— Нищо не съм ти обещавала.
И тръгна към вратата.
— По-добре си помисли. — Торн я хвана без усилие. Тя се опита да се изтръгне, но ръцете му я държаха здраво. — Нима искаш да откажеш на съпруга си? Обеща пред твоя бог да ме почиташ и да ми се подчиняваш.
— Не ме докосвай!
— Държиш се така, сякаш ще те изям жива. Страхуваш ли се от мене, Фиона?
— Ти си викинг! Дълго преди да те срещна, съм чувала разкази за набезите на викингите и как нападат беззащитни жени.
Той й се ухили.
— Използвай магията си, ако те е страх от мене. Превърни ме в жаба.
Тя зарови лице в ръцете си, не можейки да отговори на подобно нелепо предизвикателство.
Торн хвана ръцете й и ги дръпна.
— Не, погледни ме. Няма да те нараня. Ще те взема толкова нежно, колкото мога. Няма значение, че се оженихме в момент на лудост. Сега ти си моя съпруга, а викингите уважават съпругите си. Искам да обичам тялото ти, Фиона. Така искам да съм вътре в тебе, че чак ме боли. Магьосница или не, с магия или не, аз
Гласът му беше дрезгав от страст, но ръцете му бяха изненадващо нежни, докато откопчаваше токата, която придържаше наметалото й, и го сваляше от раменете й. Погледът му държеше нейния в плен. Огън и лед, помисли тя. Заливаха я чувства, породени от думите му. След миг тя потъна в топлината на изгарящия му поглед, докато той откопчаваше туниката й и тя се свличаше на пода.
На Торн му се стори, че вижда пред себе си богиня. Танцуващите пламъци хвърляха златисти отблясъци по кожата й. Сякаш бе пратена на земята само за да го измъчва. Дъхът му почти спря, разтърси го неудържим трепет. Този миг беше върхът на цяла вечност копнеж, цяла година диви мечти за жената, която го бе омагьосала. Той се беше върнал на Ман, за да я убие, а се бе озовал пленен в мрежата на нейната съблазън, не можейки с нищо да я нарани.
Один да му е на помощ, защото той знаеше, че в мига, когато влезе в тялото й, вече нищо в живота му няма да бъде същото.
7
Търпението на Торн беше изненада за Фиона. Тя бе очаквала той да я метне на леглото и да се хвърли отгоре й като дивак. Но вместо това той я прегърна и започна продължително да я целува и да облизва плътно стиснатите й устни. Ръцете му, мощни и загрубели, галеха шията и гърба й с изключителна нежност, Фиона чувстваше как напрежението у нея расте по съблазняващите му ласки, усещаше как лека-полека се отваря за него и устните й започват да му се поддават.
Ръцете му се движеха по пламналата й плът, а когато обхванаха гърдите й, тя издаде задавен стон. Този звук като че ли отприщи нещо първично у него, защото той я притисна към леглото от мъх и я зацелува яростно. Устните му бяха твърди, настойчиви, властни, езикът му бе горещ и дързък, търсещ да проникне в устата й. Това беше целувката на възбуден мъж, на воин, който взема каквото иска и не признава никакви ограничения. Когато той вдигна глава, и двамата едва дишаха.
— Още когато те видях за първи път, исках само едно — да лежа между нежните ти бедра. Представях си как прониквам в тебе и потъвам дълбоко. В сънищата си чувах радостните ти викове, отекващи в ушите ми.
— Това са поетични думи за един викингски воин — изрече Фиона, задъхана от усилието да произнесе свързано изречение.
Той я изгледа с диво изражение в очите.
— Не си ли чувала нашите викингски поеми за любов и война? Те са страстни разкази за нашите подвизи. Викингите са воини, да, но сме и друго: земеделци, рибари, търговци, разказвачи; любители на сагите, поезията… и жените. Ние работим усилено, бием се юнашки и се любим мощно и страстно. Скоро сама ще го узнаеш.
Тя не отговори нищо, затова Торн се излегна до нея и се загледа в гърдите й. Очите му бяха станали тъмни и загадъчни, тя трепна, докосната от чувство, което дотогава не бе изпитвала.
— Гърдите ти са красиви — произнесе той, потърквайки кокалчетата на пръстите си в щръкналите зърна.
Стисна гърдите й почти грубо, после ги доближи до жадната си уста и започна да ги смуче като бебе.
Фиона изстена, когато той взе едното зърно в устата си, захапа го и после започна да го гали с език. Внезапният прилив на удоволствие беше почти непоносим; тя искаше той да спре, защото това й харесваше Той пусна зърното и захапа другото; засмука го дълбоко в устата си, а в това време ръцете му започнаха да галят корема, хълбоците и седалището й. Тя ги усещаше едновременно по цялото си тяло, а той облизваше и засмукваше устните й, галеше я и я караше да пламти. Какъв беше този мъж, че я караше да изпитва такива греховни неща?
Фиона опря ръце в гърдите му, опитвайки се да възстанови донякъде самообладанието си. Битката беше загубена и тя го знаеше. Имаше нещо магическо в този мъж. Нещо, на което тя не можеше да устои. Една първична сила, която го правеше привлекателен и съкрушителен. Тя се бе опитвала да отрече все по- голямото привличане, което изпитваше към викинга, да пренебрегне пророчеството на Бран, но усилията й бяха напразни. Торн необяснимо бе докоснал нещо в нея, за чието съществувание тя не бе и подозирала.
Слабите й протести само засилиха решителността на Торн да я накара да го пожелае. Той измъчваше плътта й с устата и ръцете си. Едната му ръка се спусна към корема й и пръстите му се заплетоха в тъмните къдрави косъмчета между бедрата й. Тя трепна силно. Той проследи очертанията на тъмния триъгълник и навлезе във влажните му гънки, Фиона стисна колене, съпротивлявайки се на това нахлуване, но Торн не отстъпваше. Сръчно се плъзна между краката й, разделяйки ги с коляно.
Тя не бе очаквала той да пъхне пръсти в скритата й влажност, ханшът й диво подскочи от леглото, цялата бе разтърсена от пронизващото удоволствие. Пръстите му не преставаха да се движат навътре и навън, докато тя не усети, че я обзема лудост, жадно желание за нещо, на което не можеше да даде име.
— Какво правиш с мене? — извика тя в агония и смут. — Не мога да го понеса. Моля те…
Цялото й същество се превърна в една твърда, пулсираща, точка, която той триеше и дразнеше с мазолестите си пръсти.
— Отпусни се, Фиона. Вземи удоволствието си сега, преди да съм ти причинил болка.
Тя почувства твърдостта му да се опира в бедрото й. Чу нетърпението в гласа му и тръпка на боязън пролази по гръбнака й. После страхът се разнесе, когато пръстите му започнаха да изпращат невъобразими усещания по цялото й тяло. Притискаше се към ръката му, стискаше силно бедра, когато удоволствието избухваше в нея, изтръгвайки дрезгав вик от устата й. Трепереше силно, объркана и изплашена. Какъв беше този демон, който правеше това с нея? Караше я да се чувства така, сякаш душата й излита от тялото.
Торн се отпусна върху нея и притисна твърдостта си към таза й. Сграбчи косата й, за да я накара да го погледне. Тя се подчини и съжали за това. Сексът му беше огромен, стърчащ от гнездото златисти косми под корема му. Тя го погледна в очите.
— Ще ме убиеш с това.
— Няма. Ти ще се разтегнеш, за да ме приемеш. Докосни ме — каза той.
Тя се поколеба, взряна в него с нарастваща паника.
Той сграбчи ръката й и я накара да обхване огромния му инструмент. Беше твърд и болезнено набъбнал. Ако не влезеше скоро в нея, сигурно щеше да се пръсне. Когато ръката й го стисна, в него се надигна сякаш някаква лудост. Той сграбчи ханша й и проникна в нея с един бърз тласък. Мощното му нахлуване разкъса изведнъж девствеността й, намалявайки донякъде болката, която би й причинил, ако го беше направил по- непохватно. Тя извика от изненада и болка, а после притихна. Сякаш я бяха разкъсали на две. После болката от проникването му постепенно започна да намалява и тя почувства как невероятната му мощ я
