— Ожени я за Туролф.
Роло се намръщи.
— Брита иска да се омъжи за наследника на Улоф, а не за втория му син.
— Помисли ли какви ще са последиците от прибързаната ти постъпка? — обърна се Улоф към Торн. — Съплеменниците ти се страхуват от тази жена. Готов ли си да я защитиш от собствените си хора?
— Трябва ли да я пазя от тебе, татко? Или от тебе, Туролф? Ще бъде ли Фиона в безопасност, когато не съм тук, за да я защитавам?
— Това не ми харесва, Торн — каза кисело Улоф. — Не знам дали Туролф ще иска да се ожени за Брита.
— Или дали Брита ще иска да се ожени за Туролф — осмели се да подметне Роло.
— Ще си промениш мнението за Фиона, когато се свестиш — обърна се Туролф с уверен глас към брат си.
— Може би — измърмори Торн. — Вече в нищо не съм сигурен, освен в едно — че Фиона е моя и ще остане моя, докато не реша другояче.
— Тогава ще се оженя за Брита — заяви Туролф. — Разбира се, ако тя ме иска.
— Ако това има някакво значение за Брита, Туролф ще стане наследник вместо мене — каза Торн, изненадвайки всички, дори себе си.
— Не, ти си моят наследник — възрази Улоф. — Туролф ще получи своя дял, но ти си първородният. Говори с Брита, Роло. Ще я разбера, ако откаже.
— Бракът е добър, независимо за кого ще се ожени Брита, дали за Торн, или за Туролф — каза Роло. — Земите ни са съседни и можем лесно да ги отбраняваме срещу нашественици. Ще говоря с Брита. Тя ще ме послуша.
— Никога няма да се примиря с този чудовищен брак, Торн — каза Улоф. — Кажи на твоята курва да не се доближава до мене. Отказвам да я приема за твоя съпруга или да призная християнския ти брак.
Изсечените черти на лицето на Торн помрачняха.
— Ще напуснем къщата ти, след като построя нов дом за мене и Фиона.
И той се отдалечи с натежало сърце. За първи път разменяше толкова остри думи с баща си, за първи път се скарваха така сериозно.
— Той е полудял — каза Туролф, вгледан в гърба на отдалечаващия се Торн.
— Или омагьосан — допълни Улоф.
— Или нищо подобно — изрече сухо Роло. — Сега ще отида да говоря с Брита.
— Какво, в името на Один, искаше да каже Роло? — запита Туролф, след като Роло се отдалечи. — Ако Торн не е нито полудял, нито омагьосан, тогава какво е станало с него?
Улоф не отговори. Изгледа свирепо Туролф и също се отдалечи.
Фиона видя Торн да влиза в залата. Стъпките му бяха твърди и сърдити. Запита се какви ли думи е разменил с баща си и реши, че не иска да узнае. Навярно не са били приятни, като знаеше какво е отношението на Торн и цялото му семейство към нея. След миг в залата влезе и Роло. Изгледа я сурово и отиде при сестра си. Фиона ги загледа, потръпвайки вътрешно, докато Роло и Брита говореха тихо, а след това напуснаха залата. Тя нямаше представа какво готви бъдещето за нея и Торн и се запита дали той ще се поддаде на натиска на семейството си и ще се разведе с нея. Ако го направеше, нямаше да го обвини. Той беше уредил брака им в момент на слабост, без да помисли какво може да последва.
— Какво става тук? — запита Брита, излизайки от залата след Роло.
— Чакай малко — отвърна той, повеждайки я към едно място, където никой нямаше да ги чуе.
— Нещо се е случило — каза Брита, спирайки на място. — Ако ме засяга, настоявам да го узная още сега.
Роло също спря и се обърна рязко към сестра си. Не беше лесно да й каже какво се е случило, затова реши да не извърта.
— Торн и Фиона са се оженили снощи. С християнски свещеник.
Брита изкрещя високо:
— Не! Няма да го допусна. Той не може да ми стори това.
— Свършено е. Той предлага да се омъжиш за Туролф. Не искам този съюз, Брита. Няма значение дали е по-големият или по-малкият.
— За мене има значение! Торн ще наследи земите и титлата от баща си. Туролф е вторият син.
— Улоф каза, че ще даде добри имоти на Туролф. И твоята зестра не е малка; няма да тръгнеш по просия.
— Не е същото. И не е достатъчно. Искам Торн. Фиона може би го е омагьосала; той не е с ума си. Нямаше да се ожени за нея, ако тя не беше му направила магия.
— Може би си права. Както и да е, Торн упорито отказва да се разведе с Фиона или да я отпрати.
— Те са се оженили с християнски свещеник — подметна лукаво Брита. — Бракът им не е валиден в нашата страна. Улоф склонен ли е да приеме Фиона като съпруга на Торн?
— Не, и на него това не му харесва. Но Торн е възрастен мъж и прави каквото си иска.
— Ще чакам той да си възвърне разума — заяви Брита.
— Ще вземеш Туролф — каза тихо, но настоятелно Роло. — Внимавай добре какво ти казвам, Брита. Торн е безстрашен мъж. Решителен воин. Винаги се хвърля там, където е най-горещо в боя. А мъжете умират в битките. Умират и в морето. Торн няма да се чувства добре, ако стои дълго време на суша. Скоро пак ще тръгне на поход и може да не се върне… Туролф е земеделец по сърце. Смел е, но няма бойната душа на Торн. — Роло направи драматична пауза. — Много неща може да се случат. Торн може да се разболее и да умре. Става така с хората, знаеш го. Ако нещо
Брита присви очи, премисляйки думите на Роло и това, което се криеше зад тях.
— Започвам да разбирам, братко. Наистина мислим еднакво. Не е тайна, че искаш Фиона. Без покровителството на Торн за нея няма да има място в тази къща. Улоф с радост ще ти я даде.
Роло й се усмихна лукаво.
— Бързо разбра какво ти казвам. Да съобщя ли на Улоф, че ще се омъжиш за Туролф?
— Да. Ще се омъжа за Туролф в края на лятото. Кой знае какво ще ни донесе бъдещето. Ако с Торн се случи непредвидено нещастие, Туролф ще стане наследник на Улоф.
8
— Значи, свършено е? — запита Бран, когато Фиона го намери в залата. Острият му, пронизителен поглед като че ли проникваше през нея. — Съпругът ти взе ли твоята девственост?
Фиона, смутена, наведе очи.
— Да. Свършено е.
— Нарани ли те? Груб ли беше?
— Не, не ме нарани. Беше внимателен и мил.
— Брита знае ли?
— Роло говори с нея точно сега — каза Фиона. — Видях ги да излизат заедно от залата. Не мога да повярвам, че Брита ще приеме това.
— Ако Торн откаже да се разведе с тебе, ще имаш неприятности. Пази се, дете.
Той видя Торн да се приближава и се отдалечи, преди Фиона да успее да го спре.
— Вече се разнасят клюки за женитбата ни — каза той. После протегна ръка към нея. — Ела ще седнеш до мене на масата и ще споделиш храната ми.
Фиона отстъпи назад.
— Разумно ли е това? Нека роднините ти свикнат с нашия брак, преди да седна да се храня с тях.
Бран изведнъж се озова до тях.
— Иди със съпруга си, Фиона — посъветва я той. — Викингът ще те закриля.
Торн изгледа свирепо Бран.
