Парамата? Надявам се, че сте доволен от обиколката.
— Да. В Батърст скоро ще пристигне още един магистрат, освен това и жена ми скоро ще пристигне тук за постоянно — отвърна Робин, като внимателно наблюдаваше реакцията на Дод.
Отговорът му беше точно такъв, какъвто се надяваше да получи:
— Прекрасно! Имам пред вид това, че съпругата ви ще дойде да живее при вас. А какво стана със Серина Линч, тя върна ли се заедно с вас — продължи радостно той, като не успяваше да скрие колко е щастлив от новината, която Робин му съобщи. След като пристигне съпругата на Флетчър, Сайлъс се надяваше, че Серина ще погледне по-благосклонно към него и ще се поднови… приятелството им.
— Не, тя засега остана в Парамата при едни приятели.
Усмивката на Дод в миг угасна и лицето му посърна. Изглеждаше толкова нещастен, че на Робин му стана жал за него. Вече ни най-малко не се съмняваше, че е имало интимна връзка между Серина и търговеца. Достатъчно беше само Дод да признае това и неговите проблеми щяха да изчезнат. Можеше веднага да се върне при Кейт, за да й съобщи добрата новина.
— Както ми си струва, ти май харесваш Серина — започна внимателно Робин.
Дод целият се изчерви и започна нервно да пристъпя от крак на крак. Бе обещал на Серина да не разкрива пред никого тайната им.
— Тя… тя наистина е много красива, мистър Флетчър. Смятам се за щастливец, само поради факта, че я познавам.
— Ти я познаваш доста добре, нали Дод — продължи да го разпитва Робин.
В главата му нахлуха объркани мисли, а очите му се разшириха от ужас. Дали Робин е разкрил връзката им? И може би е дошъл тук, за да го накаже? Сигурно ревнува. Премисли всяка една от тези възможности, които му дойдоха най-напред на ум, като през цялото време с ужас чувстваше подозрителния поглед на Робин върху себе си.
— Аз… аз не знам какво имате пред вид! Серина идва често тук и аз я… я харесвам.
— Най-добре е веднага да ми кажеш истината, Дод, защото нямам намерение да си тръгна оттук, преди да съм я научил. Не ме интересува колко пъти си спал със Серина, достатъчно е само да признаеш, че си го правил. Няма да понасям обвиненията й, че съм баща на детето, което очаква, след като друг е отговорен за това.
Дод замръзна на мястото си. Тъй като беше тих и доста затворен човек, той все още не бе чул мълвата за Серина, която се носеше из града.
— Дете? Нима Серина е бременна?
— Да. Ще признаеш ли, че ти си бащата?
Лицето на Дод само за миг грейна като ярка звезда и той започна да се хили глупаво, толкова замаян от новината, че не бе в състояние дори да говори. Единственото нещо, което успя да направи, бе да кимне с глава. Щастието му бе така изразително, че Робин не намери сили дори да му се ядоса, само го попита отново настойчиво:
— Кажи го ясно. Искам да те чуя да признаваш, че си спал със Серина и си баща на детето й.
— Да — извика толкова силно Дод, че можеха да го чуят дори на улицата, — обичам Серина. Тя бе съгласна да се любим и ако сега е бременна, несъмнено детето е от мен. — Внезапно той погледна уплашено към Робин. — Освен ако вие…
— Не, аз никога не съм спал със Серина — тихо заяви Робин. — Честта си е изцяло твоя. А сега да поговорим за това, какво ще направиш, за да получиш права върху детето си.
Двадесет и втора глава
Кейт седеше край прозореца и наблюдаваше как слънчевите лъчи проникват на тънки летни между гъстите клони на огромния евкалипт, който растеше в двора. Лекият бриз не можеше да прогони потискащата лятна горещина, само вдигаше облаци прах от изсъхналата земя. Кейт се измъчваше от горещината. Да си бременна по това време на годината съвсем не беше удоволствие според нея. Отсъствието на Робин също ужасно я •измъчваше. Тя бе наистина изумена, когато Деър се отби преди няколко дни и й съобщи, че Робин е заминал за Батърст. Освен това й се стори, че Деър нарочно се опитва да прикрие истинската цел на пътуването му. Това я нарани още повече и я накара да се чувства напълно изоставена. Нима той имаше намерение да я остави тук сама със Серина?
Разбира се, че не, повтаряше си тя, като дори се обвиняваше затова, че е помислила, че Робин е способен да я изостави, и натовари с решаването на проблема за Серина. Каквато и да е причината за заминаването му за Батърст, тя при всички случаи е била много важна и е изисквала личното му присъствие, реши най-накрая Кейт. Като въздъхна облекчено, тя стана, отдалечи се от прозореца и се завъртя разсеяно из всекидневната, а после отиде в кухнята. Присъствието на Серина, която непрекъснато се мотаеше из краката й, я изнервяше още повече. На всичко отгоре все още й беше лошо сутрин и не можеше да спи през нощта.
Деър й намекна, че спешното заминаване на Робин за Батърст е свързано със Серина, но не призна нищо определено, освен това, че то засяга Големия Джон.
Добре поне, че Големия Джон оживя и скоро щеше да се оправи напълно, помисли си Кейт. Тогава можеше да замине за Батърст и да работи за Робин.
Влизайки в кухнята, Кейт се усмихна, като видя Рой Пенрод и Мод, седнали близо един до друг и потънали в тих разговор.
— Рой, не знаех, че си тук.
— Точно възнамерявах да те потърся — каза Рой, като без желание откъсна поглед от Мод. — Предполагам, че не възразяваш, дето се отбих първо да поздравя Мод.
— Не, разбира се — отвърна Кейт, като прикри усмивката си при вида на червенината, заляла лицето на Мод.
— Робин няма ли го още — попита Рой.
— Не и честно да ти призная, доста се безпокоя за него. Отсъства вече близо две седмици.
— Разбирам, че сигурно ти е доста трудно, особено след като и Серина се натресе тук. Мога ли да ти помогна с нещо? Робин ми е като син. Ако имаш нужда от помощ, трябва просто да ми кажеш. Може би ще успея да убедя Серина да се върне обратно в къщата на Деър.
— Благодаря ти много — откровено отвърна Кейт, — но се страхувам, че едва ли някой е в състояние да я убеди да се премести. До известна степен я съжалявам. Тя си няма никого и се е вкопчила в Робин с такава страст, че човек просто може да се уплаши. Боя се, че внезапната смърт на родителите й се е оказала доста силен удар за нея и й е причинила травма, за която едва ли си даваме сметка.
— Възхищавам ти се затова, че се опитваш да я защитиш, след като тя се опита да унищожи брака ти.
— Аз всъщност не я защитавам — замислено отвърна Кейт. — Просто мисля, че разбирам чувствата, които изпитва. Смъртта на татко например, ме извади от равновесие, при това доста време имах чувството, че аз съм виновна за нея. Не бях в състояние да вземам разумни решения. Предполагам, че Серина е дори още по-разстроена. Нямам представа как ще свърши всичко това, но разчитам, че Робин все пак ще успее да намери някакво решение.
— Робин е добър човек, Кейт — каза Рой. — Той се нуждае от твоята любов и от доверието ти. Не знам как точно се е случило това със Серина, но съм готов да се обзаложа, че тя просто е използвала някакъв момент, в който той не е бил на себе си. Робин наистина те обича, той сам ми го каза, пък и от това, което наблюдавам, имам чувството, че вие двамата направо сте създадени един за друг. Такива бракове рядко се срещат и не могат да се разрушат от първата възникнала пречка. Щом има любов между двама души, те лесно могат да преодолеят и много по-големи трудности.
— Благодарение на Кейси разбрах много неща — призна Кейт. — Няма да се откажа така лесно от Робин, въпреки усилията на Серина да застане между нас и да разруши щастието ни.
Набразденото лице на Рой разцъфна в широка усмивка.
— Винаги съм знаел, че си упорита жена, Кейт. С времето съм научил доста истини. Една от тях е, че животът е крехко нещо и отминава бързо. Човек не бива да отхвърля щастието, което му се предлага, защото може никога да не получи подобен шанс отново. Затова и няма да позволя на Мод да отиде далеч от
