той не преувеличава с намерение да я изплаши и тя да не смее да напуска плантацията. Да не би да иска да използва страха, за да я подчини?
Докато дните следваха в безкрайна върволица, Габи научаваше все нови и нови неща за Мартиника и за Белфонтен, плантацията на Филип на склона на Мон Пеле над Сен Пиер. Той й каза, че има къща в самия град Сен Пиер, както повечето плантатори, заради активния живот в града, особено по време на карнавала, и заради това, че там се развива доста сериозен бизнес и има по-големи културни центрове, отколкото във форт дьо Франс, седалището на местното управление.
Габи започна с нетърпение да очаква да пристигнат в Мартиника, защото постоянното внимание на Филип я задушаваше. През деня се чувстваше зле от неговото постоянно менящо се настроение, но нощите бяха редуване на агония и екстаз. За свой ужас тя откри, че тялото й реагира на неговите умения, макар че умът й ги отхвърляше. И не спираше да чува думите му: Аз убих жена си.
В един особено топъл следобед Габи реши да изостави обляната в слънце палуба и да се върне в сумрачната хладина на каютата си. Свали роклята и се изтегна на койката, унасяйки се почти веднага в лека дрямка. Събуди се с трепване, когато от отворения илюминатор до нея долетяха сърдити гласове. Беше сигурна, че е дочула името си, и разпозна гласовете — бяха Филип и Марсел. Стана безшумно и се долепи до илюминатора, напрягайки се да чуе думите им.
— Изглеждаш доста влюбен в твоята малка Габриела, приятелю — чу тя гласа на Марсел.
— А ти, Дювал, изглеждаш доста загрижен за съпругата ми и за брака ми.
— Съпругата ти знае ли за Сесили? — запита хитро Марсел.
— Знае, че съм бил женен — отвърна Филип, стиснал зъби.
— Сигурен съм, че не си й казал истината — подметна Марсел.
— Стой настрана от Габи, Дювал — предупреди го Филип със заплашителен тон. — Ако и този път се намесиш, ще те убия. Отдавна трябваше да го направя.
— Не аз бях причината за смъртта на Сесили — наблегна Марсел. — Ти я принуди да зачене дете, което тя не искаше. Ти я накара да хукне да бяга в джунглата посред нощ. Ти…
— Стига, Дювал! Всичко е свършило и край! Сега се тревожа за Габи. Тя е от друго тесто, не като Сесили. Съвършено невинна е и не знае нищо за мъже като тебе. Стой далеч от нея!
— Ха! — изсмя се презрително Марсел. — Ами какво знае за мъже като тебе, приятелю? Кой ще я пази от изблиците ти на ревност, от неутолимата ти страст? Какво ще кажеш за това, Сен Сир? Да поговорим за твоята страст. Казал ли си на твоята невинна малка душичка за Амали, за красивата и страстна Амали? Амали няма да се примири с новата ти съпруга.
— Не виждам защо си се загрижил за това, Дювал — изрече хладно Филип, — но ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, Амали очаква да се върна женен от Франция.
— Мога да си представя как тази дива котка е приела новината, когато си й казал, че имаш намерение пак да се жениш — усмихна се Марсел, вътрешно развеселен.
— Както вече казах, това не е твоя работа. Амали ще постъпва така, както аз й кажа — натърти Филип.
— Откога Амали се подчинява на заповеди? — изсмя се пренебрежително Марсел. — Не, приятелю. Белфонтен не е достатъчно голям за съпруга и любовница. — Поглади мустаците си и облиза устни, наслаждавайки се на смущението на Филип. — Бих бил щастлив да те отърва от малко товар.
Филип се обърна към него с такова мрачно изражение, че Марсел за миг загуби ума и дума.
— Амали ще остане в Белфонтен — изръмжа той. — Това е нейният дом. Не е твоя работа дали ще бъде и занапред моя любовница
— Не се и съмнявам, че ще продължи да ти топли леглото, особено когато в корема на малката Габриела започне да расте наследникът, който явно толкова силно желаеш.
— Защо, Дювал, моите жени те интересуват повече, отколкото всички други? — запита Филип.
— Но, приятелю, ти имаш безподобен вкус за жени. Ето например твоята невинна съпруга. Вярвам, че тя надминава дори Сесили по красота. Когато успееш да я разтърсиш из основи, аз ще съм тук, за да събера парчетата.
Габи не чу гневния отговор на Филип, защото капитан Жискар избра тъкмо този момент, за да се присъедини към двамата мъже, и гръмкият му глас сложи край на тревожещия я разговор, който хвърляше сянка върху непосредственото й бъдеще. Трябваше да знае, че Филип няма намерение да спазва брачните си клетви!
Тази нощ Филип не каза нищо, дори да бе забелязал, че Габи с неохота участва във фарса, който той наричаше любене. Нежността му в леглото не само я озадачаваше, но и я вбесяваше. Нямаше търпение да му хвърли в лицето това, което бе научила този следобед, и реши да го направи точно когато той най-накрая легна изтощен до нея, с настроение, смекчено от сексуалното задоволство.
— Филип — изрече тя колебливо, прокарвайки ръка по мускулестите му гърди.
— Какво има, скъпа? Да не би да не съм те задоволил достатъчно за тази нощ?
— Моля те, Филип, бъди сериозен за малко.
— Сериозен съм — каза той, прокарвайки леко ръка по тялото й.
Габи разбра, че ако не каже нещо, за да го възпре, неутолимата му страст към нея скоро ще направи всякакъв разговор невъзможен.
— Коя е Амали? — запита тя дръзко, неподготвена за яростната му реакция.
Филип се дръпна като ухапан от змия.
— Ти си говорила с Дювал зад гърба ми! — изрева той гневно. — Какво ти каза за Амали? — Пръстите му се впиха болезнено в раменете й.
— Не съм говорила с Марсел — протестира Габи. — Моля те, престани, Филип, боли ме!
— Откъде си чула за Амали? — настоя той и я стисна още по-здраво.
— Дочух разговора ви с Марсел тази сутрин. Нямаше как да не го чуя. Почивах си в каютата, когато вие се спряхте до илюминатора. Говорехте така високо, че не можех да не ви чуя.
— Господи! — изруга той, охлабвайки желязната си хватка. — Надявах се, че няма да научиш толкова скоро за нея, но след като си разбрала, няма да те лъжа. Тя ми беше любовница.
— Беше или е? — запита презрително Габи.
— Ще видим това — отсече Филип. — Щом ме задоволяваш, нямам нужда от любовница.
Отговорът не я успокои. Бе вече достатъчно унизена още преди да бе заживяла под един покрив с любовницата на Филип.
— Не ме интересува какво ще направиш, Филип — каза тя нехайно, — но тъй като аз съм твоя съпруга, отказвам да споделям дома си с твоята любовница. Трябва да я настаниш другаде.
Филип се разсмя гръмогласно, но без никаква веселост.
— Наистина ме смайваш, Габи — каза той и я привлече грубо в прегръдките си. — Хайде, покажи ми как смяташ да ме превземеш от любовницата ми.
След това Габи дълго не можа да заспи, заслушана в равномерното дишане на Филип. Мислеше за абсурдната победа, която бе спечелила, оставайки пасивна в ръцете му. Когато бе свършил, се бе дръпнал от нея с отвратено изпухтяване и веднага бе заспал.
Когато лекото похъркване на Филип й подсказа, че няма лесно да се събуди, Габи се измъкна тихо от леглото, надяна ризата си, метна един шал на раменете си и полека излезе от каютата. Когато се озова на палубата, вдъхна дълбоко от топлия, напоен със сол въздух. Палубата беше пуста, с изключение на вахтения и кормчията. Тя се облегна на перилата — тайнствена фигура, чиито развявани от вятъра сребристи къдрици изглеждаха нереални, като ангелски крила под лунните лъчи. Мисълта й се зарея към предишния й живот в манастира, спомни си колко сигурна се бе чувствала там. Въздъхна. О, да можеше пак да бъде така невинна и защитена.
— Нали нямате нищо против да се присъединя към вас? — Габи едва не излезе от кожата си, когато дочу този глас, идващ сякаш от нищото. — Не исках да ви стряскам, скъпа — каза Марсел.
— О, Марсел, доста ме изплашихте — едва си пое дъх Габи. — Не можах да заспя, а нощта е толкова красива.
— Наистина прекрасна нощ — съгласи се Марсел. — Погледнете луната, скъпа. Това е луната на любовниците.
Луната висеше в небето като огромна златна топка, а лъчите й танцуваха сред леките вълнички като
