непокорно дете. — Добре ще е да си припомниш всичко, каквото ти казах за него, и да се съобразяваш с това.
Габи изфуча възмутено и в очите й проблеснаха виолетови пламъци. Отвори уста да отговори, но Филип я изпревари.
— Дори не можеш да си представиш какъв човек е Дювал. За тези неща трябва да се довериш на моите преценки. Имаш забележимо оскъден опит по житейските въпроси.
— Но се уча бързо, нали? — промърмори тя високомерно.
Филип заплашително свъси вежди, когато тя предизвикателно вирна брадичка.
— Започвам да мисля, че направих огромна грешка, като се ожених за тебе — каза той. — Баща ти е сбъркал, като е помислил, че манастирът те е укротил.
— Бях невинна, когато излязох оттам, Филип! А ти успя завинаги да отнемеш невинността ми. Но никой, нито дори ти, няма да унищожи духа ми!
— Не беше толкова трудно да се отнеме твоята невинност, малката ми — засмя се той цинично. — Изглежда, си била вече узряла и аз получих повече от онова, за което съм се пазарил. Знаех, че няма вечно да останеш леденото момиче. Но те предупреждавам — каза той, а лицето му потъмня, — твоите съкровища са само мои, купил съм ги и съм платил за тях. Няма да има съмнение чие дете ще носиш, когато дойде този ден.
Той мислеше за Сесили и за детето, което може би бе негово.
— Как смееш, Филип? — извика Габи, шокирана от думите му. — Аз съм твоя законна съпруга и макар че не исках този брак, нямам намерение да наруша свещения си обет. В края на краищата, научила съм нещо и в манастира.
— Повече от Сесили, надявам се — измърмори той загадъчно.
— Сесили! — повтори Габи. — Коя е тая Сесили и какво общо има с мене?
— Сесили, малката ми, беше моя съпруга — отвърна той във внезапен прилив на откровеност.
— Твоя… твоя… съпруга? — заекна Габи.
— Беше моя съпруга — наблегна Филип.
— Нямах представа, че си бил женен. Какво се е случило с нея?
— Тя е мъртва! Както и детето, което носеше.
Естественото любопитство на Габи се събуди. Нямаше как да спре следващия въпрос, дори да бе отгатнала шокиращия отговор и влиянието, което той щеше да има върху живота й.
— Как е умряла?
Филип започна да се бори с вихрушката на емоциите, опитвайки се да оформи отговора си. Едва когато тъгата му се оттече и той възстанови донякъде самоконтрола си, отговори с равен глас, лишен от чувства:
— Ще говоря за това само веднъж и никога повече. Разбираш ли?
Когато Габи кимна, той продължи:
— Аз убих Сесили.
Габи ахна ужасено и този звук отекна в тишината. Страх я обзе, въпроси без отговор, които не посмя да зададе, замряха в гърлото й. Да не би да има намерение и нея да убие, когато му омръзне? Какво е направила горката Сесили, че да я постигне такава ненавременна смърт? Защо властите не са го арестували за убийство? Господи, за какво чудовище се е омъжила!
Когато той се приближи към нея, за да я подкани да излезе от каютата, тя се сви от допира му. Изведнъж в ума й проблесна мисълта, че няма да се поколебае да избяга от този човек, за когото се бе омъжила.
Закуската беше изпитание, от което Габи спокойно би могла да се лиши. Марсел непрекъснато се опитваше да я въвлече в разговор.
— Виждам, че сте преживели бурята в добро състояние, госпожо Сен Сир — каза той, обръщайки се направо към нея.
— Да — отговори тя и сведе скромно очи към чинията си.
— Не ви ли хвана морска болест? — запита той, надявайки се да изтръгне малко по-обширен отговор от нея.
— Съпругата ми не се разболя от морска болест — прекъсна го грубо Филип. — В действителност усамотението ни бе добре оползотворено в приятни занимания.
Никой не би могъл да изтълкува погрешно думите му.
Габи трепна и по бузите й се разля ярка червенина, когато осъзна напълно какво означаваше изреченото от него. Дори капитан Жискар смутено се прокашля. Усмихвайки се потайно, Филип продължи да се наслаждава на закуската си, без да обръща внимание на смущението на Габи или на жадните погледи на Марсел.
Следващите седмици не внесоха промяна в ситуацията. Филип продължаваше да се нахвърля върху нея нощ след нощ. И тя нямаше сили да му се противи. Когато му се поддаваше, той ставаше нежен и пламенен любовник, стремеше се да достави наслада и на нея, както на себе си. Възнасяше я до висоти, чието съществувание не бе подозирала и не си бе представяла до неотдавна, когато лежеше на твърдия си манастирски одър. Как може в един човек да е събрано толкова противоречие, питаше се тя безпомощно. През нощта насладата и не знаеше граници, неговата нежност я омагьосваше, но през деня мрачното му мълчание я обгръщаше в облак от страх. И тя, и той вече не споменаха за Сесили.
Когато навлязоха в южните води, мрачното настроение на Филип започна да изчезва, той стана по- разговорлив и веднъж тя го помоли да й разкаже за острова, който скоро щеше да стане неин дом. За първи път от женитбата им освен през времето, когато се любеше с нея, суровият израз на лицето му стана мек и замечтан.
— Най-напред трябва да знаеш, че Мартиника е един от Наветрените острови от Малките Антили — осведоми я Филип с глас, в който се долавяше вълнение, за пръв път, откакто го познаваше. — Веригата на Антилите се простира в източната част на Карибско море, между островите Доминика и Санта Лусия. Обхваща приблизително четиристотин тридесет и една квадратни мили и е изпълнена с много планини.
— Там сухо като в пустинята ли е?
— Напротив — засмя се Филип и на бузите му се образуваха трапчинки, които тя виждаше за пръв път. — По-голямата част от острова е покрита от джунгла. Мон Пеле, действащ вулкан, се издига на четири хиляди петстотин петдесет и четири фута височина на северния бряг на Мартиника. На юг се стелят ниски хълмове, между хиляда и две хиляди фута. Има много потоци и няколко големи реки.
— Действащ вулкан! — повтори със страхопочитание Габи. — Много ли е опасно?
— Няма никаква опасност, иначе град като Сен Пиер нямаше да съществува край него. Разположен е точно в подножието на Мон Пеле. Макар периодично да изхвърля дим и пепел, от години не е имало голямо изригване. По-голямата опасност са ураганите, които от време на време помитат острова, и копиеноската.
Габи потрепери.
— Урагани? Копиеноска? — Ясно беше, че не знае практически нищо за тях.
— Ураганите са ветрове, които понякога достигат скорост сто мили в час, придружени от проливни дъждове, и духат от юли до ноември. В действителност, учуден съм, че още не ни е връхлетял, откакто навлязохме в южните морета. Те причиняват невъобразими опустошения. Огромни вълни могат да унищожат цели градове и да погубят много хора.
Габи се замоли никога да не се натъкне на ураган.
— А копиеноската? — запита тя.
— Това е смъртоносна змия, чието ухапване означава сигурна смърт — отговори мрачно Филип. — Те са навсякъде, в джунглата, в полетата със захарна тръстика, по дърветата, в тревата, в храстите. Могат да бъдат с всякакъв цвят и размери. На Мартиника са осем разновидности. Имат неприятния навик да се крият в корените на дърветата или в банановите дървета. Сега е уместно да те предупредя за опасността, Габи. Никога не слагай ръката или крака си на място, за което не си сигурна, че е безопасно. Ако те ухапе копиеноска, все едно си вече мъртва.
Габи слушаше с безмълвен ужас обясненията на Филип за смъртоносната змия. Когато свърши, тя потрепери от отвращение и си обеща никога да не ходи никъде сама. В ума й се мярна неясната мисъл дали
