тайни книжа, няма да се поколебае да убие и тебе?
— Точно така.
— И ти ми вярваш достатъчно, за да ми кажеш всичко това? — запита Габи смаяна.
— Няма друг — бе внимателно премисленият отговор. — Книжата са скрити в сандъка ти, под дрехите. Ако умра, занеси ги направо в главния щаб на Джаксън в Ню Орлиънс. Мерсие има заповед да закара кораба до Ню Орлиънс, ако аз не мога. — Изведнъж той я сграбчи за раменете и я стисна силно. — Обещай ми, че няма да се доверяваш на никого, Габи! На никого! Разбра ли? На никого!
— Обещавам, Филип, обещавам — изрече задъхано Габи. Едва когато изтръгна обещанието от нея, пръстите му отпуснаха желязната си хватка.
— Утре навлизаме във Флоридския проток и след това в Мексиканския залив — продължи той, след като си възвърна самообладанието. Ако Дювал е шпионин, помисли Филип, не му остава много време, за да извърши най-лошото.
— Ню Орлиънс е френски град, нали? — запита Габи.
— Има няколко стари испански фамилии, но повечето са французи или креоли. Всъщност, след като през 1803 г. Наполеон продаде тази територия, тя е част от Съединените американски щати.
Габи се опита да асимилира всичко, което Филип й разказа, но бе объркана от всички тези понятия — войни, шпиони, тайни документи. Но бе дала обещание и имаше намерение да го спази, макар че мисълта, че Филип може да умре, я караше да се чувства някак странно освободена.
На другия ден Габи зърна земя за пръв път, откакто бяха излезли от Брест. Филип й обясни, че това са само малки островчета, но въпреки това бяха земя. Отдалече изглеждаха като украшения, потопени в лазурното море. Тя изпадна във възторг, като видя искрящите бели плажове и гъстата растителност. Бе толкова омаяна от вида на малките островчета, които отминаваха покрай кораба, че не забеляза мрачното изражение на Филип, който следеше с очи привидно невинните, пухкави бели облачета. Не се учуди ни най-малко, когато Мерсие го осведоми, че барометърът пада с тревожна бързина. Едва тогава Габи насочи вниманието си към застрашително снишаващия се небосклон. Това, което преди й се бе сторило лек ветрец, сега изведнъж се превърна в яростен вихър, който заплющя в платната на бързо движещия се кораб. Видя моряците да се втурват към платната, докато други се хвърлиха да укрепват товарите в задната част на палубата. Трескавата дейност на екипажа убеди Габи, че бурята няма да е като онази, която ги бе полюшкала малко по-силно преди три дни в открития Атлантик, когато Филип я обучаваше на изкуството на любовта. Бяха в тропически води и това може би беше един от онези урагани, за които я бе предупредил Филип.
— Колко време имаме според тебе, преди бурята да връхлети? — запита Габи, докато Филип я отвеждаше към каютата.
— Трудно е да се каже — отвърна той, — но ураганите вилнеят точно по това време на годината и ако се съди по барометъра, бурята ще се разрази още преди да се е стъмнило.
Щом стигнаха до вратата на каютата, той я пусна рязко, загрижен за безопасността на кораба и екипажа.
Силният вятър не престана да блъска кораба целия ден и до късно през нощта, напомняйки на Габи, че морето е като капризна любовница, готова винаги да се шегува и закача или пък да погълне някого, ако е сърдита; сега видя съвършено ясно, че морето никога не е било по-сърдито. Гигантски вълни в надпревара заливаха бордовете. Стомахът на Габи бе разбъркан, тя преглъщаше усилено, за да потиска гаденето, и впиваше ръце в ръбовете на койката, за да не се изтърколи от нея.
Филип се върна няколко пъти в каютата с пребледняло от изтощение лице, с мокри дрехи въпреки брезентовото наметало. После път забеляза, че на Габи й е зле, и веднага се втурна на помощ. Нежно отмахна светлите кичури коса от мокрото й лице и я целуна по челото.
— Още малко, скъпа — прошепна той, — скоро всичко ще свърши. Не се тревожи, ще се погрижа за тебе.
Не се отвърна, когато тя започна да повръща в легена на умивалника, само я задържа плътно притисната до себе си, виждайки я, че трепери от слабост. Не бе очаквала такова мило държание от Филип, но то идваше твърде късно. След като стоя до Габи, докато гаденето й премина, Филип си спомни за своя дълг, отдели се нерешително от нея и тръгна да излиза.
Габи така и не разбра какво точно се случи после. Откъде намери сили да направи това, което направи, или защо изобщо го направи — всичко това остана заключено в някакво отдалечено кътче на сърцето й. Точно когато Филип отвори вратата, за да излезе от каютата, една огромна вълна удари така силно кораба и толкова го наклони, че той едва не се преобърна. Пред ужасените очи на Габи вратата се изтръгна от ръцете на Филип и той бе отхвърлен към палубата, която вятърът сякаш метеше с гигантска метла. Тя видя с ужас как едно буре с гвоздеи, закрепено на палубата, се отвърза и се затъркаля застрашително към него. Филип го видя и се опита да се надигне, но неспирно мокрената от вълните палуба и силното люшкане на кораба затрудняваха и спъваха движенията му. Едва бе успял да се изправи на колене, когато бурето се блъсна в него и го запрати към перилата. Следващото накланяне на кораба търкулна бурето в другата посока, а Филип остана да лежи в безсъзнание, опрян опасно на перилата, откъдето друго силно накланяне лесно би могло да го помете зад борда.
Габи се изправи неуверено и бавно се запъти към вратата, викайки Филип, без да осъзнае, че той не може да я чуе сред оглушителния рев на бурята. Тя се огледа насам-натам и с тревога видя, че няма кой да му се притече на помощ а падащият мрак и дъждът силно намаляваха видимостта. Независимо колко го мразеше, не би могла да го остави да падне през борда! Добила сили от внезапния ужас, тя излезе бавно от защитената каюта и тръгна да му помогне. Вятърът два пъти я събори и тя трябваше да пълзи, наложи се да се хване за една счупена мачта, когато огромна вълна връхлетя палубата. Успя все пак да стигне до Филип, изтощена и задъхана, но невредима. Пребледня, като видя дълбоката рана на челото му, и се опита да спре кръвта, изтичаща от нея, с края на ризата си. Разбра, че не могат да останат тук, защото рискуват да паднат през борда, и завика за помощ, но никой не можеше да ги види или да ги чуе в тъмнината и сред рева на бурята. Габи трябваше да спаси и него, и себе си.
Хвана Филип под мишниците и го повлече със сетни сили към най-близката мачта, като спираше често, за да си поеме дъх и да потисне гаденето, което разтърсваше тънкото й тяло. Безжизнено отпуснатата тежест на Филип я караше да се напряга ужасно много, но тя нямаше да позволи на морето да го вземе. Когато успя да довлече безчувствения Филип до мачтата, всички мускули я боляха и беше готова всеки миг да припадне.
Габи задъхана го опря до мачтата и посегна към едно въже, което висеше от такелажа. Действаше инстинктивно, разбирайки, че не може да стигне до каютата с влачене на припаднал човек, затова го върза здраво за остатъка от мачтата. Едва тогава си позволи да се отпусне до него с развълнувани от усилието гърди и тяло, което цялото се бе превърнало в болка. Накрая, когато посъбра сили, Габи посегна да хване друго въже, с което да привърже и себе си към мачтата. Мъчейки се да се изправи, тя не видя огромната вълна, която се надигаше зад нея, и не чу гласа на Филип, който се бе свестил и виждаше как пред него се разиграва чудовищен кошмар. Предупредителният му вик се стопи в рева на бурята.
Филип загледа в безсилен ужас как убийствената вълна се надигна от дълбините на сърдитото море, докато Габи стискаше със сетни сили въжето. Той наведе глава, за да посрещне напора на вятъра и водата, и когато я вдигна, тя бе изчезнала — изчезнала, сякаш никога не я бе имало. Тогава и той потъна в море от черна забрава.
6
Болката бе пронизителна. Филип непоносимо страдаше дори от усилието да отвори очи. Главата му пламтеше, боляха го такива места по тялото, които не бе знаел, че съществуват. Първото лице, което позна, бе това на Мерсие, първия помощник, който го гледаше с такова състрадание, че Филип веднага се разтревожи. Постепенно от мъглата излязоха и други лица, сред тях и Марсел Дювал. Но лицето, което той търсеше, го нямаше.
— Ах, господин Сен Сир — изрече с явно облекчение Мерсие. — Радвам се, че най-накрая сте пак сред нас. Така ни изплашихте.
Филип се опита да се надигне, но не му позволиха да се отдели от възглавниците.
