тя преживява шок след това, което току-що бе чула.
Думите на Сайлъс бяха наистина огромна изненада за Кейт, но приятна и очаквана. Тя изпита единствено радост и имаше чувството, че огромен товар се махна от плещите й. Стисна силно ръката на Робин и двамата също се насочиха към къщата. Всички влязоха вътре с изключение на Бен, който нямаше намерение да се меси в семейни работи. А Големия Джон, който се чудеше какво да прави, най-накрая също ги последва.
Лизи стоеше близо до врата с широко отворени от любопитство очи и наблюдаваше групата, която мина през входната врата. Когато забеляза Големия Джон, очите й се разшириха още повече от изумление. Никога през живота си не бе виждала такъв голям човек. Стори й се също много красив, здрав, и жизнен. Един толкова силен мъж сигурно може да накара една жена да припадне от удоволствие, помисли си тя, като с мъка се сдържа да не се засмее. Робин не би могъл да се сравнява ни най-малко с този впечатляващ гигант. Робин забеляза, че Големия Джон направи огромно впечатление на Лизи, но бе твърде зает със своите работи, за да обърне внимание на този факт.
— Лизи, заведи Големия Джон в кухнята и се погрижи да се нахрани добре. След това кажи на Дент да му намери място в затворническата барака.
Лизи погледна към Големия Джон с премрежен поглед и го поведе към кухнята. Големия Джон. Бе чувала за него. Кой ли не го знаеше? Бе един от най-известните бандити в цял Ню Саут Уейлс. За него се разказваха легенди, и ето го сега пред нея в имението Маккензи, по-голям, отколкото човек можеше да си го представи. Чудеше се дал властите знаят, че той е тук и се закле веднага да разбере причината за посещението му — ако това въобще бе само посещение. Може би ще успее да измъкне от него интересни подробности за живота му като бандит. Внезапно Лизи се почувства по-щастлива от всякога.
Междувременно Сайлъс бе положил Серина на канапето и се въртеше около нея като квачка около пиленцето си.
— Дали ще се оправи — питаше нетърпеливо той. — Знаех, че пристигането ми тук ще предизвика шок у нея, но никога не съм и предполагал, че ще припадне. Сигурно ще ми се разсърди, дето я потърсих чак тук.
— На твое място не бих се тревожил толкова за това, какво тайно си мисли Серина, Сайлъс — твърдо каза Робин. — Ти имаш право да искаш детето си. Вярвам, че тя ще живее добре с теб. Ти ще се ожениш за нея и ще дадеш името си на своя наследник.
— Аз… аз нищо не разбирам — объркано каза Кейт.
— Как разбра за Сайлъс Дод? Затова ли замина така внезапно за Батърст?
— Да, Големия Джон ми съобщи нещо много важно.
Робин й разказа подробно за наблюденията на Големия Джон, които затвърдили убеждението му, че
