потърся християнски свещеник да извърши церемонията, ако не е било съдено да стана християнин. И защо ще оставям родината си, за да се заселя на остров Ман, ако бог не е пожелал това?
Фиона го прегърна с грейнало лице.
— Обичам те, господарю викинг. Ще живеем щастливо на Ман. Бран ми го обеща.
— Обичам те, магьоснице — отвърна й той нежно. — Винаги съм те обичал. От първия миг, когато те видях, бях омагьосан. Никога няма да се откажа от тебе. Ще трябва да понасяш присъствието ми, докато смъртта ни раздели.
Фиона извика изненадано, когато той я грабна на ръце и я отнесе в спалнята им. Затръшна вратата с ритник и я пусна полека да се плъзне до твърдото му тяло, докато краката й накрая докоснаха пода. После започна да я съблича бавно, с неописуемо удоволствие.
— Посред бял ден е — каза Фиона изчервена. — Какво ще си помислят хората?
— Че искам съпругата си и не мога да чакам идването на нощта, за да я имам. Ще ми откажеш ли?
Никога няма да ти откажа — изрече пламенно Фиона, откопчавайки токата на туниката му, за да я остави да се плъзне надолу по тялото му. — Искам те, Торн Безмилостни. С цялото си сърце.
Двамата паднаха на леглото от кожи, с преплетени ръце и крака, а сърцата им биеха като едно. И двамата бяха готови, жадни да вкусят любовта си. Фиона разтвори крака и Торн се вмъкна между тях. Ръката му се спусна към влажната й плът, за да я подготви за влизането му. Той изстена и цял се разтърси, когато тя обля ръката му със сладкия си сок. И с вик на чиста, раздираща страст се гмурна в нея.
Започна да я люби нежно, яростно, властно. Докара я до ръба на лудостта, а после я остави да се върне бавно в действителния свят. Когато и двамата едновременно достигнаха блаженото място на непоносимо вълшебство, от устата й се изтръгна един-единствен вик:
— Торн!
ЕПИЛОГ
Остров Ман, след две години
Дори вик на чайка не нарушаваше предутринната тишина на този ленив летен ден. Нямаше кой да види малката флота дракари, които пристанаха до брега край селото. Нямаше кой да посрещне уморените пътешественици, които слязоха на брега и потеглиха по виещата се пътека към селото.
Фиона се събуди рано тази сутрин, със сърце, изпълнено с радост, излезе и се вгледа в разкошните зелени хълмове и безкрайната, вълшебна родна земя. Две години бе отсъствала от дома си и всеки ден, който споделяше със своя любим викинг, бе благословен с щастие. Беше се върнала на Ман, за да завари баща си жив и здрав, а народа си преуспяващ под управлението на викингите.
Напрегнатият мир между баща й и Торн се бе превърнал в трайно приятелство. Не след дълго Адеър се научи да цени своя зет викинг заради железния му характер и непоколебима смелост. Раждането на първия им син бе заздравило връзката между нейния народ и викингските му покорители. Фиона беше бременна, когато стъпи на Ман, и пет месеца след това роди сина си Бран. А само преди четири месеца бе дарила Торн с още един син — Брет.
Земята, на която се бе установил Торн, беше плодородна и богата и дори да му липсваха военните набези, външно това не личеше. Понякога пътуваше до други страни с цел търговия, но рядко оставаше по- дълго време.
Размислите на Фиона бяха прекъснати, когато забеляза Торн да идва откъм плевнята. Тя тръгна насреща му.
— Рано си станала тази сутрин — каза той и я целуна въодушевено.
— Обичам това време от деня. Току-що нахраних Брет и го сложих пак да спи. Бран още не се е събудил. Ти свърши ли си работите?
Той й се усмихна широко.
— Готова ли си да се върнеш в леглото? Имаме ли време?
Тя му отправи съблазнителна усмивка.
— Винаги има време, но не и тази сутрин. Чака те изненада, викинг. И исках да те предупредя.
Усмивката му изчезна.
— Изненада ли? Знаеш, че не обичам изненадите.
— Тази ще ти хареса.
Торн пребледня.
— Имала си видение. Не мисля, че някога ще свикна с тази келтска част от тебе, която може да вижда разни неща.
— Ела на плажа с мене.
— Какво ти става, жено? Имаме работа… децата…
— Слугите могат да се погрижат за къщата. Няма да се бавим, обещавам.
— Как мога да ти откажа нещо, любов моя? Много добре, води ме където искаш.
Срещнаха новодошлите на гребена на хълма. Отначало Торн помисли, че убежището им е нападнато, и посегна към меча си, но твърде късно осъзна, че тази сутрин не го беше запасал. Впрочем, това му се случваше много рядко.
Бутна Фиона зад себе си, а после се поотпусна, оставайки все пак нащрек, когато забеляза, че в групата има жени и деца. Немалко се изненада, когато една от жените видя Фиона и я извика на висок глас. Фиона излезе иззад гърба му и хукна да я пресрещне.
Рика!
Торн се взря с растящо изумление в приближаващите хора и разпозна брат си и почти всички бойци, които бе оставил в родината. Затича се към Фиона и Рика, които стояха на пътеката, плътно прегърнати.
— Това ли е изненадата? — запита той.
— Да, не е ли чудесно?
Туролф се озова при брат си и двамата едва не паднаха на земята, докато силно се тупаха по гърбовете и си стискаха ръцете.
— Добре дошъл ли съм на твоя остров, братко? — запита Туролф.
— Дори нещо повече, Туролф. Какво те води насам?
— Идваме да се заселим тук — обясни Туролф. — Ерик Червения ни нападна два пъти след твоето заминаване, отведе добитъка и изгори къщите ни. Уморих се постоянно да се боря, за да пазя земята си. След всяко нападение Рика ми напомняше за плодородната земя отвъд морето, която й беше описвала Фиона, и казваше, че иска да се установи на място, където хората не ограбват съседите си. За мене Рика и близнаците са над всичко друго на света.
— Близнаци? Имаш близнаци? — запита Торн. — Ние с Фиона имаме двама чудесни сина.
Рика избута напред две усмихнати току-що проходили бебета.
— Казват се Улоф и Олга, ненадминати във всяка беля.
— Ще си играят с нашите деца — каза Торн. — Добре дошъл в моя дом, братко, Фиона не преувеличаваше, наистина на нашия остров има много земя и хората живеят спокойно. Утре вие с Рика можете да си изберете земята, където искате да се установите. Сега аз съм християнин — изрече той гордо, — но тук приемаме всякакви религии.
Денят беше незабравим. Говориха часове наред, разказваха си всичко преживяно. Едва когато се умориха и се оттеглиха в леглата си, Торн се обърна към Фиона и запита:
— Каква магия си направила, за да докараш тук Туролф и семейството му?
— Ти си единственият мъж, когото някога съм омагьосвала — пошегува се тя.
Обещай, че няма да омагьосваш никой друг освен мене.
Никой друг освен тебе, скъпи мой викинг. Завинаги.
Информация за текста
© 1998 Кони Мейсън
