Наказателния корпус, ще се застъпи за помилването ми. Той никога не е обичал Мърси. Бях бременна от него още преди сватбата им, но никой не знаеше. Двамата с Деър щяхме да се женим, но точно тогава бях арестувана и осъдена на седем години затвор затова, че съм помогнала на избягал затворник.
— Този същият ли, на когото и Робин е помогнал — попита Кейт.
— Да, благодарение на Робин един добър човек на име Тим О’Мали успя да избяга от страната.
Кейт остана доста време мълчалива.
— Вие с Деър веднага ли се оженихте, след като Мърси умря?
— Не. Мърси беше казала на Деър, че съм умряла, но аз всъщност бях заминала за Англия, тъй като смятах, че Деър не ме иска вече. Едва след няколко месеца Деър пристигна в Англия по някаква своя работа и двамата се срещнахме случайно. Някой ден ще ти разкажа всичко с подробности, но мисля, че ти казах достатъчно, за да разбереш.
— Да — замислено отвърна Кейт. — Съжалявам за болката, която Мърси ви е причинила. Предполагам, че не ме мразиш, само защото нося фамилията Маккензи.
— Едва ли можеш да измислиш нещо, което да е по-далеч от истината. Харесвам те и те уважавам от първия миг, в който се срещнахме. Веднага разбрах, че съвсем не си като братовчедка си Мърси. Но стига за нея. Какво смяташ да правиш със Серина?
— За мен ли говорите — попита Серина, застанала на вратата с отпочинал вид.
Двете глави, едната черна като безлунна нощ, а другата с цвят на пламък се отдръпнаха една от друга и погледнаха към блондинката, която се намеси в разговора им.
— Защо си излязла, без да ми се обадиш — попита Кейси.
— Ти да не си ми пазач — троснато отвърна Серина и се настани на близкия стол. — Искам да се видя с Робин и няма да мръдна оттук, докато той не се върне.
— Може би ще се наложи доста да почакаш — предупреди я Кейт.
— И без това нямам какво да правя, нито пък къде да отида. Така че ще чакам.
Кейси и Кейт си размениха разбиращи погледи. Човек просто трябваше да е истински светец, за да може да понася Серина и всичките й капризи.
Независимо от положените огромни усилия от двете жени, Серина категорично отказа да напусне имението Маккензи, без да е говорила с Робин. Тъй като не искаше да използва сила, Кейт се примири със ситуацията и учтиво покани Серина да остане. Скоро след това Кейси си тръгна сама.
Кейт бе много учудена от реакцията на Лизи, когато разбра, че Серина ще остане като гост в имението Маккензи. Момичето страшно се ядоса, съвсем внезапно премина категорично на страната на Кейт и стана неин страстен защитник. Може би вестта, че Кейт очаква дете от Робин бе причината за тази промяна.
— Защо разрешаваш на тази жена да остава в къщата ти — гневно каза Лизи, когато Кейт отиде в кухнята, за да провери как върви подготовката на вечерята. — Тя е такава интригантка, че няма да се спре пред нищо, за да получи Робин. Нима ти е безразлично, че е спала със съпруга ти?
— Лизи — извика ядосано Мод, притеснена от изблика й, — дръж си езика зад зъбите!
— Щом толкова искаш да знаеш, Лизи — започна замислено Кейт, — ще ти кажа. Съжалявам я. Тя е млада, загубила е и двамата си родители в трагичен инцидент и се е вкопчила в Робин, защото просто е търсила опора в някого. Разбирам я и дори й съчувствам, макар че ми е трудно да й простя.
— Но все пак не мислиш да й разрешаваш да живее заедно с теб и Робин, нали?
— Не, разбира се. Доколкото знам, Робин възнамерява да й намери добър съпруг, което би било най- доброто разрешение на въпроса. Но да не говорим повече за това. Стига ни и това, че трябва да търпим Серина около себе си и да я гледаме как… но няма значение, не искам повече да говоря за нея. Бих предпочела да се нахраня горе в стаята си тази вечер, погрижете се и за Серина.
На Кейт й бе трудно да заспи тази вечер. Присъствието на Серина в къщата събуди у нея всичките ужасни спомени за това, как ги бе заварила двамата с Робин в леглото. Макар че Робин не си спомняше да се е любил с нея, доказателството бе в нея, така да се каже. Животът на Кейт би бил много по-лесен, ако само можеше да забрави за детето, което очакваше Серина, и да я остави тя самата да се тревожи за бъдещето на собственото си дете. Странно наистина, мислеше си Кейт, докато очите й натежаваха вече за сън, може би любовта е единственото чувство, за което няма ограничения.
Деър стигна до селото на аборигените само няколко часа, след като напусна имението Маккензи. Робин доста се учуди, като го видя, и в същото време страшно му се зарадва, защото в този момент наистина имаше нужда от добър приятел до себе си. Двамата си поговориха тихичко, докато вечеряха. Големия Джон бе вече започнал да проявява признаци на съзнание, но все още не можеше да разпознае Робин.
— Кейт е добре — каза най-напред Деър, преди още Робин да успее да го попита: — Кейси остана при нея. Като разбрах, че си тук, реших да дойда при теб. Какво се е случило с Големия Джон?
Робин му разказа за събитията, предхождащи ухапването на великана, а също и за разговора си с губернатора Маккери и обещанието му да предостави на Големия Джон статут на „преждевременно освободен“.
— Как си обясняваш това негово силно желание да се срещне с теб?
— Разбрах, че е свързано със Серина, но нямам ни най-малка представа за какво точно става дума. Мантуа ме увери, че той ще се поправи скоро, дори предрича, че още утре ще бъде в състояние да говори. Толкова се надявам, че той ще успее да хвърли някаква светлина върху тази наша заплетена история. Честно казано, не мога да издържам повече. Просто се чудя как да оправя тази каша. Единственото нещо, в което съм сигурен е, че не искам да загубя Кейт. Толкова много я обичам, че животът би изгубил всякакъв смисъл без нея.
Те си легнаха в колибата, а на сутринта се разбудиха от несвързаните думи на Големия Джон. Робин веднага скочи, коленичи пред гиганта, като се мъчеше да разбере какво точно се опитва да каже.
— Големи Джон, аз съм, Робин. Дойдох при теб, приятел, какво искаш да ми кажеш?
Големия Джон с мъка повдигна клепачите си. Очите му проблеснаха, докато се мъчеше да разпознае Робин. Последваха няколко минути на мъчително очакване. Но най-накрая чудото стана.
— Робин? Ти ли си, приятел?
— Да, Големи Джон, аз съм. Деър също е тук.
— А аз… аз сънувах, че твоята жена е при мен.
— Тя наистина е била тук, приятел, но аз я отведох вкъщи. Ти беше в безсъзнание няколко дни.
— Ще умра ли?
— Ти си прекалено голям и доста твърд, за да умреш от една змия — усмихна се Робин. Мантуа е почистила тялото ти от отровата и ме увери, че ще се оправиш. Подобно ухапване със сигурност би убило един по-дребен човек, но не и теб. Имам и още една чудесна вест, която бих искал да ти съобщя. Убедих губернатора Маккери да ти даде статут на „преждевременно освободен“. Ще можеш да дойдеш с мен в Батърст и там ще работиш във фермата ми. Ще те назнача за управител. Доволен ли си?
В началото Големия Джон имаше доста смутен вид, но после постепенно всичко се подреди в объркания му мозък. Когато в края на краищата осъзна какво точно му казва Робин, лицето му грейна от широка усмивка. Трудно бе човек да го нарече грозен, но не можеше да се каже, че и е красив. Имаше приятни черти, а размерите му бяха доста респектиращи.
— Наистина ли, приятел? Толкова време живях, криейки се из горите, че вече се страхувах, че ще умра някъде там и никой няма да разбере за това, нито да пожали за мен. Ще работя здравата, приятел, ще видиш. Няма да съжаляваш, че си се застъпил за мен. Ако мога с нещо да ти се отплатя…
Той внезапно млъкна и на лицето му се появи странно изражение.
— Какво има — попита го Робин.
— Спомних си защо исках да се срещна с теб. Исках да ти кажа нещо, за Серина. Чух, че един от полицаите разправяше, че тя очаквала дете от теб. Вярно ли е, приятел?
— Това твърди самата Серина и нямам особени основания да не й вярвам — призна с нежелание Робин. — Дори не си спомням да съм спал с нея, но сигурно съм го направил, защото тя забременя наскоро след това. Това ли е всичко, което имаше да ми кажеш? Че си чул някой да говори за бременността й?
— Не, има и друго. По дяволите, защо ми е така объркано в главата!
— Почини си, приятел, ще ми разкажеш по-късно — посъветва го Робин, защото ясно съзнаваше, че човекът все още не се е възстановил след ужасната болест.
